Минутата мълчание в памет на жертвите на комунизма, която обявиха депутатите в парламента стана повод за остри разпри между ГЕРБ и БСП като в крайна сметка минутата мълчание стана доста шумна.
Повод за размяната на реплики беше декларация на ГЕРБ в памет на жертвите на комунизма, изчетена от бившия кмет на Пловдив Спас Гърневски. В нея от ГЕРБ говориха за престъпленията на режима преди 1989 г. и обвиниха БСП, че са "достойни" наследници на комунистическата партия.
"Безспорно една от най-безродните, най-престъпните, е датата 1 февурари 1945. На този ден преди 73 г. се провежда т. нар. Народен съд, организиран от комунистическата пратия. Разстреляни същата нощ в тила, по болшевишки патент, са регентите на царя - княз Кирил, Богдан Филов и ген. Никола Михов, министри, народни представители, царски съветници. Цели 147 представители на елита на нацията, са заровени със сгурия в ями в централните гробища", прочете от парламентарната трибуна депутатът на ГЕРБ.
В самата декларация от ГЕРБ не пестиха нападките срещу левицата.
"Пленумът ви е натежал от милионери от псевдоприватизацията, но умовете ви са все там на изток, към гнездото на злото, защото без него нямаше да имате безконтролната си власт цял половин век. Като ви гледам и слушам, разбирам, че от комунистическата зараза отърваване няма", прочете депутатът.
"Господа другари, не е грях, че някой се е заблуждавал и вярвал в абстракцията на комунизма или са го принуждавали да бъде партиен член. Грях е когато си разбрал истината за престъпленията на комунизма и въпреки всичко си му останал верен заради парите и властта", се казва в текста.
"Ако старата десница, когато имаше цялата власт бе лустрирала партията ви, бе разказала и то в учебниците защо България е бедна и фалирала държава и бе разсекретила досиетата ви, днес нямаше да водим дебати що е то корупция. Днес нямаше крадецът да вика дръжте крадеца. Днес нямаше децата на България да се скитат немили-недраги по чужбините. Днес отдавна щяхме да сме нормална европейска държава", прочете още Гърневски.
След него думата взе Йордан Цонев от ДПС, който призова да не се пропуска един от най-мрачните моменти от комунизма, "опитът за прочистване на етническите турци, на българските мюсюлмани, който беше проведен в няколко етапа и в най - пиковия си момент беше съпроводен и с много жертви".
След двете изказвания председателят на парламента Цвета Караянчева обяви минута мълчание в памет на жертвите на комунизма. Въпреки това заместникът й от квотата на БСП Валери Жаблянов също поиска да се изкаже.
"Ще изразя съжаление за начина, по който се развива българският парламентаризъм вече близо 30 години. Смятам, че БСП няма как да бъде изправена на подсъдимата скамейка, защото беше партията, която водеше въоръжената борба срещу фашизма и монархофашизма", каза Жаблянов.
Той заяви, че партията му отказва да бъде поставяни „на подсъдимата скамейка”.
Жаблянов разви по-различна теза, с която опита поне частично да оправдае Народния съд, наблягайки на това, че той е бил част от Московското примирие, подписано между България и Сългашението.
"На 1.11.1943 г. е подписан секретният протокол на Московската конференция от външните министри на СССР, САЩ и Великобритания, в чиято 18 точка е записана декларация за отговорността на хитлеристите, за извършените техни зверства и за политическата отговорност на фашизма. В тази декларация изрично е уточнено, че не засяга въпросите за главните военни престъпници, престъпленията, които не са свързани с определена географска територия и които ще бъдат наказани със съвместно решение на правителствата на съюзниците", каза Жаблянов.
По време на изказването му се наложи председателят на парламента Цвета Караянчева да му напомни, че все пак става дума за ден за почит на жертвите на комунизма, и обяви минутата мълчание. Докато залата ставаше, Жаблянов крещеше, че трябва да бъдат почетени жертвите на борбата с фашизма и десетките партизани и борци, и Гео Милев, докато не му бе спрян микрофонът. Депутатите от БСП все пак станаха за минутата мълчание, включително и Жаблянов, който се върна на мястото си.
Междувременно неговият колега Александър Симов напусна залата по време на минутата мълчание. Той заяви, че не може да участва в такъв "цинично изискан ритуал" и че разделението в обществото по тази тема ще продължи, докато освен жертвите на комунизма, не се почитат и жертвите, дадени от комунистите срещу фашизма.
