Байерн Мюнхен доминира в немския футбол от 60-те години на миналия век, въпреки че печели първата си титла още през 1932-ра. Няколко месеца по-късно на власт в Германия идва Адолф Хитлер и ситуацията около клуба драстично се променя.
С възхода на нацисткото движение в страната все по-често може да се чуе използването на термина "Judenclub", което в превод означава "юдейски клуб" или "клуб на юдеи". Използването му е с цел унижение на въпросния клуб, но Байерн не крие корените си.
Клубът е основан през 1900 г. в Швабинг, луксозен район в столицата на Бавария - Мюнхен. В квартала живеят артисти, писатели и много заможни хора. Сред 17-те основатели на Байерн само двама са от еврейски произход.
Единият от тях - Бено Елкан е роден в Дортмунд, след което става скулптор. През 1933-а емигрира във Великобритания, а след Втората световна война е натоварен със задачата да построи четириметров мемориал преди израелския парламент.
Другият - Курт Ландауер, е син на еврейски бизнесмен и изиграва много по-сериозна роля в историята на клуба. Той е общо четири пъти избиран за президент на Байерн, включително и точно преди Хитлер да завземе властта в Германия.
Под негово ръководство клубът печели първата си шампионска титла през 1932-ра. Успехът е постигнат благодарение на друг именит евреин - Рихард Кон, който по онова време е треньор на баварците.
Възходът на Байерн идва в най-неподходящото време. През 1933-а Хитлер става канцлер на Германия, което автоматично поставя много футболисти, треньори и ръководители под заплаха. През март същата година Ландауер подава оставка и напуска президентския пост. Кон пък заминава за Барселона, където застава начело на отбора от "Камп Ноу".
През 1934-та футболистите от еврейски произход са тормозени все повече, но голяма част от тях остават в клуба и продължават да отстояват правата си. Някои дори открито се противопоставят на режима - като защитника Зигмунд Харингер, който се разминава на косъм със затвора, след като нарича нацисткия парад "куклено шоу".
След идването на Хитлер на власт почти няма отбор в Германия, на чиято емблема да не "грее" свастиката. През март 1933-та тя се появява и на националния флаг. Съвсем скоро става част и от клубното лого на Байерн.
През 1938-а емблемата на баварците е тотално прекроена. На мястото на монограмата с буквите F, C, B и M се появява червен кръг, в центъра на който е поставена свастика и орел на бял фон.
Нацистката емблема често е пренебрегвана, когато в днешни дни се прави ретроспекция на емблемите на Байерн. Въпреки че веднага след Втората световна война клубът си връща предишната емблема, през 70-те години Байерн отново минава към клубна емблема. Кръгът отново е червен и името на отбора отново е изписано със златни букви, но този път в центъра му няма нацистки символи, там е поставен флагът на Бавария.
След войната германският футбол къса тотално с нацисткото си минало. След като връща старата си емблема, Байерн като Курт Лаундауер за свой президент. По времето на Хитлер неговата съдба също не е тежка. В края на 1938-а е арестуван и пратен в концлагера Дахау. Държан е там само месец, след което е освободен заради "спортни заслуги".
Курт не чака втора покана и веднага бяга в Цюрих. Трима от братята му са убити от нацистите, а една от сестрите му изчезва безследно.
По една прищявка на съдбата през 1943-та по време на офанзивата на Германия на Източния фронт Байерн Мюнхен играе приятелски мач именно в Цюрих. Делегацията на баварците е съпровождана от агенти на Гестапо, чиито наставления са били да не влизат в контакт с каквито и да е германски или еврейски емигранти, но играчите не изпълняват указанията.
Малко преди началото на мача треньорът и футболистите на Байерн се насочват към едно определено кътче от трибуните, точно където се е настанил легендарният им ръководител, и му отдават дължимата почит под смаяните погледи на немските агенти.
Лаундауер се завръща и оглавява клуба за още няколко години, докато не губи изненадващо президентските избори през 1951-ва.
В днешни дни Лаундауер има своя статуя пред "Алианц Арена", която бе открита през 2019-а. Той е един от тримата почетни президенти на клуба, заедно с Франц Бекенбауер и Вилхем Нойдекер, а в сектора с най-крайните привърженици на Байерн често може да се види банер с неговия лик.
