В едни отминали времена ПСЖ притежаваше твърде много магия в състава си.
Имало едно време в съблекалнята на Бразилия.
Йон вант Шип сигурно е хвърлил пореден чифт по време на полета към Италия 90. Затова и Ван Бастен се обръща към него с толкова некултурен жест.
Семейство Малдини на плажа през 1971 г. Можете ли да разпознаете Паоло?
Дейвид Бекъм празнува гол срещу Колумбия при победата с 2:0 на Мондиал 1998.
Когато играчите на Манчестър Юнайтед изглеждаха като групичка момчета, които си търсят боя по малките улички.
Пол Гаскойн и Йън Райт се дивят на „везната“, която Роби Фаулър е заформил. Дали са го пробвали колко тежка вечер е прекарал, не е ясно…
Когато се срещнат двама велики.
Филипо Индзаги с трофея от Шампионската лига през 2007 г., когато отбеляза и двата гола за Милан при победата с 2:1 над Ливърпул.
И Войчек Шчесни е пазил между дървени греди.
Когато Пол Гаскойн раздаваше червени картони на съдиите. В случая – на Дъглас Смит.
Звездите на Бразилия след загубения финал от Франция на Мондиал 1998 преди точно 20 години.
У дома и кучетата хапят! Кадър от мач между Фортуна Дюселдорф и Кьолн от 1959 г.
На тази снимка Тиери Анри и Патрик Виейра изглеждат като герои в нискобюджетен ситком. Но на терена нямаше нищо нискобюджетно в играта им, както за френския национален отбор, така и за Арсенал.
Щастливият Роналдо на път от Крузейро за ПСВ.
Фенове на Наполи готови за мач през 1987 г.
Нестандартно отпразнуване на гол от Кристиан Виери и Алесандро дел Пиеро на Мондиал 1998. Тогава Италия нямаше място за всичките си звездни атакуващи футболисти, които включваха още Роберто Баджо, Пипо Индзаги, Джанфранко Дзола, Фабрицио Раванели, Енрико Киеза и още, и още…
Щастливият Марко Матераци след спечелването на Шампионската лига през 2010 г. И до днес Интер си остава единственият италиански отбор с требъл – титла, купа и Шампионска лига в един сезон.
