Кои са най-харесваните политици у нас в края на годината

В края на годината най-харесваните от българите политически личности са Румен Радев, Мая Манолова и Йорданка Фандъкова. Това са и трите политически личности, които имаха положителен рейтинг в годината, т.е. доверието превишава недоверието.

Сравнително високо доверие има и Бойко Борисов, както и един „пакет“ от личности като Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев, Корнелия Нинова, Екатерина Захариева и др.

Това показват данните от изследване на "Галъп интернешънъл" проведено между 30 ноември и 7 декември 2017 г. по метода на прякото интервю "Лице в лице". Данните са част от ежемесечния "Политически и икономически индекс на агенцията - независимото от външно финансиране изследване.

В последната една година се забелязва ръст на доверието при Мая Манолова - заради активността и заради възможностите, които позицията на омбудсмана дава. От двайсетина процента при встъпването в длъжност, сега доверието е 51 на сто.

Укрепване на доверието има и при Корнелия Нинова – трайно под 20% преди година, до трайно над 20% сега. Това е немалко повишаване за политик от партия, която има по-скоро предвидим като величина електорат и това. Известно укрепване на доверието в рамките на последните две години има и при Красимир Каракачанов – от 10–15% през 2016 г. до 20–25% сега.

Класирането на личности според доверието в тях показва повече за масовия вкус, а не толкова за това кой как си върши работата. Различните фигури са в различни по трудност на задачите ресори и затова директните сравнения винаги трябва да са внимателни.

Според тях закономерни тенденции се открояват в доверието към основните институции и политически личности.

През декември доверието в президентската институция е очаквано високо, доверието в правителството е по-високо от това в парламента, а най-харесвани са личностите, които са по-далеч от ежедневния политически процес.

Институцията на президента завършва годината с нива на доверие от 56 процента срещу 29 на сто недоверие. Така президентската институция затвърждава обичайния си висок обществен авторитет, който беше силно разколебан в предходния мандат, отбелязват социолозите. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни нива с доверието в институцията.

Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се ползва с лично доверие от 25 на сто - това също е сравнително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас.

През декември правителството има 31 на сто доверие и недоверие от 58 процента. Това са равнища, които се повтарят сравнително устойчиво през годината.

Така първите няколко месеца на кабинета "Борисов 3" се оказват с равнища на доверие малко по-добри в сравнение с началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата "Орешарски" и много по-неблагоприятни в сравнение с началните нива на първия кабинет "Борисов" през 2009 г. Налице е обичайното за всяка власт "износване" на подкрепата, но и достатъчно знаци, че ГЕРБ има дълготрайно влияние, коментират от "Галъп".

Около загубените от ГЕРБ избори за президент Бойко Борисов донякъде загуби и личен рейтинг и слезе на нива под 30 процента доверие. Пролича и стандартната за такива случаи тенденция загубилият избори да продължава с ниски нива на доверие.

Следващите месеци обаче показаха, че Борисов е в състояние сравнително бързо да "наваксва" одобрение и то се върна на нива над 30 процента, посочват социолозите. Това го прави един от одобряваните политици у нас.

Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от правителството в края на годината - 70 на сто негативни и 22 процента позитивни оценки. През 2017 г. се долови известно укрепване на доверието в парламента. Вероятно повлия характерното за цялата година мобилизиране на електората на управляващите партии, които имат по-сериозна периферия, смятат анализаторите.

Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното правителство в края на януари 2017 г.

Парадоксално, по-благоприятни стойности на одобрение в парламента дойдоха в период, когато той на практика отсъстваше. Това се дължеше на общото успокоение, което обичайно идваше след разрешаване на политически кризи, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 г., коментират от "Галъп".

Новините

Най-четените