"Какво, по дяволите, си е мислил Кристофър Нолан?!" - коментарът се повтаря отново и отново, след като излезе интервюто на режисьора за "Тайм", в което той потвърждава слуховете, че Лупита Нионг'о ще изиграе Хубавата Елена.
Изборът на чернокожата актриса за ролята, спекулациите, че транссексуалния актьор Елиът Пейдж ще играе непобедимия герой на ахейците Ахил, както и цялостните притеснения за костюми, акцент на персонажите и други дребни детайли, предизвикаха доста негативни реакции спрямо филм, който се очакваше да бъде един от хитовете на лятото.
Все пак говорим за Кристофър Нолан - един от най-големите и уважавани режисьори на нашето време. И въпреки това всички тези фактори отблъскват много от зрителите, особено в Европа.
Трябва да уточним - тук не става въпрос хубава ли е Лупита Нионг'о - всеки има собствени стандарти за красота, нито дали тя е добра актриса. Въпросът е дали е подходяща за конкретната роля - на древногръцка русокоса красавица.
Ясно е, че Холивуд от години се опитва да оспорва стандартите за красота, концепциите за мъжественост и т.н. с цел да пребори стереотипите. Проблемът обаче е, че нещата не работят по този начин.
Още по-абсурдно е, че в случая става въпрос именно за Нолан - човека, който беше вманиачен в това да оформи експлозиите в "Опенхаймер" да изглеждат възможно най-автентично и категорично отказваше да ползва зелен екран за тях.
Сега същият този режисьор не показва никакво отношение към исторически детайли и културни особености.
И е видимо, че го прави с ясното съзнание, че това ще предизвика негативни реакции.
Може да е заради желанието му да работи горе-долу с едни и същи актьори в повечето си филми, може и да е заради нещо друго. Просто се усеща като проява на неуважение към оригинала - като нещо насилено и без място в историята.
Или дори като поредния опит на Холивуд да проповядва своето многообразие във филми, където няма логика да има подобно многообразие. Видели сме вече твърде много подобни примери и този повтарящ се модел на поведение от страна на развлекателната индустрия дразни.
Докато се проповядва борба срещу културното присвояване (cultural appropriation), на практика се прави гаргара с културата на Европа и в случая по-специално - на Древна Гърция.
И затова и една от честите реакции, които се видяха сред коментарите в социалните мрежи беше: Ами... тогава няма да го гледам.
Защото накрая наистина боксофисът ще се окаже присъдата за експериментите, които Кристофър Нолан си прави.
Току-виж следващият път ще търси повече автентичност не само в експлозиите си, но и в останалите аспекти от историята.
