В България сигурно има много семейства, които по време на фамилни сбирки консумират храна и алкохол в умерени количества, хората говорят тихо и спокойно, изслушват се, не мляскат и не стават по 100 пъти от масата без причина, пускат политкоректни шеги, на които дружно се смеят, без да им падат залъци от устата и не разбират нищо от политика, футбол и всичко останало. Да, сигурно са някъде там...
И все пак в едно традиционно българско семейство страстите около масата често са горещи и понякога могат да доведат до лют скандал, защо не и масов бой, в зависимост от населеното място и настроението.
Ако случайно човек е улучил на свестни и добри колеги в работата, то поне вкъщи да има малко адреналин, както се казва. Веднъж се живее този живот, ей!
Ето пет класически причини за семеен свада около трапезата в типично български стил:
Кога беше по-добре?
Винаги в една фамилия ще се намери поне един човек с алтернативни политически възгледи спрямо тези на колектива. Дори той да не е от семейството. Ето, например, в апартамент на реститути, синът води гадже, което по нелепа случайност е внучка на активен борец срещу фашизма и капитализма, за да я запознае със семейството си. Гаджета! Гаджета!!!!
Сяда се на маса и всичко е много готино, докато някой не споменава Костов по стара българска традиция. Момата се изказва скептично, бащата - бесен костовист, видимо вдига кръвно, почервенява целия и се хваща за сърцето. Майката започва да му се кара нежно: „Жоре, казах ли ти да не ги мислиш тия неща вече, Жоре, остави ги младите, ГЕОРГИ! ГЕОРГИ!!!...."
Момичето видимо се разстройва от смута, който е всяла на масата с присъствието си и отива до тоалетната за 20 минути, след които в крайна сметка става ясно, че си е тръгнала завинаги. Синът полудява и настъпва бесен скандал. Всички вдигат кръвно, без дядо Стамат, който кротко си пие в ъгъла четвърта ракия за първи път от началото на промените, че иначе все не му дават...
КЪДЕ Е ДЕТЕТО?!???!
Този въпрос задължително се изкрещява с всичка сила, така че да чуят и съседите, ако случайно е у тях. Детето е на 6 години и половина, говори два езика и допреди малко обясняваше на масата как се строи реактивен самолет, докато правеше оригами и се хранеше с нож и вилица, но тъй като вече 4 минути и 20 секунди никой не го е виждал, оправдана паниката назрява с всеки миг.
Никой не предполага, че детето може да е в тоалетната, където и е. Не. Детето е изоставено от „безотговорни пияни хора" или поне такива нападки се разменят между баба и леля, докато бащата тича по улицата пред блока да го търси с бинокъл, два шоколада, воден пистолет и пластмасова чаша с ракия.
В един момент детето се появява обратно в хола, след като е било по нужда в съседното помещение, но заварва неистов скандал и започва а реве на свой сред с всичка сила, както подобава. Това продължава 26 минути и някой го отвежда да спи, защото се е уморило...
Защо постъпи така на 3 май 1986 в 2 на обед?
Чисто математически погледнато, ако на една маса се съберат повече от 5 човека, то вероятността поне един от тях да е злопаметен гъз далеч не е малка.
Ето защо, както небрежно си режете пържолки и си боцкате салата в свежа лятна привечер на балкончето, изведнъж, сякаш от нищото, се подхваща разговор за дадено събитие от преди 30 години (или от миналото лято - няма значение), което никой освен двама души на масата, не помни.
Примерен диалог:
- Ох, нещо ми е много солено гювечето...
- Солено ли е? По-добре, отколкото горчиво... Като в душата ми..
- Лельо Сийке, за какво говориш?
- Знаеш много добре, Иване, знаеш много добре колко ядове брах като продаде оная котка в Германия за един скейтборд! Милата Джесика! Още я сънувам....
Не пий повече/ Я налей още малко тука
Всички знаем, че в България се изпиват тонове алкохол годишно във всяко едно семейство, най-вече докато се седи на маса, но и във всеки друг произволен момент, в който човек има достъп до някаква бутилка.
Семеен скандал заради алкохол може да се разяри поне по три причини:
- Някой/няколко души/всички са пияни до неадекватност, злоба и тъга
- Няма достатъчно алкохол на масата/ алкохолът е свършил (най-лошият вариант)
- Някой брои чашите на някой друг. Обикновено жена около 60-те на мъжа си, който е с високо кръвно (не заради алкохола, но тя така и не проумя това).
Аз казах ли ти?
За какво са близките, ако не дават акъл, не изказват мнение по крайно неподходящи за целта теми и не се надяват тайно да имат поне малко контрол над нечий живот? Ясно е, че в България, както вече казахме, всеки разбира от всичко. Не просто от политика, футбол, хубави жени и пиене. От всичко.
Ето защо изразът е „АЗ казах ли ти", а не просто „казах ли ти?" или „нали ти казах?" Силата, акцентът пада върху самия човек, който е наясно с нещата от живота, още преди те да са се случили. Не просто върху казаното.
Ако приятел, например, ви посъветва да не се занимавате с обекта на своите чувства, тъй като по всичко личи, че става дума за меркантилен мошеник, който иска да наследи на баба ви апартамента на Гурко - това е едно. Но ако същото нещо ви го каже близък роднина, то говорим за експертно мнение и почти със сигурност ще бъдете застигнати от „АЗ казах ли ти?" в един или друг момент от близкото ви бъдеще.
Въпросът, разбира се е, реторичен, което не пречи да настъпи див скандал с напомняне на грешки от миналото, разливане на твърд алкохол върху скъпи мебели и ревящи дечица за цвят...
