Коледа е тиха, свята и уютна.
У дома е топло и мирише на някои от любимите зимни гозби, елхата озарява цялата стая и отнякъде непрекъснато сякаш долита нежна музика. С други думи, Коледа е като един огромен буркан с мед, в който обаче винаги попада капка катран.
Всяка година се случват едни и същи тъпотии, които леко развалят целия кеф от празника.
Така например:
Лампичките на елхата почти никога не светват
Те пристигат в красива цветна кутия и вече си представяме елха, извадена от рекламен каталог. Следват няколко часа пехливански борби, докато се разплетат всички възли, на които лампичките са успели да се навържат, включително морски и кръстовиден възел.
Още малко време отнема навиването на лампичките около елхата така, че да не изпопадат вече закачените играчки. Вместо играчките падат 40 процента от игличките на дръвчето, независимо дали е естествено, или изкуствено.
След това включваме лампичките в контакта, натискаме миниатюрното им бутонче... и обикновено не светват. Или светват в комбинация, която може да докара фоточувствителен човек до истерия.
Сипваме си чаша вино, за да притъпим разочарованието...
Някоя от манджите се оказва пълен провал
След многочасово въртене в кухнята, за да се приготвят 7, 9 или 12 ястия, все някое от тях не се получава, ама хич.
Възможните варианти са много. Содената питка може да стане с консистенция на подметка и да е приложима само за бой по главите на непослушни деца. Сармите понякога имат свойството да се развиват при варене, след което всички ядат листа, кайма и ориз с лъжиците.
Бобът се оказва не добре изкиснат и в средата на празничната вечеря обстановката е музикално-ароматна. Или пък сложният десерт от 10 пласта блатове и 12 пласта крем с украса от маслени рози, крокан, карамелена решетка и шоколадови капки неочаквано спихва в тортената чиния и се превръща в сладка супа от тесто и сироп.
Повтаряме упражнението с вино, за да не се разплачем пред хората...
Става семеен скандал
Обикновено свадата тръгва от някоя пълна глупост - бобът в чушките е разварен или пък сармите са пресолени.
Възможно е и чичо Динчо да е изпил малко повече огнена течност от допустимото или братовчедът Динко (на чичо си Динчо, нали) да не издържа и пет минути без месо и да е изнервен до пръсване от постните манджи.
Оттам се подхваща една тема на спор и 20 минути по-късно цялата маса се кара на интелектуални теми като има ли еврейска конспирация, лабораторно създаден ли е коронавирусът и рептил ли е крал Чарлз. Данданията се чува не само у съседите, но и на улицата, където любопитни минувачи се спират да слухтят.
Накрая става ясно, че Костов е виновен за всичко, 'айде налей едно вино, че ми пресъхна устата да викам!
Диетата отива на кино и започват да се закусват необичайни неща
Кето-мето, ама Коледата си е Коледа и баба ни се потриса от мисълта да изкараме празника без благини като питка, баница, тиквеник, щрудел, сладкиш... Затова диетата обикновено приключва някъде около 18:00 на Бъдни вечер и започва отново някъде след имените дни след Нова година.
Заедно с края на диетата идва и преминаването на доста необичаен хранителен режим, при който на закуска се ядат сарми, руска салата, боб, туршия и торта от оная, спихналата.
Често закуската директно се слива с обяда, а той на свой ред - с вечерята. Тази вакханалия се изпълнява, докато се изяде и последната трошичка и дори и панталоните с ластик отеснеят. И, да, вкусно е, докато ядем, но в крайна сметка съжаляваме, че сме му отпуснали чак толкова края.
Абе, айде налей още едно вино!
