Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бекенбонучи: От болестта на детето му и мислите да се откаже до въоръжения обир и защо носи №19

Шапки долу за Леонардо Бонучи! Защитникът на Италия изнесе поредните си лекции на футболния терен и поведе "адзурите" към титлата от Евро 2020. Представянето на Бекенбонучи ще се помни вечно, а освен всичко друго, той успя да запише имато си в историята и като най-възрастният футболист, вкарал гол във финал на Европейско първенство.

На 34 години и 71 дни Леонардо смълча "Уембли" с изравнително попадение за 1:1, а малко по-късно "скуадрата" триумфира след дузпи и нацията още е в делириум. А Леонардо днес е един от големите италиански герои. Признанието е повече от заслужено, но защитникът трябваше да премине през доста трудности в кариерата си, преди да стъпи на европейския връх.

Връщаме лентата назад с някои не толкова известни факти за живота и футболния път на звездата.

Бонучи е роден на 1 май 1987 г. във Витербо, на стотина километра северно от Рим, но израства в съседното градче Пианоскарано. Момчето се увлича по футбола от съвсем малък и е записано да тренира в местния тим. Бързо дърпа на ръст и загатва, че има качества още в първите си детски отбори. Леонардо се радва на подкрепата на баща си Клаудио, който е голям почитател на играта, както и на по-големия си брат - Рикардо, който също е в школата на Пианоскарано и впоследствие достига до Серия "С1" с екипа на Витербезе.

Именно в този отбор започва и професионалната кариера на италианския национал през 2005-а, когато е на 18. Не изиграва официален мач за мъжете, но с представянето си за юношите успява да впечатли Интер и "нерадзурите" го взимат в академията си. С примаверата на гранда от Милано става шампион на Италия и си печели повиквателна за националния отбор до 20 г. В Интер обаче смятат, че му е твърде рано за големия футбол и го преотстъпват да се обиграва в Тревизо и Пиза. Така и не дочаква шанса си при "нерадзурите" и след кратки престои в Дженоа и Бари славният му път започва в Ювентус през 2010-а. В състава на торинци Бонучи, Бардзали и Киелини сформираха легендарното трио BBC, което дълго властваше по терените на Ботуша. През сезон 2017/18 Леонардо направи необмислен трансфер в Милан, но бързо се завърна в Торино, за да стане отново един от стожерите на Юве. Всичко това обаче е добре известно на повечето от почитателите на играта.

Затова правим остър завой и преминаваме към личния живот на звездата.

През 2011-а Бонучи се жени за дългогодишната си приятелка - модела Мартина Макари. Двамата имат три деца - момчетата Лоренцо (роден през 2012 г.) и Матео (2014) и дъщеричка Матилда (2019).

Именно с малкия му син е свързана и една от най-големите болки в живота на Леонардо.

Когато е само на 4, през 2016-а, Матео развива тежка херния, която изисква спешна операция. Футболистът споделя, че това е най-травматичният му и депресиращ период. Мислите му са обсебени от възстановяването на Матео и не може да се концентрира върху нищо друго. В определен момент започват да му минават и мисли да прекрати кариерата си.

"В продължение на 3-4 месеца просто не знаех къде ми е главата. Служеше ми единствено да си мърдам краката. За около 15-ина дни след операцията, докато започне да показва подобрение, изобщо не ми беше до футбол. Винаги съм мразел болниците и съм се стремял да ги избягвам, но по онова време трябваше да съм там и изпитвах огромни трудности да остана спокоен. Да, мислех за отказване. Просто футболът не ми беше приоритет тогава. Гледаш детето си, което ти задава толкова въпроси, и се питаш: "Защо му се случва това?", но не можеш да намериш отговора. Сега обаче Матео е добре, а семейството ни - по-сплотено от всякога. Всичко, което съм правил в живота си, съм го правил със сърце", разказва защитникът.

Стресираща ситуация има и около големия му син.

През октомври 2012-а, когато Лоренцо е само на няколко месеца и спи в легълцето си, въоръжени крадци нахлуват в дома им. Единият хваща футболистът, но Леонардо се отскубва и удря другия, който тъкмо прибира в джоба си бижута и скъпи часовници. Бонучи успява да уплаши бандитите, които напускат къщата и отпрашват на мотоциклети.

Следващите месеци и години са знаменити за бранителя на терена, а заради забележителната му игра журналистите от La Repubblica му измислят прякора Бекенбонучи, който е препратка към великия Франц Бекенбауер. В постовете и играта на двамата могат да се намерят съществени разлики, но като футболен интелекта и лидерски умения Кайзера и Леонардо са като близнаци

А накрая защо Бонучи носи фланелката с необичайния №19 на гърба си.

"Числото 19 не е случайно. То е рождената дата на съпругата и децата ми, а на 19-ия ден от месеца се оженихме. Планирам да подновя договора си с Юве на 19 декември", обясни той през 2016-а.

А три години по-късно, през 2019-а, се роди Матилда, за да е свързана и тя с любимото число на татко си.

Дано още дълго го гледаме на фланелката му, защото футболът на Бекенбонучи често се доближава до съвършенството.

 

Най-четените