Ако в повечето празници в България езическо и християнско се преплитат, то в Архангеловден те направо се сливат в едно. Предания, вярвания, обичаи и религиозни мотиви са толкова смесени, че чак е трудно да бъдат отделени едно от друго.
И докато Никулден, Йордановден и Ивановден са били и са поводи единствено за празник и богата ритуална трапеза, то денят на архангел Михаил предизвиква едновременно почитание и страх. Радост и тъга.
Архангел Михаил е наричан още Рангел Душевадник - прозвище, пряко свързано с почитта към мъртвите и съществуването им на оня свят.
В българския фолклор, надлежно документиран от БАН, архангелът примамва душите на мъртвите към отвъдното.
Той го прави със златна ябълка в ръка, която привлича душата на покойника и го води към Чистилището и Свети Петър, а светецът на свой ред отрежда - в рая или в ада.
Така Архангеловден се превръща в поредния израз и на езическото, и на християнското вярване, че смъртта не е край, тя е пренасяне на духа, на нетленното, от едно измерение в друго.
И до днес това е причината на хора, които са неизлечимо болни или вече са на смъртния си одър, да казваме "пътници" - те вече са се запътили към отвъдното и архангел Михаил е наблизо.
Неговата роля не е само да преведе душата, той по пътя я и успокоява и изтрива страха от смъртта.
Народът смятал, че душата не се отделя лесно от тялото, плаши се да си замине, и именно затова архангелът помагал.
Но Архангеловден далеч не е дата, обвита само в мрачни поверия и предания за смъртта.
В "Сборник на народните умотворения, наука и книжнина" - периодично научно издание за България - се споменава стара народна песен, разказваща за Богородица и архангел Михаил.
Божията Майка заръчала на архангела да пази три изключително ценни дървета, те раждали златни ябълки и плодовете били чудотворно лековити.
Образът на архангел Михаил е и образ на мъдър и справедлив лечител. Като такъв той е и борец срещу тъмнината, мрака, злите сили и невежеството. Често е изобразяван в икони и стенописи с красив меч в ръце, с който защитава миряните от злото.
Архангелът е и символ на законността и българската полиция отбелязва своя професионален празник.
В миналото, пък и сега след почитта към мъртвите започва и истинският празник в чест на архангела.
Това е последният голям християнски празник, преди да настъпят Коледните пости, и трапезата е богата. Прави се Рангелова пита или Рангелово блюдо - щедро украсен обреден хляб, замесен с яйца, масло и мляко.
Почти задължителен и курбанът от овнешко или шилешко, който да измоли Михаил Душевадник за закрила и упокой.
Следват гювеч с месо, други месни ястия, кебапи, вино, сезонни плодове и баници с плодове. Добре е да има варен фасул, боб, леща, жито - те се свързват традиционно с плодородието и изобилието, с богатството и късмета.
Никой не става от масата, ако не е добре нахранен, за да не се разсърди архангелът.
И, разбира се, за имен ден черпят Михаил, Михаела, Рангел, Ангел, Милка, Милко и други.
