Средната брутна месечна работна заплата в България през първото тримесечие на 2026 г. достига 1407 евро, като продължава устойчивия си ръст както спрямо края на 2025 г., така и на годишна база.
Данните на Националния статистически институт обаче показват, че зад общото увеличение на доходите продължават да стоят огромни различия между отделните региони и икономически сектори в страната.
Югозападният район остава без конкуренция по ниво на възнагражденията, като през март 2026 г. средната заплата там достига 1874 евро. Основната причина отново е София-град, където средното възнаграждение вече достига 2061 евро.
Това прави столицата единствената област в България, преминала прага от 2000 евро средна месечна заплата. Разликата с останалата част на страната обаче остава драматична.
В редица области заплатите остават около или малко над 1000 евро - близо два пъти по-ниски спрямо тези в София.
В кои области на страната средната заплата е най-ниска:
- Сливен - 1045 евро;
- Кърджали - 1041 евро;
- Силистра - 1038 евро;
- Видин - 1020 евро;
- Хасково - 1007 евро;
- Благоевград - 999 евро.
Индустриалните центрове държат нивото извън столицата
Извън София най-високи възнаграждения се наблюдават основно в индустриалните и икономически по-силни центрове на страната. Североизточният район достига средна заплата от 1234 евро през март, като основен двигател е Варна с 1321 евро.
Високи нива се наблюдават и в Шумен - 1164 евро.
Югоизточният район също поддържа сравнително високи доходи, най-вече заради индустриалните предприятия и енергетиката.
Стара Загора достига средна заплата от 1230 евро, а Пловдив - 1225 евро, което затвърждава позициите им като едни от най-силните икономически центрове извън София.
Северозападна България продължава да изостава, макар че Враца прави впечатление с по-високи доходи за региона - 1266 евро през март, вероятно заради концентрацията на енергийни и индустриални предприятия.
Данните показват и друга ясно изразена тенденция - почти всички области отбелязват ръст на възнагражденията през март спрямо началото на годината.
Сред областите с най-осезаемо увеличение са:
- София-град - от 1865 евро през януари до 2061 евро през март;
- Ловеч - от 1070 до 1195 евро;
- Пловдив - от 1170 до 1225 евро;
- Шумен - от 1127 до 1164 евро;
- Варна - от 1299 до 1321 евро.
IT секторът остава недостижим по заплати
На национално ниво средната брутна заплата за януари 2026 г. е 1381 евро, за февруари - 1365 евро, а за март - 1475 евро. Средно за първото тримесечие възнаграждението достига 1407 евро, което е ръст от 2.8% спрямо последното тримесечие на 2025 г. и увеличение от 12.7% на годишна база.
Най-високоплатени продължават да бъдат секторите, свързани с технологии, телекомуникации, финанси и енергетика. В "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" средната заплата достига 3176 евро. Следват "Финансови и застрахователни дейности" с 2226 евро и енергетиката с 2060 евро.
В другия край на класацията остават традиционно нископлатените сектори. В "Хотелиерство и ресторантьорство" средната заплата е 870 евро, в "Селско, горско и рибно стопанство" - 981 евро, а в "Други дейности" - 1014 евро.
Въпреки това именно част от по-слабо платените сектори отбелязват най-сериозен ръст на възнагражденията. На годишна база заплатите в селското стопанство нарастват с 21.1%, в енергетиката - с 19.1%, а в "Други дейности" - с 18.9%. На тримесечна база най-голямо увеличение има във "Финансови и застрахователни дейности" - с 9.7%, както и в IT и телекомуникационния сектор - с 8.2%.
Пазарът на труда остава стабилен, но индустрията губи хора
Паралелно с ръста на доходите пазарът на труда остава сравнително стабилен. Към края на март 2026 г. броят на наетите лица в България достига 2.35 млн. души, което е увеличение с 9.8 хил. души или 0.4% спрямо края на 2025 г.
Най-сериозен ръст на заетостта спрямо предходното тримесечие има в "Професионални дейности и научни изследвания" и "Други дейности" - с по 2.7%, както и в "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 2.3%, и "Строителство" - с 2%.
На годишна база обаче общият брой на наетите практически остава без промяна.
Най-сериозен спад има в "Преработваща промишленост" - с 14.6 хил. души, както и в "Селско, горско и рибно стопанство" - с 4.6 хил. души. В същото време "Хуманно здравеопазване и социална работа" добавя 12.6 хил. нови работни места и отчита най-голям ръст на заетостта - 6.2%.
Данните показват още, че ръстът на доходите в обществения сектор продължава да изпреварва този в частния. През първото тримесечие на 2026 г. средната заплата в обществения сектор нараства с 15.3% на годишна база, докато в частния сектор увеличението е 11.8%.
Като цяло статистиката очертава няколко различни икономически Българии - София като отделна категория с много по-високи доходи, индустриалните центрове като Пловдив, Варна, Стара Загора и Враца, и голяма група области, в които средната заплата остава около или малко над 1000 евро месечно.
