Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Байерн беше "юдейски клуб", но това не се харесваше на Хитлер, който им "закачи" свастика на емблемата

Байерн беше "юдейски клуб", но това не се харесваше на Хитлер, който им "закачи" свастика на емблемата Снимка: Getty Images

Байерн Мюнхен доминира в немския футбол от 60-те години на миналия век, въпреки че печели първата си титла още през 1932-ра. Няколко месеца по-късно на власт в Германия идва Адолф Хитлер и ситуацията около клуба драстично се променя.

С възхода на нацисткото движение в страната все по-често може да се чуе използването на термина "Judenclub", което в превод означава "юдейски клуб" или "клуб на юдеи". Използването му е с цел унижение на въпросния клуб, но Байерн не крие корените си.

Клубът е основан през 1900 г. в Швабинг, луксозен район в столицата на Бавария - Мюнхен. В квартала живеят артисти, писатели и много заможни хора. Сред 17-те основатели на Байерн само двама са от еврейски произход.

Единият от тях - Бено Елкан е роден в Дортмунд, след което става скулптор. През 1933-а емигрира във Великобритания, а след Втората световна война е натоварен със задачата да построи четириметров мемориал преди израелския парламент.

Другият - Курт Ландауер, е син на еврейски бизнесмен и изиграва много по-сериозна роля в историята на клуба. Той е общо четири пъти избиран за президент на Байерн, включително и точно преди Хитлер да завземе властта в Германия.

Под негово ръководство клубът печели първата си шампионска титла през 1932-ра. Успехът е постигнат благодарение на друг именит евреин - Рихард Кон, който по онова време е треньор на баварците.

Възходът на Байерн идва в най-неподходящото време. През 1933-а Хитлер става канцлер на Германия, което автоматично поставя много футболисти, треньори и ръководители под заплаха. През март същата година Ландауер подава оставка и напуска президентския пост. Кон пък заминава за Барселона, където застава начело на отбора от "Камп Ноу".

През 1934-та футболистите от еврейски произход са тормозени все повече, но голяма част от тях остават в клуба и продължават да отстояват правата си. Някои дори открито се противопоставят на режима - като защитника Зигмунд Харингер, който се разминава на косъм със затвора, след като нарича нацисткия парад "куклено шоу".

След идването на Хитлер на власт почти няма отбор в Германия, на чиято емблема да не "грее" свастиката. През март 1933-та тя се появява и на националния флаг. Съвсем скоро става част и от клубното лого на Байерн.

През 1938-а емблемата на баварците е тотално прекроена. На мястото на монограмата с буквите F, C, B и M се появява червен кръг, в центъра на който е поставена свастика и орел на бял фон.

Нацистката емблема често е пренебрегвана, когато в днешни дни се прави ретроспекция на емблемите на Байерн. Въпреки че веднага след Втората световна война клубът си връща предишната емблема, през 70-те години Байерн отново минава към клубна емблема. Кръгът отново е червен и името на отбора отново е изписано със златни букви, но този път в центъра му няма нацистки символи, там е поставен флагът на Бавария.

След войната германският футбол къса тотално с нацисткото си минало. След като връща старата си емблема, Байерн като Курт Лаундауер за свой президент. По времето на Хитлер неговата съдба също не е тежка. В края на 1938-а е арестуван и пратен в концлагера Дахау. Държан е там само месец, след което е освободен заради "спортни заслуги".

Курт не чака втора покана и веднага бяга в Цюрих. Трима от братята му са убити от нацистите, а една от сестрите му изчезва безследно.

По една прищявка на съдбата през 1943-та по време на офанзивата на Германия на Източния фронт Байерн Мюнхен играе приятелски мач именно в Цюрих. Делегацията на баварците е съпровождана от агенти на Гестапо, чиито наставления са били да не влизат в контакт с каквито и да е германски или еврейски емигранти, но играчите не изпълняват указанията.

Малко преди началото на мача треньорът и футболистите на Байерн се насочват към едно определено кътче от трибуните, точно където се е настанил легендарният им ръководител, и му отдават дължимата почит под смаяните погледи на немските агенти.

Лаундауер се завръща и оглавява клуба за още няколко години, докато не губи изненадващо президентските избори през 1951-ва.

В днешни дни Лаундауер има своя статуя пред "Алианц Арена", която бе открита през 2019-а. Той е един от тримата почетни президенти на клуба, заедно с Франц Бекенбауер и Вилхем Нойдекер, а в сектора с най-крайните привърженици на Байерн често може да се види банер с неговия лик.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените