Открит урок по родолюбие от Нидерландия

Напоследък нещо не ни се получават демонстрациите на патриотизъм. Ту не са на мястото и времето си, както е с хорото по бански на плажа, ту са прекомерно грандомански, както е с пилона на Роженските поляни.

Един нидерландец обаче съвсем без да иска ни изнесе тих урок как се изразява любовта към България без кич, без пошлост, без излишно перчене, без татуировки на възрожденци по бицепсите и неравноделни ритми по пясъка.

Току над село Иглика, габровско, Якоб ван Бейлен изложи колекцията си от 1000 ръчно тъкани килима и кротко показа любовта си към България и традициите ѝ.

Ван Бейлен от години живее в България и трябва да признаем, че хобито му не е по джоба на всеки - ръчно тъкан килим с фолклорни мотиви започва от около 900 лева и заради сложността на шарките може да достигне огромна сума. Както често се случва, тук не парите са важни, а подходът на нидерландеца.

Вместо да се плъзга по повърхността на океана, наречен "български фолклор", той от години го изучава внимателно и подробно и дори го преразказва, когато е в родната си Нидерландия.

Изследва всичките му аспекти по начина, по който би трябвало да се изследват те и в гимназиалните класове. На българска почва пък продължава да води урока по българолюбие, като подбира разкошно място, за да покаже колекцията си - Каменно гнездо в Габровския Предбалкан.

И докато някъде по Черноморието от някоя преносима колонка фалшивеещо звучи хоро, при гледката на килимите на Ван Бейлен народната музика започва да кънти в главата ни от само себе си.

Ето това е фрапиращата разлика между менте патриотизма и истинската обич към българското.

Не е казано, че всички моментално трябва да започнем да колекционираме скъпи фолклорни образци. Само че можем да обърнем внимание на контекста и ситуацията, в която родолюбието се изразява и да покажем отношението, което фолклорът ни заслужава.

Той, фолклорът, не заслужава да се озовава по китайски тениски под формата на евтини щампи.

Или пък да избива на кич, какъвто са бебешките носии и недоразумението "носия за изписване". Не е мястото, не е времето, не е подходящият контекст. От друга страна даже не ни е необходим Якоб ван Бейлен, за да видим обратния модел. Можем да погледнем например към събора в Жеравна.

Събитието е чудесен еталон за правилно време и място, на което големите да облекат носиите си, да играят хоро до насита, да отпиват от бъклица с вино и да похапват скара.

Webcafe Оня, дето не го трият

Хоро на плажа – изнасилен патриотизъм по бански

Има си подходящо време и място, на които да се играе хоро и то не е на плажа

Можем само да се надяваме, че до събора на Жеравна и килимите на Ван Бейлен ще се наредят все повече такива празници на българското.

Те са противоотровата на болестта, наречена накратко патриотарство.

Само истински патриотичните прояви - български и привнесени - биха могли да задушат фалшивото родолюбие, което ни накара неволно да започнем да потръпваме, още като видим българското знаме.

Колкото до "Иглика килим фест" - дано да се превърне в ежегодна традиция. Кой знае, може някъде из България да има сънародник, който да може да се похвали с подобна колекция - я от килими, я от друго занаятчийско творчество.