Исканията на България към Република Северна Македония, включително и за спорните исторически въпроси, влизат в преговорната рамка на страната за членство в Европейския съюз. За това увери българският министър на външните работи Теодора Генчовска, след като днес беше подписан вторият протокол по Договора за добросъседство между двете държави.
По думите на Генчовска в преговорната рамка също така ще попаднат и премахването на езика на омразата от учебниците, както и вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония (РСМ).
Тя коментира още, че в подписания днес протокол фигурират конкретни срокове, кога, какво трябва да направи Скопие, за да продължи пътя си към присъединяване към ЕС, а в механизма му се залага към страните членки на ЕС да следят изпълнението, което става част и от френското предложение.
"Вторият протокол съдържа амбициозни краткосрочни и дългосрочни мерки, той е интегрална част от пакета на френското предложение, преговорната рамка и изключенията на съвета, следва и координация по следващата стъпка - вписването на българите в прилежащото законодателство и Конституцията на РСМ", заяви Генчовска.
"При насрочване на дата за първата междуправителствена конференция от Чешкото председателство на ЕС Република Северна Македония ще има политическа междуправителствена конференция. След това тя трябва да стартира процедура по промяна на Конституцията си с цел включването на българите в нея. Едва след този процес ще има втора междуправителствена конференция, след което ще започне реално преговорният процес. Този период зависи от властите в РСМ - може да продължи 3 месеца, както беше при промяната на името на държавата, може да продължи и 2 години", подчерта още тя, цитирана от БНТ.
Зам.-министър Велислава Петрова обяви, че този понеделник ще представим едностранна декларация, че не приемаме македонския език за официален, а Генчовска уточни, че са направени определени стъпки по темата.
"България не прави отстъпление по отношение на позицията си за официалния език на РСМ. Изцяло се съобразяваме с решението на Народното събрание, според което България не признава този език. В контекста на останалите 26 членки, обаче, това е по-специфично - те имат свои позиции и ние по никакъв начин не можем да ги задължим да приемат нашата позиция. Българската позиция обаче е гарантирана в цялата преговорна рамка.", каза Генчовска.
След днешната среща става ясно, че четирите мерки, които България иска от РСМ, влизат в механизма за членство на страната и в протоколите между двете страни.
Работата продължава на ниво експертни групи.
Реалните преговори с Албания ще започнат веднага след първата междуправителствена конференция.
