Печалбите на британския енергиен гигант "Бритиш петролиум" (BP) за първото тримесечие на годината са се увеличили над два пъти. И причината за това е същата, която в последните месеци разклаща световните пазари: войната на САЩ и Израел с Иран и скокът в цените на петрола.
В първите си резултати след началото на конфликта енергийният гигант отчита печалба от 3,2 млрд. долара (2,4 млрд. паунда) за периода януари-март, предава "Би Би Си".
Основният двигател зад този ръст е "изключително силното" представяне на търговията с петрол - сектор, който традиционно печели най-много в моменти на нестабилност.
Резултатите се оказват над очакванията на анализаторите и значително над нивата от същия период на миналата година, когато печалбата беше 1,38 млрд. долара.
Причината за този скок е ясна - цената на петрола се движи в изключително нестабилна среда след началото на войната срещу Иран.
Ключовият Ормузки проток, през който минават около 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ, на практика остава затворен - нещо, което веднага се отрази на пазарите.
Преди конфликта сортът Брент се търгуваше около 73 долара за барел. След това цената скочи до близо 120 долара, преди да се върне под 100 на фона на спекулации кога трафикът през протока ще бъде възстановен. В момента цената за барел от сорта Брент върви около 110 долара.
Тази волатилност е златна възможност за търговците. При резки движения на цените разликата между покупка и продажба се разширява, като именно там се реализират големите печалби.
Точно това се вижда и в отчетите на BP. Печалбата в подразделението "Клиенти и продукти", което включва и търговията с петрол, достига 2,5 млрд. долара - спрямо едва 103 млн. долара година по-рано.
На този фон обаче реалният добив на компанията не показва същата динамика.
От BP посочват, че дейността им по проучване и извличане на петрол и газ остава без съществена промяна, а за второто тримесечие дори се очаква спад в производството - частично заради "смущенията в Близкия изток".
Резултатите са и първите под ръководството на новия главен изпълнителен директор Мег О'Нийл, която пое поста в началото на април след напускането на Мъри Очинклос.
Самата тя описва ситуацията директно - индустрията в момента работи "в среда на конфликт и сложност".
По думите ѝ компанията се опитва да поддържа баланс, като "работи с клиенти и правителства, за да доставя гориво там, където е необходимо, и да ограничава ефекта от прекъсванията върху ежедневието на хората".
Анализаторите обаче са предпазливи, като очакванията им са, че силното представяне на търговията с петрол ще продължи още няколко месеца - за по-дълги прогнози поне към момента ситуацията остава твърде непредсказуема.
Както често се случва в подобни ситуации, резултатите на петролните компании предизвикаха остра реакция от страна на екологичните организации, като групата "Приятели на Земята" публикува позиция, в която критикува печалбите на "фосилните гиганти" от глобалната нестабилност, която "изстрелва нагоре цените на горивата".
Майк Чайлдс, говорител на организацията, коментира пред "Би Би Си", че и в момента крайната цена се плаща от домакинствата през цялостното вдигане на цените за живот.
Във Великобритания засега ефектът върху домакинствата е ограничен чрез таван на цените на енергията. До 30 юни средната годишна сметка за домакинство с комбинирано потребление е 1641 паунда.
Но рязкото поскъпване на петрола и газа вече дава отражение - очаква се таванът да бъде повишен с около 200 паунда при следващото му актуализиране през юли.
Междувременно енергийните компании във Великобритания остават обект на извънреден данък върху печалбите - мярка, въведена през 2022 г. след бума на приходите вследствие на войната в Украйна.
Този налог обаче се прилага само върху печалбите от добива на петрол и газ на територията на страната, а не върху търговската дейност - именно там, където в момента се генерират най-големите печалби.
