При 100 хил. евро годишна брутна заплата - къде в Европа остават най-много пари нето

Къде в Европа, ако получаваш брутна заплата от 100 хил. евро на година, държавата ще ти взема най-малко за данъци, осигуровки и удръжки? Оказва се, че верният отговор на този въпрос е България.

Euronews Business прави приблизителна оценка на база данъчното законодателство в общо 31 европейски държави, за да определи къде удръжките от държавата са най-ниски и къде остават най-много пари за харчене.

Оттам изчисляват нетния доход при брутна заплата от 100 000 евро въз основа на доклада OECD Tax Wedge 2026, файловете по държави на ОИСР, PwC Worldwide Tax Summaries и национални източници.

А изводът е повече от категоричен - Източна Европа като цяло предлага по-високи нетни доходи, докато в Западна и Северна Европа сумата, която служителят получава след всички данъци и осигуровки е далеч по-ниска (ако брутната заплата е една и съща).

Какво показват цифрите

България е единствената държава, в която нетният доход от 100 000 евро брутна заплата надхвърля 85 000 евро. След нас се нареждат още Естония със 74 400 евро, Чехия (72 800 евро), Малта (72 500 евро), Швейцария (70 500 евро) и Кипър (70 300 евро). Това са и държавите, в които работещите запазват поне 70 000 евро от брутна заплата от 100 000 евро.

Във Великобритания работещите запазват почти 70% от брутната си заплата при това ниво на доход - 69 900 евро. Това е и най-високото ниво сред топ 5 на най-големите европейски икономики.

В Испания нетният доход на 100 хил. евро годишна заплата е 64 200 евро, а във Франция - 63 000 евро, докато Германия (57 900 евро) и Италия (56 700 евро) предлагат най-ниските нетни доходи сред големите пет.

В долната част на класацията Белгия (50 750 евро) е на последно място, следвана от две северни държави - Дания (51 500 евро) и Швеция (52 000 евро).

Австрия (54 200 евро), Словения (55 060 евро) и Гърция (56 615 евро) също са сред държавите, в които брутна заплата от 100 000 евро води до едни от най-ниските нетни доходи в Европа.

Португалия (57 000 евро) и Румъния (58 500 евро) също остават под 60 000 евро нетен доход. Полша (60 225 евро), Нидерландия (60 500 евро), Литва (60 500 евро), Хърватия (61 000 евро) и Люксембург (61 500 евро) са малко над това ниво.

Webcafe Твоето бъдеще

Къде в Европа са най-добрите заплати след данъци и къде държавите удържат най-много

ЕС наистина е все още на две скорости

Сред северните държави Норвегия (66 900 евро) предлага най-висок нетен доход, следвана от Финландия (62 200 евро). И двете държави са значително над Дания и Швеция, които остават малко над 50 000 евро.

В Ирландия (64 000 евро) и Турция (63 200 евро) работещите получават по-малко от две трети от брутната си заплата от 100 000 евро. Словакия (67 855 евро) и Унгария (66 500 евро) са малко над това ниво, с разлика от около 2000 до 3000 евро.

Изтока срещу Севера

Източна Европа като цяло позволява на работещите да запазват по-голяма част от брутната заплата от 100 000 евро. Тези държави често имат по-плоски данъчни системи, по-ниски максимални данъчни ставки или ограничени социалноосигурителни вноски.

Западна и Северна Европа обикновено показват по-ниски нетни доходи при това ниво на възнаграждение. Държави като Белгия, Дания, Германия, Австрия, Франция, Швеция и Нидерландия налагат по-тежка данъчна тежест заради прогресивното подоходно облагане, социалните осигуровки и други налози.

Webcafe Пари

България на две скорости: Средната заплата у нас е 1407 евро, но не навсякъде в страната

IT секторът остава недостижим по заплати

Закономерности

В случая обаче трябва да се има предвид и фактът, че средните годишни заплати в двата региона на Европа се разминават чувствително. Още повече, че средната заплата от 100 хил. евро е мираж повечето държави.

Ето как изглеждат средните заплати на годишна база в Европа (по данни за 2025 г.)

Както може да се види, макар да е на първо място по отношение брутна към нетна заплата, България се нарежда на последно място по реална средна годишна брутна заплата, докато ситуацията в останалите държави от Източна Европа е по-близка до тази у нас, отколкото до възнагражденията в Западна и Северна Европа.

Така че е нормално да се наблюдава тази закономерност - ако и без това заплатите са ниски, не е разумно държавата да удържа повече.

И обратното - там, където заплатите са по-високи, правителствата може да си позволят по-високи удръжки, защото дори след тях служителят ще получава добро възнаграждение.