4 май 2017 г. - това се очертава да бъде Ден Първи на новото правителство на ГЕРБ начело с Бойко Борисов.
И докато президентът Румен Радев прави консултациите за връчването на първия проучвателен мандат, а ГЕРБ и "Обединените патриоти" изпипват "фините настройки" на коалиционното си споразумение (по думите на Владислав Горанов), то в медиите отдавна тече наддаването как ще бъдат разпределени министерските кресла.
Ето кои са най-често спряганите имена в рулетката за кабинета "Борисов 3":
Единствената сигурно кадрово решение до момента е позицията на министър-председателя - както ГЕРБ, така и "Обединените патриоти" потвърждават, че бъдещият премиер ще е Бойко Борисов. Той ще получи и първия проучвателен мандат за съставяне на кабинет от президента Румен Радев до края на тази седмица.
Министерствата ще бъдат 17, а вицепремиерите - четирима. Двама от заместниците на Борисов ще са кадри на ГЕРБ (по всяка вероятност Томислав Дончев и Лиляна Павлова) и двама от квотата на "Обединените патриоти". Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов потвърди официално, че кабинетът ще запази структурата, която имаше досега.
По неофициална информация на Нова ТВ, поне един от вицепремиерите на ОП ще бъде партиен лидер, като Волен Сидеров няма да участва в изпълнителната власт. С други думи - или Красимир Каракачанов, или Валери Симеонов (или и двамата) ще получат статут на заместник-министър председател.
Източници на bTV посочват, че сигурните министри на ГЕРБ в новия кабинет ще бъдат Лиляна Павлова (регионално развитие), Владислав Горанов (финанси), Ивайло Московски (транспорт) и Екатерина Захариева (правосъдие).
Владислав Горанов сам посочи, че би се върнал на стария си пост в МФ, но смята, че не е удачно финансовият министър да бъде и вицепремиер, доколкото това крие риск от "фаворизиране на един или друг ресор". ГЕРБ вече имаше опит с финансов министър, съвместяващ функцията на вицепремиер - Симеон Дянков (2009-2013 г.).
Друг ключов пост - този на министъра на вътрешните работи - също вероятно ще остане под контрола на ГЕРБ. Фаворитът за поста, според неофициална информация на "Труд", е бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев (2009-2013). В момента Георгиев не работи в системата, а е директор "Сигурност" в Българо-американската кредитна банка, чийто председател на Надзорния съвет е Цветелина Бориславова.
Вторият потенциален кандидат за поста е Филип Гунев, който заемаше длъжността зам.-вътрешен министър в служебните кабинети на Марин Райков (при Петя Първанова) и Георги Близнашки (при Йордан Бакалов), както и в кабинета Борисов 2 (при Румяна Бъчварова). Преди дни Гунев влезе в задочен спор с президента Румен Радев, който се усъмни в целесъобразността на строежа на оградата по българо-турската граница.
"24 часа" твърди, че ГЕРБ търси нов ръководител на МВР, който "да притежава по малко от най-добрите управленски качества на двамата бивши министри Цветанов и Бъчварова", като е вероятно бъдещият вътрешен министър да е юрист. Колкото до професионалната квалификация - профилът отговаря повече на Гунев, отколкото на Георгиев.
Отново източници на изданеито твърдят, че Георги Костов няма да се върне като главен секретар на МВР, въпреки подкрепата, която получи от Борисов след уволнението си от служебния министър Пламен Узунов.
Самият Цветан Цветанов отрече да се готви за реванш в МВР: "Не трябва винаги да разглеждаш личното си присъствие в политиката чрез определен пост. По-важно е да се съобразиш с това, което е най-добре за държавата".
ГЕРБ даде да се разбере още, че няма да отстъпи от контрола върху Министерството на образованието и науката, което в предишния мандат се оглавяваше от кадри на РБ - Тодор Танев и Меглена Кунева. Още по време на кампанията Борисов призна, че е сгрешил, оставяйки ресора "Образование" на коалиционните партньори.
Най-спряганото име за нов ръководител на МОН е Милена Дамянова - бивш депутат и бивш зам.-министър на образованието при Сергей Игнатов (2010-2013). Резервен вариант е в МОН да остане проф. Николай Денков - служебният образователен министър, който влезе в конфликт с предшественичката си Меглена Кунева заради недоразуменията около контрола на еврофондовете за наука и образование.
В неделя Цветан Цветанов внесе известна интрига по въпроса за ръководството на Министерството на правосъдието. В интервю за Нова ТВ, Цветанов нито потвърди, нито изключи възможността бившият председател на Народното събрание Цецка Цачева да поеме този пост.
"Аз съм убеден, че тя ще получи достатъчно добра позиция, с която ще може действително да се почувства, че не е била изоставена", каза Цветан Цветанов в "Комбина".
На директен въпрос дали тя ще получи министерски пост, Цветанов отговори: "Не искам да коментирам, защото нещата предстоят. Но Цецка Цачева има качества, които малко председатели на българския парламент са притежавали".
На теория - Цачева ще получи право да довърши мандата на Ивайло Московски (избран от Плевен), когато той премине в изпълнителната власт. Не е ясно обаче дали тя ще се съгласи да се върне в парламента, след като беше изместена от двама свои колеги с преференциален вот - още повече след като ръководството на 43 Народно събрание беше попълнено с Димитър Главчев и Цвета Караянчева.
Остава под въпрос колко министерства ще могат да контролират "Обединените патриоти" и по какъв начин - дали косвено чрез ресорните вицепремиери или пряко, чрез собствени министри.
Още преди да започнат преговорите за съставяне на коалиция, стана ясно, че "Патриотите" държат да имат 7 министерски поста - на отбраната, енергетиката, икономиката, туризма, културата, земеделието и околната среда. По всяка вероятност обаче те ще бъдат сведени до четири позиции, като ГЕРБ едва ли ще позволи загуба на контрол върху "ресурсните" министерства на земеделието и екологията.
ДС-миналото на Красимир Каракачанов може да се окаже пречка за амбициите на "Обединените патриоти" да оглавят Министерството на отбраната. Няколко издания цитираха неназовани депутати от ГЕРБ - бивши военни - според които Централата на НАТО няма да даде допуск до класифицирана информация на Каракачанов, който е служил във Външното разузнаване на Държавна сигурност през 1989 г.
"Не НАТО е гласувал на изборите, а българските граждани и не избираме правителство на НАТО, а на България, която е суверенна държава", беше коментарът на Каракачанов в интервю за Канал 3.
По информация на "Труд" не е изключено лидерът на ВМРО да получи вицепремиерски пост с ресор "силови министерства", а МО да бъде оглавено от бившия началник на отбраната ген. Константин Попов (в момента - депутат от ГЕРБ). Попов обаче влезе в задочен конфликт с президента Румен Радев веднага след избора му през ноември 2016 г. Попов подаде оставка като професионален ръководител на армията и даде да се разбере, че трудно би работил заедно с новия държавен глава.
Алтернативна кандидатура се оказва неуспешният кандидат за вицепрезидент адм. Пламен Манушев (също беше избран за депутат от ГЕРБ от Добрич).
Отворени остават и спекулациите около министерствата на икономиката и енергетиката. Очакванията са ГЕРБ да ги предостави за управление на "Обединените патриоти", като по данни на "Труд" фаворити за двата поста са Емил Караниколов и Александър Йорданов.
Караниколов е изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, като според информацията - името му е лансирано за икономически министър по предложение на "Атака".
Александър Йорданов е член на Комисията за енергийно и водно регулиране от 2015 г., като влезе в новия й състав по предложение на "Патриотичния фронт". Преди да влезе в КЕВР, той е бил одитор в "Холдинг БДЖ" и изпълнителен директор на "Бизнес енерджи България" - дружество, занимаващо се с търговия на електрическа енергия от и в България.
Алтернативният кандидат-енергиен министър се оказа енергийният лобист Стефан Гамизов (съветник на Валери Симеонов в предишния му депутатски мандат). Бургаското издание "Флагман" обаче се позовава на свои източници, като твърди, че вариантът с Гамизов-министър е отпаднал.
До момента няма яснота за бъдещия министър на труда и социалната политика. В предишния мандат ГЕРБ отстъпи министерството на АБВ, като даде и вицепремиерски пост на Ивайло Калфин. След напускането му ресорът беше поет от Зорница Русинова. Сега медиите спрягат името на депутата от ВМРО / Обединени патриоти Искрен Веселинов за ръководител на социалното министерство, а Красимир Каракачанов потвърди, че би предложил друг свой депутат - Султанка Петрова - за зам.-министър на труда и социалната политика.
"Стандарт" и "Труд" посочват, че най-вероятният нов министър на здравеопазването в кабинета "Борисов" 3 ще бъде директорът на Александровска болница - Костадин Ангелов. Доцент, специалист по коремна хирургия, Ангелов ръководи столичната университетска болница от 2013 г. насам (назначен в мандата на Десислава Атанасова). Друго обсъждано име за здравен министър беше това на досегашния председател на Комисията по здравеопазване в 42 НС Даниела Дариткова.
Спор е възникнал около окомплктоването на Министерството на културата заради идеята на ГЕРБ титулярят да бъде излъчен от "Атака". Целта на рокадата е постът да бъде поет от Петър Николов - неуспял кандидат-депутат от Ловеч в листите на "Патриотите", който беше парламентарен секретар на Бойко Борисов между 2014 и 2017 г.
По информация на "Офнюз", ВМРО и НФСБ все пак държат да номинират за културен министър Славчо Атанасов, който обаче не получава подкрепа от ГЕРБ заради двата опита да им отнеме кметския пост в Пловдив.
Неяснота има и около МВнР - най-вероятно бившият външен министър от втория кабинет на ГЕРБ Даниел Митов няма да повтори мандата си. Самият Митов лансира служебния министър Ради Найденов като подходяща фигура с оглед нуждата от по-добра комуникация с президента Румен Радев. Източниците на "24 часа" твърдят обаче, че няма вероятност Найденов да остане в третия кабинет на Борисов.
Вместо това за поста външен министър ще се търси "човек, който вече е бил министър, но не на външните работи".
Все още остава неясно и дали служебният вицепремиер Деница Златева ще "пречупи" волята на партийния си лидер Корнелия Нинова, за да приеме поканата на Бойко Борисов за довършване на работата като отговорник по подготовката за европейското председателство.
Владислав Горанов посочи, че не е нужно да се създава отделно министерство за тази цел, но е важно да има вицепремиер, който да се занимава приоритетно с председателството през 2018 г. Това би могло да се съчетае и с отговорността по координация на европейските въпроси - т.е. не е изключено Томислав Дончев да поеме този ресор.
Междувременно - лидерът на "Воля" Веселин Марешки подсказа, че е готов да влезе в преговори за персонално участие в кабинета Борисов 3, в замяна на гарантирана подкрепа за управлението. Самият той пое наскоро позицията на зам.-председател на 43 Народно събрание и посочи, че "не се вижда като министър", но е възможно да лансира свои кадри за зам.-министерски позиции.
