Специалният координатор на ООН в Близкия Изток Николай Младенов изнесе доклад във връзка със ситуацията в Близкия Изток по време на тримесечния открит дебат на Съвета за сигурност относно случващото се в региона. Представяме ви доклада със съкращения:
Днес перфектна буря е обхванала Близкия Изток и продължава да заплашва международния мир и сигурност. Милиони са разселени в най-голямата бежанска криза от Втората световна война насам. В много държави обществата са разделени на етнически и религиозен принцип. Недържавни агенти са поели контрол над територии, а терористичните атаки се разпространяват, безразборно атакувайки цивилни от всякакъв произход и вероизповедание.
В самото начало аз отдавам почит на безбройните жертви на тези безсмислени актове на насилие и призовавам международната общност да покаже пълния си и непоколебим ангажимент, за да победи терора и подбуждането му; да подкрепи умерените сили срещу екстремизма, да разплете гордиевия възел от политически, икономически и външни сили, които водят до безброй конфликти в Близкия Изток.
Развитието на Арабско-израелския конфликт продължава да резонира в региона.
Палестинският въпрос остава мощен символ и раздиращ вик, който лесно бива присвояван и експлоатиран от екстремисти групировки. Краят на окупацията и реализирането на двудържавно решение няма да разреши всички проблеми в региона, но докато конфликтът продължава, той ще продължи да ги подхранва.
Спорадичното насилие продължава през последните седмици; петима палестинци и двама израелци бяха убити в различни актове на насилие. Сред жертвите има и двама палестински тийнейджъри, застреляни от израелските сили за сигурност край Рамала, както и британка, убита от палестинец в Йерусалим. През март Израел одобри създаването на ново решение и обяви 240 акра за „държавна земя" насред окупираната палестинска територия. Тези ходове допълнително подкопават териториалната близост на бъдещата палестинска държава на Западния бряг. [...]
Междувременно Хамас продължава да затяга желязната си хватка около Газа, формирайки административен комитет, виждан от мнозина като директно предизвикателство към легитимното палестинско правителство.
[...]
Междувременно международната общност трябва да прави повече, за да бъде солидарна със съседните на Сирия страни, увеличавайки помощта и споделянето на товара, основните причини за разселването трябва да бъдат адресирани чрез политическо решение на продължаващия конфликт.
В Сирия дефицитът на демокрация, систематичната репресия и масовите нарушавания на човешки права - включително от правителството, което носи основното задължение да защитава човешките права на всички граждани в страната - се комбинират с продължаващия конфликт, за да създадат плодородна почва за сектантска поляризация, радикализация и ревностен екстремизъм. Един от най-значимите начини за съдействие, което можем да окажем, за да победим терористичните организации като ИДИЛ и фронта Ал Нусра, е да постигнем цялостно и надеждно политическо решение на сирийския конфликт и политически преход към приобщаваща, демократична и дейна държава. Подобен изход би помогнал и да се насърчи по-обединен международен отговор на тероризма.
Фокусирам се върху последните данни за предполагаема употреба на химически оръжия в Сирия. Ако бъде потвърдено, това отвратително действие би било сериозно нарушаване на международното право и би значело заплаха на международните мир и сигурност. Това е сфера, в която Съветът за сигурност има водеща отговорност, и изразявам надеждата си, че може да се обедини, за да изпрати силно колективно послание: извършителите на подобни атаки ще бъдат подведени под отговорност.
[...]
В Ирак силите за сигурност, подкрепени от международната коалиция срещу ИДИЛ, имат напредък по отношение възвръщане на контрола си над Мосул. Приветствах усилията на правителството на Ирак да подсигури и възстанови разрушените райони и да отбележи напредък в процеса на национално помирение.
Това ще има водещо значение за лишаването на ИДИЛ от легитимност, достъп до ресурси и подкрепа.
В региона социалното изключване и маргинализацията, основно - в райони на продължителни и неразрешени конфликти, създава плодородна почва за надигането на агресивен екстремизъм.
Обединението по етническа и религиозна линия, помирението и справедливото споделяне на ресурси помагат за лекуването на рани и изолирането на екстремисти.
Изброените терористични организации и други недържавни агенти, включително въоръжени групировки като Хизбулла, процъфтяват в климата на слабо управление и незачитане на човешките права, който се разпространява в района.
Около 30 000 чуждестранни бойци на тероризма от над 100 държави членки [на ООН] са пътували до Близкия Изток през последните години, за да се присъединят към подобни групи. Тяхното присъствие във все по-разширяващи се територии, заедно с натрупването на ресурси и въоръжение представлява увеличаваща се заплаха за регионалния и международния мир и сигурност. Някои чуждестранни бойци вече са се завърнали в родните си държави, разпространявайки насилието в своите общности.
Хуманитарното и социално влияние на конфликтите в Близкия Изток е катастрофално.
В Сирия стотици хиляди са загинали от 2011 година насам и приблизително половината от населението е разселено. Над половин милион сирийски бежанци са регистрирани от Върховния комисариат на ООН за бежанците, като близо 3 млн. души има в Турция, над един милион в Ливан и над 650 000 в Йордания, което води до огромно социо-икономическо и културно напрежение в тези общества.
В Ирак днес има над 334 000 разселени в резултат от боевете в Мосул, а повечето от тях са живели две години под варварското управление на ИДИЛ. Благодарение на интензивните усилия на правителството и хуманитарните партньори, операциите се провеждат в крак с увеличаващите се нужди, но възможностите са на предела си.
В Йемен, най-бедната държава в Близкия Изток, ситуацията продължава да се влошава, като 18.8 милиона души имат нужда от хуманитарна помощ, включително шокиращия брой от 10.3 милиона, които имат нужда от незабавна помощ.
Над 2 млн. души са разселени по света и над два милиона деца са остро недохранени.
Призовах Съветът за сигурност и всички заинтересовани страни да направят всичко по силите си да защитят и пощадят цивилните от бруталните ефекти на тези конфликти, както изисква международното хуманитарно прави.
[...]
В заключение потвърждавам думите на генералния секретар Гутереш, че регионът изисква увеличаване на дипломацията за мир.
Страните-членки, особено чрез обединен Съвет за сигурност, трябва да приемат водеща роля, включително чрез ускоряване на изпълнението на съотвените резолюции на Съвета за сигурност.
В днешния свят не може да има оправдание за тероризма, нито за прославата на онези, които го извършват. Но без справедливост, достойнство и защита на човешките права, обществата ще продължат да се делят и да предоставят плодотворна почва за екстремистите.
За тази цел трябва да се обърне внимание на уязвимостта на държавите. Правителствата трябва да отговорят на легитимните нужди на своите народи за социалното разбирателство и помирение. Това е първата линия на защита срещу екстремизма. Усилията да подсилим умерените гласове и да изградим религиозна толерантност трябва също да бъдат подкрепени. Деленията в рамките на региона оставят вратата отворена за външни влияния и манипулации, отглеждат нестабилност и сектантски борби.
Мултилатералните подходи и сътрудничеството са необходими, за да се справим с взаимосвързаните конфликти, трансграничните хуманитарни въздействия и насилствения екстремизъм.
Завършвам, напомняйки на Съвета, че зад изображенията на варварство, зад шокиращите статистики за човешко страдание, милиони се бият всеки ден не само за своето собствено оцеляване, но и за истинската хуманна същност на своите култури и общества. Те са истинските лица на Близкия Изток и трябва да направим всичко по-силите си, за да им помогнем да победят.
