Две точки съвпаднаха в развитието на българския бизнес - краят на прехода и краят на кризата.
Дали пък България не започва да прави наистина здрав капитализъм? "Назначените" милионери, изградили бизнеса си - или доразрушаващи го, трябва да предадат щафетата. На кой - на децата си, завършили в чужбина и видели други бизнес практики, или на отгледан от тях мениджмънт...
За тези, съградили със собствени сили бизнеса и оцелели досега, пък предизвикателствата са други - как да продължа оттук нататък. Защото просто оцеляването не е здравословно за един предприемач - неговата естествена потребност е да се развива и надгражда.
За трети, стартирали в някои от новите бизнеси, умът е тяхната добавена стойност, капитал и верую. Те не са преминали през фазата на оцеляването, което да омаломощи енергията им. Очакваме тяхната критична маса да се увеличи.
Българският бизнес се нуждае от повдигане на два или три етапа по два месеца всеки от етапите, на нивото на живота в държавата - стандарта на живота. Егоцентризмът на Политбюро на ЦК на БКП и паническият страх да не бъдат физически ликвидирани създаде чудовищата на България - силовите групировки, мутрите и невежите бизнесмени, децата на ВКР и ДС. Нищо различно няма в професионализма на един кадър от редовите хора и един кадър от децата на БКП. Единствената фатална разлика е Мотивът на професионализма. За всеки нормален човек от всяко общество, мотивът за труд и самоусъвършенстване е практически - да изкаже и докаже своята лична потенция в работата си и труда си. За всеки опошлен и извратен от властолюбие човек, мотивът е само и единствено Печалба. Затова единият професионалист стига до изключителни тънкости в занаята и професията си и до пълни гаранции на трудовия си продукт. А меркантила за печалбата няма основа, няма и развитие. Той разработва в мениджърски план единствено доходоносни на момента, независимо от качеството, продукти и услуги и цели структури. Но какво се случи в България. България от времето на 9-то септемврийския преврат от 1944 година само прекопирва икономика и политика. Няма оригинали, които да важат точно за нашата специфика. Само сурогати, копия на нечии други копия на нечии оригинали.
Т.е. критериите напълно отпаднаха от живота на българите и ако няма кой да обясни в един реферат, какво трябва да правим, да харесваме и да купуваме, българинът сам, без директива няма да направи нищо. Изгубени напълно са критериите. Този мутробизнес от 1990 до днес, организиран от Политбюро на ЦК на БКП няма абсолютно никакви критерии дори за това, колко фасетки трябва да има диамантът и колко карата да е, за да бъде най-подходящ за нова корона на английската кралица, отделно за ново кулие на някой моделиер, за съхранение и размяна от колекционели и други предназначения. Ветеринар Найденов обявява стандарти от столовата кухня, където е работила вуйна му по време на още неразрушеното последно ТКЗС. Той няма понятия от вкусове, не разбира нищо от предназначения на различните видове меса и други хранителни продукти. Той е просто един фактически дебил, поставен по силата на меркантилна и извратена политика на стол на министър. Големият проблем на българския бизнес е само един - НЯмА КОЙ ДА КУПУВА, ЗА ДА СТАНЕ ОЦЕНКА НА СТОКАТА И ДА СЕ ИЗГРАДЯТ КРИТЕРИИ!!! силовиците и военните от ВКР и ДС се отцепиха от обществото посредством заграбване на цялото държавно имущество. И седят във високи джипове, за да не се сливат с околната среда, защото те всъщност нямат никакво предназначение и ако не са отделени със сила, няма кой да ги види никога. Те са нещастни. И без заграбеното, но и с него. И цялата медийна неспирна шумотевица е, за да не ги забравим за по-малко от час, ако не чуваме нищо за тях. Няма кой да оцени нищо. Защото няма покупателна способност. След 21 години преход, отново сме в 1989, когато отиваш на магазина и купуваш каквото има, защото многото етикети не предлагат нито една гаранция за каквото и да е качество. Два кренвирша (за 15-ти път го пиша) на реномирана фирма, абсолютно без значение коя, от две поредни партиди, изработени с интервал от една работна смяна или дори един час, имат два различни вкуса. И така е всеки божи ден. Купувайки каквото и да е, никой не купува нищо. Ние всички сме абсолютно постоянно, 24 часа 365 дни в годината рекетирани и то всеки от нас рекетира всеки от нас. Защото нямаме оборот на стоките си, продуктите си, услугите си. Мамонти като БТК за България са принудени да лъжат като ченчаджии (точно такива са сегашните господари на България - бивши ченчаджии), за да поддържат някакво що-годе развитие, защото всеки стиска парата и няма кой да вземе основните продукти на компанията и да ги превърне в ежедневие.
От 2004-та година изследвам внимателно, старателно и без да си позволявам илюзиорни представи, с водене на статистики по въпроса, проблема за българската икономическа деградация. Още в 2004-та имаше доклад на специална научна експертна комисия на министерството на финансиите за състоянието и тенденциите на развитие на българската икономика, във връзка с подготовката на новата бюджетна политика. Единственият пряк извод, описан четливо в този доклад беше, че в настоящия момент българската икономика не е зависима от други фактори освен от ПОКУПАТЕЛНАТА неСПОСОБНОСТ на българското население. Още тогава разсъждавах, Как би трябвало да се подходи към този тотално фатален проблем за България, за да няма Революция, Погроми, Бунтове, Гражданска война, Военен или ченовнически Преврат, Анархия или Национална катастрофа. От всички ходове, които взех от историята на света и на България и извлякох като централен резултат на изследването ми, се оформи един, който удовлетворява всички условия на всички участници и фактори, включително ЕС и света и удовлетворява без странични ефекти единствено в положителна насока за всички заедно в едно и също време наживо - Поставяне най-сетне от 1944-та година, на жизнен стандарт в България, реално съизмерим с този в околните държави и развити и средноразвити. От преврата на превратаджията от 19 май 1934 г. Кимон Гергиев на 9-ти Септември 1944, поставя край на нормална икономика и начало на ненормални трудово-правни отношения в България. Целият фонд работна заплата бива присвоен оттогава до ден днешен от самозвана политическа, задължително винаги военизирано ДС върхушка. като задържително тази върхушка постановява такава МРЗ в България, която автоматически подчинява целият български народ на съответната върхушка. И тя има един няколко милиона бройки трудови затворници, които изпълняват завети, указания, намерения, директиви но никога не виждат какво е действителна икономика. Това е и към днешна дата. Само че се случва за 5-ти път (Кимон Георгиев, Г. Димитров и В. Коларов, Антон Югов, Вълко Червенков, утищожителната рафинирана уравнивиловка на Тодор Живков. И сегашната геноцидоидна политика на стратега Александър Лилов с помощници, безумни военни от висшия ешалон на БКП. Все едни и същи селски тарикати още от 1925-та година до днес.
Не въпрос, кой ще развява байрака и кой ще бие тъпана. Единственият въпрос на всяка тлака на селски мегдан е само - РЕЗУЛТАТЪТ!!! Ако след хорото воеводите са весели и напети, момците са леко опиянени и мотивирани за работа утре, момите ухажени и готови да въртят къщата и утре, децата весели заспали и бабите и дядовците живи, здрави и да помогнат със съвет и стоицизъм, е, значи тлаката е минала перфектно. Ако воеводите грухтят яростно и са се избили помежду си и последните трима целите окървавени се дебнат с ужасяващи псувни, ако момците са пияни на мотика и не стават за нищо нито днес нито утгре, ако момите са станали курви и са забягнали в Сърбия, защото няма какво да се яде и са изоставили децата си, които плачат и се напикават в съня си, сънувайки тежки кошмари, и ако старите умират тихо през нощтта от мисълта, че пречат на младите да живеят, е..., какво има да се разисква - значи тлаката е минала отчайващо. Или някой е налял тайно вода във виното и е донесъл развален зеленчук за салата и ланско месо за курбан. Или някой е сложил отрова в храната, или пък някой Яго е ходил в ухото на всеки Отело да приказва, как женка му е курва и всимчки освен него знаят. От ясно по-ясно е. Няма изобщо какво да се върти и мами, че чак пък тъй не било, ами било малко пък по по друго яче.
от 1944 до днешна дата е 67 години. За това време Германия се разедини, умря, изгря от пепелта, отново дава тон на целия свят, обедини се и продължава да е същата адски потентна кукла в света. САЩ си проведоха студената и топлите войни и си взеха петте пари от милитаристичната политика. СССР се разпадна и обезоръжи и пак се изправи поотделно и отново е първа сила в света. Китай стана още с половин милиард по-мощен. Индия се прочу с наука. То е ясно, че на Кимон Георгиев пунтовете и тези след него не само нищо не струват, но повече от половин век усърдно като скапан изоставен воденичен камък ни теглят цял народ и държава да се удавим заедно и взаимно. Ами, хора, нека се разберем! - Аз пък сам решил и НЕ искам да се давя с всички, това ми е категоричното мнение, ей, да го знаете. Няма да правя с никого уговорки. Който ще се дави, да заминава на вира и да се дави, аз няма да съм с него. Само общата комуникация, само чистата комуникация, необременена с медийни тъпащини и откровени арогантни измами, има възможност да оцени продукта, стоката, услугата. И точно от това се прави действителна, а не фалшива икономика. Затова, на българския бизнес му трябва това правителство да си подаде оставката - Но ЩЕ ли си подаде оставката това правителство? После ще трябват нови, съвестни политици на нови предсродчни избори - но ИМА ли ги готови тия хора ей сега на секундата? После ще трябва народът да се превъзпита с много доверие, усърдие, самодисциплина - но ИМА ЛИ ТАКОВА НЕЩО като самодисциплина на недисциплинирания чрез бой, глад и смърт? Ето така мислейки, аз не си правя илюзията, че има поне един сламков фактор, който да започне и после всичките да се нагаждат по него, ако той не умре от пресилване. Нямам такава величествена илюзия. Но имам отличната представа и знание, че българското законодателство е връчило определяне на жизненото равнище по един безкрайно прост и супер ефективен принцип, като Постановление на Министерски съвет. Министерски съвет е този, който казва днес: Постановява МРЗ толкова и толкова и с това поставяме критерия на жизненото равнище в България на такова и такова стъпало. Т.е., законът го има, оторизираният изпълнител е във властта си, народът е тук, ето ме и ман обяснявам дума по дума кое за какво е и как се съчетава едно с друго. Няма нищо за чакане. Българската МРЗ трябва да е 1250 лева, което я прави равна с европейската 650 евро. Това може и трябва да стане на два пъти 675 лева и след три месеца 1250 лева. Или първо 450 лева, след два месеца 780 лева и след още два 1125 лева и после да се вдига по инфлационен принцип. Това има и трябва да стане. И който не го прави, не е защото не е ориентиран и не знае, че точно това трябва да стане, но вече опира единствено до един остър ли, тъп ли и аз не знам как да го кажа, гаден магарешки инат, светът да ни чака на вратата, а ние да седим заключени в къщи, защото имаме тежки комплекси. Това е всичко, което му трябва на българския бизнес - да влезе в ИКОНОМИКА (взаимодействие на трудов принцип, не на принципа на авторитарната власт). Това е. Просто и перфектно ясно е. Всеки ден чака!!!
Аз съвсем произволно избрах метафора на икономиката чрез описание на селска тлака на мегдан. Но тъй като България си е по принцип страната на абсурдите, където вицовете се сбъдват ето я и новината, да ми превърне метафората в буквализъм: "Изгорели са стоки на четири фирми, участници в изложението; няма поражение на колекцията от художествени произведения в градската галерия "Н. Маринов"" - http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3809331 И да съм имал амбицията да бъда толкова убедителин, нямаше да успея, ако не беше самата действителност да ми доказва неоспоримо и всекидневно тезите и думите.