Когато дойде и моят ред на мина 30-те и всеки рожден ден да идва с нова физическа промяна, паднах в примката на мини екзистенциална криза. Бръчки, отпусната кожа, допълнителни килограми, емоционални проблеми, стрес, побелели коси, непривлекателност. Това е адът на земята за нашето селфи поколение.
Моята история с паниката от годините обаче започва от по-далеч. Израснала съм сред жени, които са обсебени от външния си вид. Жени, за които красотата не е щастливо стечение в подреждането на гените, а задължение.
Които са ми казвали: "Никога не излизай без червило", които са ме връщали вкъщи, за да си оправя косата и които с критиката си ми натрапиха идеята, че ако не искам да съм "черната овца" в собственото си семейство, не трябва да оставям външността си на произвола.
И като се замисля, не толкова фактът, че ще се сбръчкам продуцира паниката ми от старостта, колкото вероятността да не изглеждам добре в очите на майка си и лелите си.
Подобен род внушения не са рядкост в съзнанието на женското съсловие.
Докато за мъжете приемането на старостта е като приемането на настоящата икономическа криза - намират оправдания в политиците, състоянието на държавата, заплатата, работодателите и промените в климата. При жените, въпросът е доста по-личен, защото ни е насадено вярването, че бръчките са еквивалент на отхвърляне, изолиране и непотребност.
Редица знаменитости, които тази година навършват 50 и 60, също намекнаха, че не се притесняват толкова от промените във физиката, колкото от последствията, които тези изменения ще доведат - вероятност по-трудно да си намират работа, да станат невидими за мъжете и да бъдат изтласкани от активния и интересен начин на живот.
Работата е там, че нямаме много примери, които да показват обратното. Поне за българското общество, където над средната възраст тегне образът на българската бабичка или вълнуваща се само от затварянето на буркани и отглеждане на внуците, или изглеждаща като материализирала се стара градска песен в ярко розово червило, синя рокля на едри лимони и шапка с периферия.
Рядко могат да се срещнат българки, които след 40 г., 50 г. и 60 г. се развиват, продължават да се харесват на мъжете, обличат се с вкус и могат да водят разговори на различни теми от децата и мусаката, защото в нашата традиция възрастта върви със смирението, кухнята и занемаряването.
Свикнали сме да приемаме старостта като нещо грозно, като период на пасивност, когато удоволствията, приписвани като привилегия на младостта, се наблюдават отстрани. В културата ни досега възрастта се свързва само с мъдростта.
Като се каже "баба", повече от деветдесет процента от българското население си представя възпълна жена с отдавна загубена талия, тъмни и невзрачни дрехи в кафяво-масленозелената гама, равни обувки от мъжки тип и забрадка.
Преди известно време една 65-годишна дама ми каза, че най-страшното в остаряването за нея е, че, каквото и да направи, вече няма да се харесва на хората.
"Не нося червило, спрях да си правя маникюр, сложих си кафявата жилетка и хоп, изведнъж се превърнах в обикновена баба, която не е смешна. Сега всички доволно могат да говорят зад гърба ми - виж я, горката, колко е остаряла."
Холивудските звезди, които се движат на срещуположния бряг по отношение на остаряването също не дават особено голяма утеха. В последно време повечето от тях изживяват модерна версия на комплекса "Питър Пан", правят си процедури до прималяване и пълнят Instagram със съдържание, в което разказват как да победили времето с крем за лице.
Разбира се, това са пълни глупости, но тези натрапчиво разпространявани фантазии окуражават модерните жени да харчат големи суми за нещо непостижимо - вечна младост. Резултатът, както може да си представите обаче, е безобразно разпъване на лицето, с което въпросната звезда прилича на ужасяващо копие на по-младото си аз, което не е успяло да спре биологичният часовник.
Не съм психолог, но ми е трудно да си представя как попълването на линиите и лифтинът успокояват базисните женски страхове, че в един момент няма да бъдат физически атрактивни и това от само себе си ще ги превърне в аусайдер на работа, в семейството, сред противоположния пол.
Нашето Instagram поколение, което има вкоренено вярване, че щастието и удоволствията от живота за жените са пряко зависими от външния вид, има нужда от повече модели, които демонстрират, че това не е вярно.
Че косите им могат да побелеят и пак да са харесвани от мъжете, че могат да пътуват и да си разнообразяват живота и след 50 г., че могат да работят и да водят разговори не само за събитията от едно време, а уменията им не се изчерпват с въртенето на точилката.
Днешните 20 и 30-годишни, които се страхуват от остаряване, респективно - отхвърляне, може би повече, отколкото техните баби и майки са се страхували, имат нужда да срещат лични примери, че старостта не слага край на радостите от живота.
Ако някой иска да е пионер на тези територия, мястото в свободно.
