Kак да забогатееш в България

Как да забогатеем? Има хиляди ръководства по въпроса и разбира се никое от тях не дава правилния отговор. Въпреки това повечето хора си мечтаят да са богати, но само малцина го постигат.

Да ви кажа ли как да забогатеете? Първо престанете да мислите за парите като средство за размяна и спестяване. Започнете да мислите за парите като за мерна единица, с която можете да измерите почти всичко.

После помислете колко струвате и как можете да вдигнете цената си? След като намерите отговора на втория въпрос вече ще знаете как да станете по-богати, отколкото сте сега. Това няма да стане за миг, пазарът първо трябва да оцени вас, вашите умения или продуктът на вашето предприятие. Но при всички случаи става въпрос за добавената стойност, която сте вложили.

Защо някои хора са по-богати от другите? Защото другите хора ги оценяват по-високо. Ето защо, ако просто искате да станете богати, за да имате пари, това вероятно никога няма да се случи. Дори да спечелите на хазарт или от лотарията, вие просто ще обеднеете, заради лоши инвестиции или заради инфлацията, която на малки хапки ще погълне печалбата ви.

Да имате добра идея също не е достатъчно, вие трябва да можете да я продадете, т.е. да получите оценката на пазара, за да я реализирате. По същия начин стоят нещата ако вашата компания е разработила добър продукт или услуга. Това е само първата стъпка към успеха.

И ако казаното дотук ви звучи като общи приказки или опит да ви се продаде нещо, което не искате да купите, то нека да придадем по-конкретни измерения на идеята за богатството.

Нашите баби и дядовци са възпитани с мотото "залудо работи, залудо не стой". Но в резултат на цялото им трудолюбие, България не е станала богата държава като Швейцария например.

С изключение на едно привилегировано малцинство българите са бедни. Средните доходи в страната, дори претеглени през паритета на покупателната способност, са най-ниските в Европа и изглежда, че това няма да се промени скоро.

За периода 2000-2012 г. доходите на българите са нараснали 2.3 пъти. В същото време разходите за труд са се увеличили 2.7 пъти. А потребителските цени са скочили двойно. Т.е. реалният ръст на доходите, претеглен спрямо инфлацията, е 30%, но при покачване на разходите за труд със 70%. За въпросните 12 години обаче производителността на труда на българите се е повишила с 40%.

С други думи да се произвежда нещо в България става все по-скъпо и то не защото хората стават по-богати, което би било добре, тъй като би довело до ръст на номиналния размер на вътрешния пазар. А защото производството на стоки и услуги е свързано с все повече допълнителни разходи.

Тук трябва да обърнем внимание на друго народно мото, станало особено популярно в последните години на комунизма - "ние се правим, че работим, те пък се правят, че ни плащат".

Ниските заплати сами по себе си са фактор, който ограничава производителността на труда. Това не е въпрос на мързел, а на оценка - трудът на мнозинството от българите се оценява евтино и те нямат стимул да добавят повече стойност от минимално изискваната от работодателя.

В Западна Европа мнозинството от хората инвестират постоянно в себе си и развитието си в професионален аспект. Най-големи са тези инвестиции в скандинавските страни, ето защо и доходите там са най-високите в Европейския съюз.

И тук не става въпрос за това колко работи даден служител, а какъв е резултатът от труда му. Шивачката в българското предприятие, произвеждаща дрехи за италиански марки, се труди много повече и като работно време и като брой на произведените продукти, от дизайнерите, проектиращи дрехите в Италия, но получава много по-малко.

Процесът обаче е двупосочен. Когато пазарът на труда предлага висококвалифицирани кадри, това привлича инвестиции в производства, които създават по-голяма добавена стойност.

Това, че много българи вярват, че не си струва да инвестират в професионалните си умения, привлича работодатели, които дават ниски заплати и ограничени възможности за кариерно развитие. Наличието на евтина трудова сила е предпоставка за инвестиции в производства с ниска добавена стойност.

А ЕС освен всичко друго е и единен пазар на труда, което означава, че за един добър специалист в дадена област в България не би било проблем да си намери работа в другите държави от общността.

На практика всеки, който инвестира време в професионалното си развитие, вместо да чака някой да му вдигне заплатата, може да постигне напредък по отношение на доходите си.

Вместо това много от българите искат да забогатеят и тъй като няма как да направят това с честен труд, търсят други начини. Ето защо страната ни има най-голямата, като дял от брутния вътрешен продукт, сива икономика в Европа.

Дали ще се трудиш в сивия сектор или не, правилото за търсенето и предлагането обаче остава в сила.

Парите измерват това, което можеш да предложиш на пазара.

И когато човек отиде в магазина да си купи сирене, той не го купува с пари, а с квалификацията и труда си.

Но понякога сиренето наистина е с пари. Това се случва, когато държавата решава да се намеси на пазара и да направи хората по-богати и бизнесът по-успешен. Тогава точността на парите като мерна единица бива изкривена.

Вдигането на пенсиите и минималната заплата има смисъл, тъй като те наистина са прекалено ниски, за да изпълняват ролята, с която са въведени.

Пенсиите трябва да дават добър стандарт на живот на хората, които са твърде възрастни, за да се трудят пълноценно. В България те са прекалено ниски, най-вече заради факта, че по времето на комунизма пенсионните фондове бяха нагло източвани от държавата, за да се поддържа високата изкуствена заетост в държавните предприятия. За целта се използваха не само парите от пенсиите, но и всички видове спестявания на населението.

И когато пазарният балон на плановата икономика се спука, хората останаха без спестявания. Голяма част от парите просто липсваха, а напечатването на нови, за да се компенсира тази липса, доведе до хиперинфлация и обезцени вложенията на населението. Ето защо пенсионната система на страната на практика заработи през 1998 г. и оттогава се намира в перманентна криза, заради големия брой заварени пенсионери и негативните демографски тенденции.

А минималната заплата има за цел да гарантира задоволяването на първостепенните нужди на работещите и техните домакинства. Нещо, което в сегашния си размер от 340 лв., тя няма как да прави за голяма част от населението на страната.

Но държавата се меси и по други начини. Най-вредният от тях са субсидиите. Ако едно предприятие не е ефективно, то няма да стане по-ефективно с наливане на пари в него. Ако мислим за парите като за мерна единица, то трябва да се запитаме защо пазарът оценява ниско даден бизнес.

Когато държавата дава пари на производителите на тютюн, домати и т.н., чието производство е нерентабилно, тя може да ги накара да продължат да произвеждат, но тяхното препитание ще зависи изцяло от нея. Нещо повече, те няма да имат стимул да търсят по-ефективни начини за производство или да се насочат към по-високо оценявани от пазара продукти. Тази зависимост може да бъде много изгодна за политиците, но е вредна за хората, които са попаднали в нейния капан, за развитието на икономиката, за свободата на пазара и за демокрацията в страната.

Защо доматите в България са турски, гръцки и македонски?

Защото има обективни фактори, които правят производството на домати у нас неконкурентоспособно, като например отчайващото състояние на напоителните системи за земеделие. Т.е. ако държавата, вместо в субсидии за дребни, неконкурентни производители, които няма как да правят икономии от мащаба на продукцията си, инвестира в по-добра инфраструктура за земеделие и комасация на земята, то доматите на пазара в един момент могат да станат български.

Очевидно доходите и производителността на труда зависят в голяма степен и от наличната публична инфраструктура, както и от това доколко държавата изкривява пазара със субсидиране.

Проблемът на субсидиите е, че не са инвестиции, т.е. не търсят възвращаемост на вложения капитал.

Но инвестициите също могат да са пречка за икономиката, създавайки балони на пазара.

Кога една инвестиция е полезна?

Когато създава стойност за икономиката, надхвърляща първоначалното вложение и печалбите на инвеститора. Например изграждането на завод или ИТ компания, може да бъде такава инвестиция. Тук измерването на ефекта от инвестицията трябва да включва свързаните производства, подобряването на квалификацията на служителите, техните доходи, данъците, цената на изградената инфраструктура, достъпът до нови технологии и ноу-хау за бизнеса и т.н.

Но българската икономика има сериозен проблем с привличането на качествени инвестиции. Това се дължи както на ниските доходи и малкия вътрешен пазар, така и на покачването на разходите за труд и липсата на достатъчно квалифицирани служители.

А липсата на инвестиции спира развитието на икономиката и нарастването на производителността на труда, доходите и потреблението.

И какво прави държавата? Обявява износа за основен приоритет. Не е вярно, че една икономика трябва да внася повече, отколкото изнася, за да просперира. Всъщност зависи какво точно се внася и изнася. Ако внесените стоки и услуги създават стойност, то те могат да са двигател на растеж и без да има износ. Вносът на производствена техника е полезен за растежа на икономиката. Същото важи и за вноса на камиони, но не и за вноса на луксозни джипове например. Защо? С камионите се транспортират продукти, което спомага за търговията и производството. Докато луксозният джип е  купен, не защото може да генерира стойност, а защото е скъп, т.е той е пасив за икономиката като цяло.

Последното важи и за евтината кола на старо, която обаче е купена, защото е евтина. Тя пак е пасив, който не генерира стойност, а загуби, тъй като, ако се отчетат разходите за амортизация и гориво, често са налице по-евтини и ефективни начини за придвижване. Въпреки това България е една от автоморгите на Европа.

И така, какво пречи на българите да забогатеят?

Политиката на държавата, липсата на качествени инвестиции, липсата на качествени инвеститори, структурата на вноса и износа, структурата на производството, свитият вътрешен пазар, ниската производителност на труда и ниските доходи.

Въпреки всички тези проблеми обаче основната пречка си остава манталитетът на хората. Забогатяването не е въпрос на количество труд, интелект или късмет, а на развитие. Единственият начин да станете по-богати е да се развивате като личности и професионалисти. Това не е лесният, но пък е сигурният път към успеха, защото рано или късно оценката на останалите хора за вас и вашите умения ще се повиши, а с нея ще нараснат и доходите ви.

Единственият начин една икономика да просперира е хората в нея да се развиват. Ето защо напредъкът на България не зависи от политиците, чуждестранните инвеститори или глобалните пазари, а от инициативността на всеки един от българите.