Бюджет 2022 се очертава като кризисен заради пандемията и въведените ограничения. Това заяви пред БНТ икономистът и избран за депутат от "Демократична България" в 47-ото Народно събрание Георги Ганев.
Той изтъкна, че е вероятно да се наложи държавата да емитира дълг, който да покрие финансиране от около 5-6 млрд. лв. заради дефицита, който ще бъде заложен в бюджета. Размерът на този дефицит ще е между 3,5% и 4,5% от БВП.
Ганев коментира също така, че в момента на преговорите се цели да се спазят всички критерии на Еврозоната и Плана за възстановяване за под 3% касов дефицит.
По думите на новия депутат в момента най-важното от икономическа гледна точка е да се стигне до момент, в който ограниченията, наложени заради борбата с пандемията, да паднат. Това може да се случи обаче само при висок процент на ваксинирани и/или преболедували с имунитет, получен от естествен път.
Ганев уточни още, че по време на коалиционните преговори, инициирани от победителя на изборите "Продължаваме промяната" с участието на "Има такъв народ", БСП и "Демократична България", е обсъждано компенсаторните мерки за бизнеса да останат, но да се прецизират.
Новоизбраният депутат обясни, че това означава, че компенсациите за бизнеса трябва да бъдат насочени към запазването на работни места и дори към разкриването на нови в условията на криза.
Затова и сред приоритетите на потенциалната нова коалиция се очаква да бъде подобряването на административното управление на компенсациите, така че средствата да не се бавят и да стигат навреме до бизнеса.
Ганев отбелязва, че едни от първите ходове на новото правителство би бил насочен към увеличаване на минималната работна заплата от 650 на 700 лева, като се обсъжда след 2023 г. минималната ставка да се определя като процент от средната работна заплата на база данните в НСИ.
Според него със сигурност ще се наложи на новото правителство да използва като основа проектобюджета, изготвен от служебния кабинет.
"План-сметката обаче ще бъде съобразена и с промените в структурата на изпълнителната власт - например назначаването на вицепремиер по климата и създаването на министерство на икономиката и иновациите", коментира Ганев.
Той допълни, че чисто технологично няма как Бюджет 2022 да бъде приет до края на годината и обясни, че ще се работи за приемане на годишната бюджетна рамка до края на януари 2022 г. Така за първия месец от следващата година ще важи правилото 1/12-та от Бюджет 2021.
"На преговорите е изразена воля за по-строг контрол на публичните харчове, тъй като в момента за всеки изхарчен лев от държавата българите получават много по-малко от лев държавни услуги, посочи Ганев.
Икономистът посочи още, че се обмислят критерии, по които да се измерва ефективността на социалните политики, като по този начин, ако не постигат целите си, тези политики ще бъда променени или изцяло отменени.
Той изтъкна още, че в момента един от основните приоритети на "Демократична България" е в никакъв случай да не се увеличава данъчноосигурителната тежест, а при всяка възможност да се намалява - като въвеждането на данъчни облекчения за физически лица, а също и на необлагаем минимум в рамките на плоския данък. Очакванията са размерът на ДДС да остане без промяна.
Обсъждат се и варианти за засилване на публично-частното партньорство там, където е възможно. Според Ганев работата на държавните предприятия би станала много по-ефективна, ако миноритарна част от акциите им са собственост на частни лица. Практиката показвала, че това има дисциплиниращ ефект върху управлението от страна на държавата.
Ганев заяви, че е оптимист за шансовете за съставяне на коалиционен кабинет.
Той посочи, че "Демократична България" все още не е взела решение дали да участва в бъдещото правителство със свои министри.
Според него, в случай че ДБ реши да участва със свои представители в кабинета, най-логично е да поеме Министерството на правосъдието.
