Не просто измамник-футболист, а истински гений в това, което правеше. Или както казва Тато: „Да успееш да направиш всичко това, да минеш през всички тези отбори, да ги убедиш, че си контузен, но и истински футболист, въпреки че никога не си играл… Той, наистина, беше артист.“
Друго задължение на тези нефутболисти е било да организира купони и жени за „съотборниците“ си – това вече било роля, достойна за Кайзер. В един от отборите си, но не казва кой, уредил 10 момичета, които да ги забавляват и след това да се измъкнат незабелязано от хотела преди съботен мач. „Пристигнахме в четвъртък, а аз бях два етажа по-надолу с момичетата – разказва Кайзер. – Играчите слизаха по стаите, не трябваше изобщо да напускат хотела и после си се връщаха горе. Никой не разбра нищо.“ В случката не бил замесен алкохол, а Кайзер определя момичетата като „артисти“, а не проститутки. Нещо като него…
В момента Кайзера работи като фитнес треньор в Рио. Усмихва се зад чените си очила и разказва историите си. „Не исках да играя. Буквално, не исках да играя. Защото не ми се играеше.“
Един от най-добрите приятели на Кайзера е Ренато Гаучо, който впоследствие става известен треньор в Бразилия. Двамата много си приличат и Карлос понякога го имитира по барове. Една вечер, Гаучо се опитва да влезе в заведение и казва името си на вратата само за ра разбере, че вече е вътре. Гаучо веднага „вързва“ какво се случва. Но на никой от футболистите това не му е неприятно, дори се забавляват с Кайзер. „Той е приятел. И то много добър на всеки един от нас – казва бившият му съотборник в Амрика Маурисио. – Никога не направил лошо на някого, просто искаше да бъде щастлив. И имаше огромна коса!“
Малко по малко, магията на измамата започва да изчезва. „Трябваше да го тренирам, както всички останали – казва Маркос Мейра, фитнес треньор във Флуминензе през 1989 г. – Но начинът, по който изглеждаше – дебел, с тъмни очила – и поведението му… всички знаеха, че е измамник. Никой не можеше да си обясни защо е във Флуминензе.
