Как да забогатеем? Има хиляди ръководства по въпроса и разбира се никое от тях не дава правилния отговор. Въпреки това повечето хора си мечтаят да са богати, но само малцина го постигат.
Да ви кажа ли как да забогатеете? Първо престанете да мислите за парите като средство за размяна и спестяване. Започнете да мислите за парите като за мерна единица, с която можете да измерите почти всичко.
После помислете колко струвате и как можете да вдигнете цената си? След като намерите отговора на втория въпрос вече ще знаете как да станете по-богати, отколкото сте сега. Това няма да стане за миг, пазарът първо трябва да оцени вас, вашите умения или продуктът на вашето предприятие. Но при всички случаи става въпрос за добавената стойност, която сте вложили.
Защо някои хора са по-богати от другите? Защото другите хора ги оценяват по-високо. Ето защо, ако просто искате да станете богати, за да имате пари, това вероятно никога няма да се случи. Дори да спечелите на хазарт или от лотарията, вие просто ще обеднеете, заради лоши инвестиции или заради инфлацията, която на малки хапки ще погълне печалбата ви.
Да имате добра идея също не е достатъчно, вие трябва да можете да я продадете, т.е. да получите оценката на пазара, за да я реализирате. По същия начин стоят нещата ако вашата компания е разработила добър продукт или услуга. Това е само първата стъпка към успеха.
И ако казаното дотук ви звучи като общи приказки или опит да ви се продаде нещо, което не искате да купите, то нека да придадем по-конкретни измерения на идеята за богатството.
Нашите баби и дядовци са възпитани с мотото "залудо работи, залудо не стой". Но в резултат на цялото им трудолюбие, България не е станала богата държава като Швейцария например.
С изключение на едно привилегировано малцинство българите са бедни. Средните доходи в страната, дори претеглени през паритета на покупателната способност, са най-ниските в Европа и изглежда, че това няма да се промени скоро.
За периода 2000-2012 г. доходите на българите са нараснали 2.3 пъти. В същото време разходите за труд са се увеличили 2.7 пъти. А потребителските цени са скочили двойно. Т.е. реалният ръст на доходите, претеглен спрямо инфлацията, е 30%, но при покачване на разходите за труд със 70%. За въпросните 12 години обаче производителността на труда на българите се е повишила с 40%.
С други думи да се произвежда нещо в България става все по-скъпо и то не защото хората стават по-богати, което би било добре, тъй като би довело до ръст на номиналния размер на вътрешния пазар. А защото производството на стоки и услуги е свързано с все повече допълнителни разходи.
Тук трябва да обърнем внимание на друго народно мото, станало особено популярно в последните години на комунизма - "ние се правим, че работим, те пък се правят, че ни плащат".
Ниските заплати сами по себе си са фактор, който ограничава производителността на труда. Това не е въпрос на мързел, а на оценка - трудът на мнозинството от българите се оценява евтино и те нямат стимул да добавят повече стойност от минимално изискваната от работодателя.
В Западна Европа мнозинството от хората инвестират постоянно в себе си и развитието си в професионален аспект. Най-големи са тези инвестиции в скандинавските страни, ето защо и доходите там са най-високите в Европейския съюз.
И тук не става въпрос за това колко работи даден служител, а какъв е резултатът от труда му. Шивачката в българското предприятие, произвеждаща дрехи за италиански марки, се труди много повече и като работно време и като брой на произведените продукти, от дизайнерите, проектиращи дрехите в Италия, но получава много по-малко.
Процесът обаче е двупосочен. Когато пазарът на труда предлага висококвалифицирани кадри, това привлича инвестиции в производства, които създават по-голяма добавена стойност.
Това, че много българи вярват, че не си струва да инвестират в професионалните си умения, привлича работодатели, които дават ниски заплати и ограничени възможности за кариерно развитие. Наличието на евтина трудова сила е предпоставка за инвестиции в производства с ниска добавена стойност.
А ЕС освен всичко друго е и единен пазар на труда, което означава, че за един добър специалист в дадена област в България не би било проблем да си намери работа в другите държави от общността.
На практика всеки, който инвестира време в професионалното си развитие, вместо да чака някой да му вдигне заплатата, може да постигне напредък по отношение на доходите си.
Вместо това много от българите искат да забогатеят и тъй като няма как да направят това с честен труд, търсят други начини. Ето защо страната ни има най-голямата, като дял от брутния вътрешен продукт, сива икономика в Европа.
Дали ще се трудиш в сивия сектор или не, правилото за търсенето и предлагането обаче остава в сила.
Парите измерват това, което можеш да предложиш на пазара.
И когато човек отиде в магазина да си купи сирене, той не го купува с пари, а с квалификацията и труда си.
Но понякога сиренето наистина е с пари. Това се случва, когато държавата решава да се намеси на пазара и да направи хората по-богати и бизнесът по-успешен. Тогава точността на парите като мерна единица бива изкривена.
Вдигането на пенсиите и минималната заплата има смисъл, тъй като те наистина са прекалено ниски, за да изпълняват ролята, с която са въведени.
Пенсиите трябва да дават добър стандарт на живот на хората, които са твърде възрастни, за да се трудят пълноценно. В България те са прекалено ниски, най-вече заради факта, че по времето на комунизма пенсионните фондове бяха нагло източвани от държавата, за да се поддържа високата изкуствена заетост в държавните предприятия. За целта се използваха не само парите от пенсиите, но и всички видове спестявания на населението.
И когато пазарният балон на плановата икономика се спука, хората останаха без спестявания. Голяма част от парите просто липсваха, а напечатването на нови, за да се компенсира тази липса, доведе до хиперинфлация и обезцени вложенията на населението. Ето защо пенсионната система на страната на практика заработи през 1998 г. и оттогава се намира в перманентна криза, заради големия брой заварени пенсионери и негативните демографски тенденции.
А минималната заплата има за цел да гарантира задоволяването на първостепенните нужди на работещите и техните домакинства. Нещо, което в сегашния си размер от 340 лв., тя няма как да прави за голяма част от населението на страната.
Но държавата се меси и по други начини. Най-вредният от тях са субсидиите. Ако едно предприятие не е ефективно, то няма да стане по-ефективно с наливане на пари в него. Ако мислим за парите като за мерна единица, то трябва да се запитаме защо пазарът оценява ниско даден бизнес.
Когато държавата дава пари на производителите на тютюн, домати и т.н., чието производство е нерентабилно, тя може да ги накара да продължат да произвеждат, но тяхното препитание ще зависи изцяло от нея. Нещо повече, те няма да имат стимул да търсят по-ефективни начини за производство или да се насочат към по-високо оценявани от пазара продукти. Тази зависимост може да бъде много изгодна за политиците, но е вредна за хората, които са попаднали в нейния капан, за развитието на икономиката, за свободата на пазара и за демокрацията в страната.
Защо доматите в България са турски, гръцки и македонски?
Защото има обективни фактори, които правят производството на домати у нас неконкурентоспособно, като например отчайващото състояние на напоителните системи за земеделие. Т.е. ако държавата, вместо в субсидии за дребни, неконкурентни производители, които няма как да правят икономии от мащаба на продукцията си, инвестира в по-добра инфраструктура за земеделие и комасация на земята, то доматите на пазара в един момент могат да станат български.
Очевидно доходите и производителността на труда зависят в голяма степен и от наличната публична инфраструктура, както и от това доколко държавата изкривява пазара със субсидиране.
Проблемът на субсидиите е, че не са инвестиции, т.е. не търсят възвращаемост на вложения капитал.
Но инвестициите също могат да са пречка за икономиката, създавайки балони на пазара.
Кога една инвестиция е полезна?
Когато създава стойност за икономиката, надхвърляща първоначалното вложение и печалбите на инвеститора. Например изграждането на завод или ИТ компания, може да бъде такава инвестиция. Тук измерването на ефекта от инвестицията трябва да включва свързаните производства, подобряването на квалификацията на служителите, техните доходи, данъците, цената на изградената инфраструктура, достъпът до нови технологии и ноу-хау за бизнеса и т.н.
Но българската икономика има сериозен проблем с привличането на качествени инвестиции. Това се дължи както на ниските доходи и малкия вътрешен пазар, така и на покачването на разходите за труд и липсата на достатъчно квалифицирани служители.
А липсата на инвестиции спира развитието на икономиката и нарастването на производителността на труда, доходите и потреблението.
И какво прави държавата? Обявява износа за основен приоритет. Не е вярно, че една икономика трябва да внася повече, отколкото изнася, за да просперира. Всъщност зависи какво точно се внася и изнася. Ако внесените стоки и услуги създават стойност, то те могат да са двигател на растеж и без да има износ. Вносът на производствена техника е полезен за растежа на икономиката. Същото важи и за вноса на камиони, но не и за вноса на луксозни джипове например. Защо? С камионите се транспортират продукти, което спомага за търговията и производството. Докато луксозният джип е купен, не защото може да генерира стойност, а защото е скъп, т.е той е пасив за икономиката като цяло.
Последното важи и за евтината кола на старо, която обаче е купена, защото е евтина. Тя пак е пасив, който не генерира стойност, а загуби, тъй като, ако се отчетат разходите за амортизация и гориво, често са налице по-евтини и ефективни начини за придвижване. Въпреки това България е една от автоморгите на Европа.
И така, какво пречи на българите да забогатеят?
Политиката на държавата, липсата на качествени инвестиции, липсата на качествени инвеститори, структурата на вноса и износа, структурата на производството, свитият вътрешен пазар, ниската производителност на труда и ниските доходи.
Въпреки всички тези проблеми обаче основната пречка си остава манталитетът на хората. Забогатяването не е въпрос на количество труд, интелект или късмет, а на развитие. Единственият начин да станете по-богати е да се развивате като личности и професионалисти. Това не е лесният, но пък е сигурният път към успеха, защото рано или късно оценката на останалите хора за вас и вашите умения ще се повиши, а с нея ще нараснат и доходите ви.
Единственият начин една икономика да просперира е хората в нея да се развиват. Ето защо напредъкът на България не зависи от политиците, чуждестранните инвеститори или глобалните пазари, а от инициативността на всеки един от българите.
да се чете - без доказателство за квалификация въобще няма да те извикат на интервю
Пузев Аре стига клишета бе, пич. 2 процента владеели всичко, а ти горканчо си нямаш нищичко, сал един лаптоп от който пишеш каквото ти е на сърце. Ше ме разплачете с това хленчене. По всички параметри (като изключим някои баш гладуващи райони из Африка) такова сравнително благоденствие на хората не е имало никога и никъде в никоя историческа епоха. Да не би преди 2-3000 години или по времето на Джизъс да е било различно? Тук-таме по някоя империя с император, племе с племенен вожд и всичко останало безправна рая и роби. Ако сега теб те върнем по времето на великия цар Симеон например да не би разпределението на благата да е по друг начин? Или царя е цар, а всички други са малки безправни Пузев-чета. А посочи кога и къде в световната история хората са живели по-добре и благата не са били в един елит. То даже сега ако са цели 2 % е добре.
Темата е интересна, но авторът или е млад и му трябва тотално ограмотяване или е прекарал живота си в Антракдида, а не у нас. Нито една от истинските причини защо сме бедни не е налична. Препоръчвам на човека вместо да пише глупости да се хване и да види как се изкарват десет лева.
" там се описваха едни общества, в които машини произвеждат благата, хората си гледат кефа, летят към звездите, нема болести, глад, бедност..." Заградени с дувари и вишки с тежки картечници, а отвън обикалят гладни орки и важи закона на джунглата....
Не ми отговаряш на въпроса - в коя историческа епоха и къде на света е имало равноправие, та всички да имат по равно и да няма богата прослойка? Кога и Къде ?
"ами оусорствай си майнд-а " Весела, благодаря. Но ще пропусна... Тази мярка е твърде популистка за мен
Вълк, Да доказателство за квалификация е необходимо за разни позиции, напраимер счетоводител. Мисля, че преди да се продължи темата трябва да се уточним - какво точно означава "ДА ЗАБОГАТЕЕШ". В финансов аспект?
Ако действително можете да преброите парите си, то вие все още не сте богат човек. - Гети Пак той : Водещ принцип номер едно в бизнеса е, че вие трябва да бъдете в своя собствен бизнес. Когато работите за някой друг, вие продавате наедро своето време на вашия работодател, който след това го препродава надребно на клиента.
хммм то с толкова много мъдри хора, не знам как сме най бедната държава. Сигурно играят в "Скрита сила Мъдрево" . Та мисълта ми е - ако с гледане ставаше, кучето касапин щеше да стане
"Ако действително можете да преброите парите си, то вие все още не сте богат човек. - Гети " Ако изхождаме от тази гледна точка, аз нямам място в тоя разговор. Да говоря как да станеш човек, който не може да си преброй парите не съм компетентен. Ако имаме колега с несметни богатства тук - да се чувства поканен да сподели. Аз лично останах с впечатлението, че главната идея на автора е личностното развитие, което впоследствие ще доведе до увеличаване на жизнения стандарт на индивида. Явно по различен начин разбираме статията. За мен извода от статията е следния абзац: "Единственият начин да станете по-богати е да се развивате като личности и професионалисти. Това не е лесният, но пък е сигурният път към успеха, защото рано или късно оценката на останалите хора за вас и вашите умения ще се повиши, а с нея ще нараснат и доходите ви." Аз напълно подкрепям това твърдение, мен ми изглежда като аксиома, не виждам как може да има човек несъгласен с това. Все пак всеки си има право на мнение, било то популистко
Богатство от Уикипедия, свободната енциклопедия Богатството е висока степен на изобилие от материални и нематериални (духовни) ценности за лице или общество (социум). Материалните стойности могат да са пари, средства за производство, недвижими имоти, лично имущество и т.н. Към богатството по принцип спадат качеството и достъпът до здравеопазване, образование и култура. В обществен план богат е онзи, който притежава значителна стойност материални и/или духовни ценности в сравнение с другите членове на обществото.
Абе понеже обикновения форумен мухльо не може да е милиардер, значи не си заслужава да се заниамава с каквото и да е и да си подобрява квалификацията. Следователно статията е булшит. Следователно съседната статия, където обещават базов дохода на всеки (редови мухльо) е правилна. Проста и ясна логика
И все пак, за мен терминът "забогатяване" не е еднозначен. Да вземем конкретен пример с повишаването на жизнения стандарт - вместо заплата от 1к от утре тя става 2к, а нивото на разходите се запазва, забогатял ли сте?! По-богат с 1к на месец - това да, но не и вече богат! Колкото до последния абзац, който така упорито обсъждахме как изглежда в българските условия - как точно и кое определя, че сте професионалист, специалист и т.н., след като днес сте общ работник, утре работите с фотошоп за 1.5к, третия ден сте журналист, после брокер недвижими имоти и т.н.?! Това откривате като работа, не че няма да проодължите само в една насока... Ами това с "количество пари, което може да се преброи - следователно не сте богат" - 1 млн. юесдоларс в купюри по сто, можете ли да ги преброите или да?! Богат ли сте с тях или не?! Скритият в сенките - като говорим за квалифицирана работа в повечето големи фирми искат сертификати, свидетелства за квалификации и без тях няма да мине, което, разбира се, не значи, че конкурсите не са опорочени или нагласени в полза на някого конкретно, а вие сте само за пълнеж на кандидатите Колкото до рецептите на тема "как да станем богати" - дори не видях опит да се даде такава, по простата причина, че който може или го е направил, или предстои да го направи, а всички се юрнахме да обсъждаме по-скоро защо не става. Дори и в статията НЕ Е дадена такава рецепта, а само изброени проблемите пред живеещите в страната
В каквато и фирма да работиш, колкото и да си квалифициран, няма да забогатееш, освен ако фирмата не е твоя ps За шеф сертификат не ти требе Цитирам пак Жан-Пол Гети ,щото според мен ги разбира нещата Практически единственият начин да заработиш действително големи пари - това е да си откриеш свой бизнес. Вие никога няма да получите много, работейки за някого. Намерете своята ниша, произвеждайте стоки, които са необходими на хората, но които те не могат да си купят или си доставят с много голям труд.
Подкрепям "анонимния" Джон Смит с уговорката, че не е точно така със сертификатите и шефовете - в голяма част от Европа, за да развиваш съответния бизнес или трябва да имаш такава квалификация, или да наемеш човек със съответната (това за свързаните с Германия страни), докато в Бг не е необходимо, статията си се отнася за Бг и т.н. И пак отговор на основния въпрос - кое ще е така вървежно на свития и с малък капацитет пазар все още не виждам, само едно мъгляво описание - "това, което ще е трудно да си произведат сами". Какво ли се произвежда толкова на местна почва, че да се изтребват да го купуват?! Аха, май банковите услуги към държавните институции, таксите и лицензите, за които задължението е вменено със закон Свидетелство за съдимост за страната 4 лв, + 2 лв. такса превод за банката, молим