Преди около месец Министерството на правосъдието на САЩ обяви, че е заловен мъж, заподозрян за кражба на над 100 милиона долара от две американски компании - технологични гиганти. Когато новината се появи в медиите, беше толкова оскъдна, че предизвика повече въпроси, отколкото даде отговори. Не ставаше ясно нито кои са ощетените компании, нито чия корпоративна самоличност е откраднал измамникът, за да заблуди жертвите си.
Разследване, проведено от журналистите от "Форчън", обаче достига до същността на скандала. Детайлите от делото говорят сами за себе си: оказва се, че дори най-богатите и технологично подготвени корпорации могат да се окажат жертви на елементарни измами.
В основата на всичко стои литовски гражданин на име Евалдас Римасаускас, който е на около 40 години, когато замисля схемата за измама през 2013.
Римасаускас успява да открадне и фалшифицира имейли, фактури и фирмени печати на тайванската компания Quanta Computer, така че да заблуди корпорациите в САЩ, че е представител на азиатския производител, с който те поддържат редовни бизнес отношения.
Целта е да накара компаниите да преведат парите за поръчаното компютърно обордуване по негови сметки. И схемата се задейства. Докато ръководствата на фирмите осъзнаят в каква игра са замесени, Римасаускас успява да прибере над 100 милиона долара, които разпределя в няколко банки в Източна Европа.
Тези данни са подробно описани в обвинителния акт, издаден от федералната прокуратура в Ню Йорк през декември 2016 г. Три месеца по-късно службите потвърждават, че Римасаускас е арестуван в родината си, както и че са успели да възстановят голяма част от сумата. Информацията за компаниите-жертви така и не се разкрива.
Заподозреният мъж отхвърля всички обвинения. Адвокатите му се опитват да попречат на процеса по молба за екстрадиция от Литва, като твърдят, че не може да се има доверие на съдебния процес в САЩ. Защитата му твърди, че агентите на ФБР са сплашвали Римасаускас по време на разпитите.
Quanta Computer, основана през 1988 г. в Тайван, е един от най-големите доставчици на части за американските технологични компании - включително за смартчасовниците на Apple и за Kindle-четците на Amazon.
В обвинителния акт на прокуратурата идентичността на Quanta е замаскирана като "Компания 1: азиатски производител на компютърен хардуер, основана в края на 80-те години".
В края на март 2017 г. Quanta публично призна, че се е оказала замесена в схемата без вина, но отказа да разкрие допълнителна информация за фирмите, които са били подведени от измамника (посочен като "Компания 2") чрез фалшиви фактури, изпратени от нейно име.
Министерството на правосъдието на САЩ все пак очертава "силуетите" на жертвите - първата е "мултинационална технологична компания, специализирала в услуги и продукти, свързани с интернет", а втората - "мултинационална корпорация, предоставяща услуги в сферата на онлайн социалните мрежи".
Няколко източници на американското издание от службите за сигурност потвърждават, че втората компания е Facebook.
Именно нейните служители са се обърнали към прокуратурата в Манхатън (известна с успехите си в разследването на с финансови престъпления), за да подадат сигнал за измама и да поискат помощ при възстановяването на сумите, платени по подправени фактури. Подобни сигнали за измама чрез кражба на корпоративна или персонална идентичност са често срещани - случаят с Facebook обаче е уникален по мащаба си.
От компанията на Марк Зукърбърг потвърждават, че са страна по делото: "Успяхме да си върнем по-голямата част от парите малко след инцидента и съдействаме на службите в разследването", посочва говорител на Facebook.
Втората голяма компания, попаднала в схемата на Римасаускас, се оказва Google. Интернет-гигантът се оказва мишена поради факта, че също като Facebook прави огромни поръчки за компютърни сървъри от Quanta.
"Засякохме измамата, в която беше попаднал нашият екип по управление на поръчките, като своевременно сигнализирахме властите. Възстановихме средствата и се радваме, че проблемът беше разрешен", казва говорител на Google пред американското издание.
Когато публична компания претърпи значима промяна в обстоятелствата на управление или финансови показатели, тя е задължена по закон да разкрие информацията пред инвеститорите си. Подобно "материално събитие", както го нарича юридическият жаргон, може да бъде свързано с напускането на изпълнителен директор, проблеми с производството на структуроопределящ продукт или - както в този случай - измама за десетки милиони.
Нито Google, нито Facebook обаче са декларирали пред Комисията за ценни книжа и борси, че са претърпели инцидент с неправомерни банкови преводи. 100-те милиона долара загуба биха били унищожителни за повечето компании на борсата, но всъщност не представляват чак толкова сериозна дупка в бюджетите на двата технологични гиганта.
Липсата на регистрация на това "материално събитие" обаче може да има по-широки последствия за двете фирми - имиджови щети, съмнения за способността за вътрешен контрол върху активите и др.
Въпреки че все повече компании се сблъскват с атаки от киберпрестъпни групировки, твърде малко мениджъри си позволяват да обсъждат проблема публично: отчасти заради опасенията от загуба на престиж, отчасти - за да не предизвикват вторична вълна от атаки.
Предпазливото мълчание обаче не е оправдание за прикриване на съществена информация - факт, който би могъл да доведе до срив на доверието дори в гиганти като Facebook и Google.
