Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Депутатите приеха на първо четене промените в Изборния кодекс

Бюлетини без номера и отлагане на машинното и електронното гласуване разпалиха дебати в парламента Снимка: Parliament.bg
Бюлетини без номера и отлагане на машинното и електронното гласуване разпалиха дебати в парламента

Депутатите приеха на първо четене промените в Изборния кодекс. Основните промени засягат промяната в номерирането на бюлетините и машинното гласуване за следващите избори. "За" измененията гласуваха 115 народни представители, двама бяха "против", а 65 гласуваха с "въздържал се".

Приетите законопроекти на този етап са два.  Единият е на управляващите от ГЕРБ и "Обединените патриоти" (ОП), а другият на "Воля", който предвижда камери във всяка секция, както поиска президентът Румен Радев.

С промените в двата проекта на ИК бе прието да отпадне номерирането на бюлетините. Това се прави, за да се избегне т.нар. ефект 15/15, при който номерът, под който е наредена партията в интегралната бюлетина засилва и кандидатът под същия номер в преференциалната листа.

Засега промяната предвижда в бюлетината партиите да бъдат подредени съгласно изтеглен жребий, но без да се изписва номер пред името им. Има възможност обаче между двете четения това да се промени и номера на бюлетините все пак да има, след като ГЕРБ отстъпиха назад и изразиха готовност за преговори по темата.

Идеята на председателя на правната комисия Данаил Кирилов е номерата на партиите в бюлетините ще са от 1 до 100, а на кандидатите от 100 нагоре.

Въпреки това Хамид Хамид обясви, че от ДПС ще предложат преференцията въобще да отпадне от законодателството или поне да се направи така, че да не може повече едно голямо семейство да си избира общинари, въпреки волята на партията.

"Мисля, че премахването на номерата на бюлетините не е удачен вариант и създава скрит образователен ценз", заяви Хамид Хамид от ДПС.

Далеч повече дебати се заформиха около темата за машинното и електронното гласуване и тяхното въвеждане на практика в изборния процес, а темата отново предизвика спорове в пленарната зала.

Въпреки че машинното гласуване трябваше да бъде въведено от догодина, предложението на управляващите е то да бъде отложено. Идеята е Централната избирателна комисия да решава в колко секции да има машинно гласуване, но те не трябва да са по-малко от 1000. Машини ще могат да се поставят само в секции с над 300 избиратели и то само в рамките на страната.

Промените, засягащи електронното гласуване, се налагат заради това, че според сегашния изборен закон на предстоящите евроизбори трябваше да има и електронно гласуване. Това обаче няма да се случи, защото издаването на лични карти с електронна идентификация се отлага за 1 януари 2020г. като според управляващите електронното гласуване трябва да се осъществява именно с тези лични документи.

Измененията в ИК са написани така, че електронно гласуване може и никога да не бъде въведено. Целта на управляващите е да избегнат поредно дело срещу ЦИК на предстоящия догодина вот за евродепутати. По време на дебатите от ГЕРБ и ДПС изразиха и притесненията си за сигурността на електронното гласуване.

От ДПС подкрепиха машинното гласува, но се обявиха против електронното. "Няма да има невалидни бюлетини. Дори и да има, броят им ще бъде минимизиран", смята депутатът Йордан Цонев.

Според него машинно гласуване ще върне доверието, защото ще минимализира процеса на броене и съставяне на протоколи в този процес. "Не трябва да има хартия и химикалки - има ли смесен метод за гласуване, нищо не правим", категоричен бе Цонев.

Колкото до електронното гласуване депутатът коментира, че нищо не пречи няколко стотин хиляди души "да си дадат номерчето на някой и той да упражни правото на гласа им". Този, който е решил да си продава гласа, да отиде в секцията, да не е лесно.

Данаил Кирилов обясни, че при машинното гласуване имаме електронен вид отразяване. На тезата, че когато се променят данните в протокола какво значение дали с машини или с бюлетини е гласувано, той отговори, че има значение, защото това е по-модерен способ и се гласува по-локално. В САЩ в предварителни избори е имало електронно гласуване.

Управляващите предлагат в закона изрично да е записано коя фирма ще се грижи за осигуряване на машините - държавното предприятие "Информационно обслужване" АД. Опозицията определя това като правен абсурд, а от самата държавна фирма коментираха по-рано през декември, че не могат да изработят машини за гласуване.

ГЕРБ предлага забавяне на електронното гласуване, но в същото време твърди, че не пренебрегва волята на гласувалите за въвеждането му 1,8 млн. българи на референдума през 2015 година.

"Зачитаме волята на българския избирател, която беше отразена в референдума по този въпрос. Но не можем да не си дадем сметка и да не анализираме промените в доверието към този способ. Във Франция той се приложи експериментално и беше отказан и не се осъществява понастоящем" обясни Кирилов и обеща, че електронно гласуване ще има, но когато има "технологична сигурност".

"ДПС, "Воля" и БСП искат машинно гласуване. Воля и БСП не искаме видеонаблюдение в секциите след приключване на изборния ден, каза депутатът от БСП Георги Свиленски като уточни, че не знае точната позиция на партията на Марешки за машинното гласуване.

"12 000 секции - 12 000 машини. Вие защо искате 1000 машини. Искате ли машинно гласуване или не искате", запита Свиленски.

"С този проект се постигат нови низини в законотворчеството на 44-тото Народно събрание. Въобще с дневния ред тази седмица, с Изборния кодекс, с Наказателния кодекс и най-вече с предложенията по антикорупционния закон ще завършим годината с фойерверки и ще гръмнем тържествено във въздуха всички възможни стандарти на законотворчеството в процедурен, правен и политически смисъл", заяви колегата му от БСП Крум Зарков.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените