16 юни тази година - докато на видеостени пред Народния театър вървят кадри на зверствата в Украйна, шепа ентусиасти играят хоро. Казах си, че няма накъде повече да се разпростре непукизмът да се друсне едно хорце, след като неравноделните ритми преминаха през летища, европейски площади и Рилските езера.
16 юли, точно месец по-късно - социалните мрежи са обхванати от клипове на плажуващи, които са надули народна музика до дупка и играят хоро на плажа.
Гледката на потни тела по бански, които танцуват на фолклорна музика, е втрещяваща.
От танц с ритуално и почти свещено за Балканския полуостров значение хорото все повече се принизява до шумна, егоцентрична патриотарщина. Да не се бърка с патриотизъм. Танцуващите не изпълняват хоро с изконната му цел - за сплотяване - а за да бъдат заснети и пресподелени.
Така не само се губи прастарата идея, която стои зад танца, заличава се и неговата святост.
Едно време, не чак толкова отдавна, на хорото в центъра на селото се е отивало с най-хубавите дрехи и накити. То е било не само цветна и празнична сбирка на обществото, било е и събитието, на което момците са си избирали булка, сватовете са се опознавали и обиквали, бабите и дядовците са си спомняли за младостта си.
Нищо от тази прелест не съществува в хоро, съставено от полуголи тела и музика, идваща от преносима колонка.
И като казах колонка - има го и факторът "смущаване на околните", независимо дали говорим за "Despacito" от плажния бар, или за хоро.
Еднакво обезпокояващо е заведение да се опитва да превърне пясъчната ивица в дискотека и шепа туристи да се опитват да я претворят в хоротека. Плажът е място за отдих, на което е най-хубаво, когато най-силният шум е прибоят на вълните и някой и друг весел детски писък или бебешки плач.
И докато не можем да се сърдим прекомерно много на малчуганите, че вдигат шум, съвсем лесно е за нас, порасналите, да се въздържим от силна музика и танци.
Има си подходящо време и място, на които да се играе хоро и то както се полага - в красива, гиздава носия, в шевици и пендари, с везаните мъжки ризи и яркочервените пояси. Толкова древен и преплетен с културата ни танц заслужава това уважение, а не да се превръща в развлечение между две сесии белот.
Далеч по-патриотично от хоро по бански с подрусване на телеса тук-таме е хоро в носия на фолклорен събор, където танцът изпълнява зададената му роля - да събира сънародниците в едно.
Може на пръв поглед хорото на плажа да изглежда като искрен изблик на родолюбие, като всъщност е риск да превърнем танца в кич.
Истинският патриотизъм не се лее от преносими колони и не се случва по бански на морето.
Той се практикува в правилния момент и време с нужното почитание към фолклора ни.
Затова изблиците да се доказваме излишно като по-по-най патриоти е разумно да бъдат обуздавани овреме - за да не принизяваме културното си наследство до такива небивали низини.
