Тежък сезон се е задал и под това нямаме предвид, че този януари ще дойдат коледните сметки за ток и парно, а с тях рязко ще изтрезнеете и без зелева чорба и разходите ви ще се пренасочат към битови сметки и хапчета за кръвно.
Имаме предвид, че навлизаме в празничния сезон, който по нашите ширини не се изчерпва с Коледа и Нова година и носи със себе си и един куп имени дни.
Тъкмо ви се измиришат ръцете от борбата с шарана и къщата спре да ухае на крайморско капанче за цаца и картофки и хоп - оказва се, че познавате някоя Ана или Янко, които празнуват на 9 декември.
След това като се заредят - Игнажден, Бъдни вечер, Коледа, Стефановден, Йордановден, Ивановден...
Из цялата тази вакханалия има обаче хора, които се чувстват много самотни и отритнати и това не са интровертите и прекаралите повече от година и осем месеца хоумофис. Това са онези българи, които нямат имен ден и дори не е задължително те да се казват Роналдо Есмералдов или Мелания Геренова.
Тези каръци гледат тъжно как колегите им носят огромни бонбониери асорти, тонове соленки и домашни кексове и баници, а други колеги ги тупат по рамото с думите "Да ти е живо и здраво името" (за притежателя му нищо не се споменава). И е нормално на човек да му се прииска и той/тя да има имен ден, ако и да се казва Друмчо Цунчев.
Ето няколко съвета от нас как да се сдобиете с повод да се напиет... оп, да празнувате имен ден.
Купете си православно календарче
Така ще откриете, че даже и родителите ви да са били в твърде силно хормонално и всякакво друго опиянение от раждането ви и да са ви кръстили Акилина (на баба Анка и дядо Линчо) или Мартиниян (на дядо Янчо и татко Мартин), отново се намират светци с тези имена и съответните им дати в годината.
Няма да ви лъжем, ще ви отнеме известно време, за да привикнете околните да ви честитят и да се съобразяват, че имате празник, но и Америка е открита след известно упорство и от втория път.
Така например една Емануела и до ден-днешен възпитано напомня на всички, че има имен ден на 17 юни, а те ядат разсеяно от почерпката, кимат и викат с пълна уста "Да си зифа и здрафа!".
Обявете гордо, че празнувате на Цветница
Доста хора, отчаяни от липсата си на имен ден, накрая решават да празнуват на Цветница.
Вярно, че науката не познава цвете на име Вандая, нито пък дърво, което се казва Радмилин, но винаги можете да си намерите някоя китка, която не прилича на нищо, видяно в атласа по ботаника, и да обявите, че това се казва Вандая Пурпуралия или Радмилин Хибискус Маскуланита.
След това, на самата Цветница, отривисто вадите бутилка вино и на всеки спира да му пука как точно се казвате, щом има пиене на аванта.
Прекръстете се
Щом Мартин Левиджов от Свищов може да се прекръсти на Манчестър Юнайтед, нищо не ви спира и вие да преследвате мечтите си по пътя към имането на имен ден. Така например ако се прекръстите на Виктор, ще имате два имени дни в годината, което означава и малко допълнителни разходи за бонбони "Черноморец" и вино Асеновградски мавруд.
Носещите името Александър също имат два повода годишно да купуват евтини шоколадови изделия и компромисен алкохол, а онези, които съумеят да преодолеят един тон бумащина и бюрокрация и придобият името Огнян, ще празнуват цели три пъти имен ден.
И всеки ден ми е абитуриентски бал, пардон, имен ден...
Проповядвайте тезата, че имените дни са еснафска отживелица
Да сте чували в Англия да честват Пресвети Арчър Четирипръстий или във Франция да има ден на Света Женвиев от Долината на река Лоара?
Не, нали! Тогава защо в България всеки рандъм Кольо и Гошо трябва да гърми пиратки (докато не са ги забранили), да слага тежки трапези, да коли шарани и агнета и да празнува така, сякаш е дошло ново летоброене?
Време е да влезете в ролята на убеден градски либерал, който презира традициите, освен ако не са Хелоуин и Тенксгивинг, и да заклеймите остро честването на имени дни. И не давайте на никого да разбере, че цялата ви мъка идва от това, че в пристъп на оригиналност вашите са ви кръстили Ая или Ую.
