Иван Петров е собственик на малък семеен хотел с три стаи в родопско село, отдалечено на 50 км. от най-близкия град. В селото няма интернет, а през зимата пътят до града отнема 2-3 часа, ако въобще е проходим.
Иван чисти и готви петък, събота и неделя, ако има гости, взема по 12 лева на нощувка през лятото и 15 лева през зимата. Изкарва най-много 15-20 хиляди лева на година, и то - ако годината е била добра.
Като си плати разходите, остават му 5-6 хиляди за него. Чинно си плаща патентния данък, данък сгради, такса смет, туристическия данък, сам си попълва формулярите, ходи до града и ги подава. И си мисли, че това е всичко.
Няколко пъти в годината, през зимата, Иван поръчва в местното "Топливо" нафта за парното в хотела. Зареждат му 1-2 варела, колкото да посреща гости по студентския празник, Коледа и Нова Година. Плаща полученото и получава касов бон. И пак си мисли, че това е всичко.
Иван е измисленият герой на тази история. А целта й е да разкаже какво очаква малките предпримачи като Иван от 1 май 2013.
От 1 май 2013 г. влизат в сила измененията в чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност и очакваните, но още непубликувани изменения в наредбата, регламентираща касовите апарати и фискалните системи.
Те задължават Иван (който не е регистриран по ДДС, тъй като има незначителен оборот) да предприеме една от следните две стъпки: (а) или да фискализира варелите и да отчита закупената нафта чрез система с фискална памет (разбира се, със задължителната дистанционна връзка с НАП) или (б) да подава по електронен път т.нар. електронен документ за получаване (ЕДП) за доставената му нафта.
Очевидно е, че Иван няма да фискализира варелите си. Затова нека помислим над това, какво ще е необходимо на Иван за изпълни поредното нововъведено задължение за подаване на ЕДП.
Иван най-напред ще се нуждае от компютър (какъвто може да няма), интернет връзка (каквато в селото няма, е, голяма работа, ще си купи един мобилен интернет пакет), електронен подпис, регистрация в НАП, няколко часа време и огромно количество информация, която да попълни в съответното интернет приложение.
Така Иван следва да знае, например, пълните данни на фирмата - доставчик на горивото, кодът по комбинираната номенклатура (т.е по митническата тарифа) на същото това гориво, регистрационните номера на влекача и цистерната, с която то е доставено, трите имета и ЕГН на шофьора на въпросните превозни средства, трите имена и ЕГН на лицето, предало горивото и много други.
Иван следва да влезе в задълбочен диалог с местното "Топливо", с шофьора и с други лица, за да сдобие с тази информация. Иван следва също да попълни в ЕДП и информацията за собствената си фирма, включително улица и номер, макар че в селото на Иван няма улици и номера, но на кой му пука - попълването им е задължително.
Иван следва да подаде споменататия ЕДП незабавно, в деня на получаване на нафтата. Така, ако Иван получи горивото в пет часа в петък, той трябва да разпита доставчика си относно необходимите данни, да зареже хотел и гости, да се метне на 15-годишния си "Опел" и да отпраши към най-близкия град, където да се докопа до Интернет, и френетично да подава ЕДП.
Ако Иван си спести тези усилия, той ще бъде глобен от 3000 до 10 000 лева - сума, сравнима с годишния му оборот и превишаваща годишната му печалба. Очевидно интересът на чиновниците да събират информация стои по-високо от интересът на Иван да изкарва препитанието на семейството си.
Сега нека си зададем въпроса защо е необходимо Иван да подава ЕДП-та, още повече, че местното "Топливо" подава подобна декларация, наречена ЕДД (електронен документ за доставка).
Единствената причина се състои в неразумния и порочен модел на приходните агенции към осигуряването на събираемостта на данъците. Под знамето на борба с измамите тези агенции системно прокарват граничещи с безумие мерки за отчитане, контрол и деклариране.
При въвеждането на тези мерки не се предвиждат никакви облекчени процедури за малки и средни предприятия, които не биха могли да си позволят разходите и усилията по спазването им. При това, въпросните мерки никога не се основават на анализ за целите им, план за постигането на тези цели, нито се обсъждат с бизнеса. Накрая, никой не отчита ефекта на тези мерки.
Така няма никаква публична статистика дали установяването на дистанционна връзка с НАП увеличи събираемостта, с колко и в кои сектори, няма и анализ какви са годишните разходи на бизнеса за поддържане на тази система и какъв е бил ефектът на тези разходи върху ръста на икономиката.
Не е оценен и ефектът от друга ограничителна мярка на НАП - въвеждането на задължителен 60-дневен срок за уведомяване на НАП при прехвърлителни сделки с предприятия и участия, която сериозно затруднява преструктурирането на бизнеси и привличането на нови инвеститори в тях.
Приходните институции не публикуват разбираеми и обективни показатели за оценка на ефектите от дейността им и на постигнатите от тях резултати по събираемостта на данъци и акцизи. Така например, НАП не публикува данни за т.нар. теоретичен недостиг на ДДС, представляващ сравнение на теоретичната сума на ДДС върху крайното потребление на граждани и организации с действително събрания от агенцията ДДС върху това крайно потребление (администрацията на Великобритания публикува ежегодни данни, както и обсъжданията на данъчния комитет по тях).
Теоретичният недостиг е смятан за най-обективен индикатор за ефективността на политиките по събираемост на ДДС, провеждани от една администрация - на негова основа може да се установи какви са действителните загуби от несъбран ДДС и да бъдат сравнени с средните за ЕС (около 12% за ЕС).
Прекомерните мерки за отчитане и контрол са удобен параван, зад който приходните администрации прикриват както липсата на ефективни резултати от дейността си, така и недостига на съвременни идеи и смислени проекти за подобряване на събираемостта.
Проектите за събираемост на приходните администрации са фокусирани върху самия процес на борба с измамите, а не върху постигането на обективни и реални резултати от него. Важно е да отчетеш колко нови формалности си въвел, колко предприятия си затворил поради непостигане на изискванията за отчитане, колко глоби си наложил, колко много информация генерирал (която впоследствие не използваш за нищо), колко усърдно си работил за това.
Няма значение какво си постигнал. Тези мерки бранят статуквото в тези администрации - щом някой ги обвини в лоши резултати в събираемостта, те предлагат поредната фискализация, декларация, забрана, отчитане или задължение, които прилагат повсеместно и без да държат сметка за особеностите на бизнес сегментите. Колкото по-импозантно звучат и колкото по-голям сегмент на бизнеса засягат мерките - толкова по-внушително ще оправдават липсата на реални резултати.
Мярката "ЕДП" вероятно няма да даде никакви съществени резултати в посока на по-добра събираемост, така както и установяването на дистанционна връзка на касовите апарати всъщност не доведе до по-високи бюджетни приходи.
Тази нова мярка само ще удовлетвори експериментаторското желание на администрацията да демонстрира, че се прави нещо в областта на събираемостта, било то и безмислено. Т.е., те имат воля. Нямат идеи, нямат здрав разум, но воля - бол.
А ако един ден Иван бъде глобен, той вероятно ще затвори хотела си, защото не може да си позволи да плати глобата. И ще се включи в списъка на хилядите малки предприятия затворили врати през последните години. Или поне вече няма да може да си позволи нафта и парно.
Е, няма хотел, няма проблем, няма и данъци.
