Пол Скоулс благодари на последователите си в социалните мрежи за изказаната подкрепа към него след откровенията, които направи за болестта и грижите за сина си Ейдън, който страда от аутизъм, в подкаста Stick to Football.
Легендарният халф на Манчестър Юнайтед се оттегли от коментаторската си позиция, за да може да се грижи за детето си и най-вече - да се поддържа постоянна и стабилна рутина в ежедневието му.
В типичния за него сдържан стил, Скоулс не направи официално съобщение за оттеглянето си от журналистическите си задължения, като дори негови близки приятели и колеги като Рой Кийн, Гари Невил и Иън Райт не знаеха до последно истинската причина за решението му.
В подкаста обаче Скоулс разказа за трудностите при грижите за Ейдън:
"Ами, той не говори, не може да говори. Но вярвам, че разбира много повече, отколкото си мислим. Издава звуци, които само хората около него могат да разпознаят. Той има аутизъм, и то доста тежък. Защото можеш да имаш аутизъм и да водиш нормален живот, да ходиш на училище и т.н.
Понякога хапе или драска просто от чувство на неудовлетвореност, защото не може да изрази как се чувства. Никога не съм се откъсвал от това, дори когато играех. Беше много трудно тогава, сякаш беше преди цяла вечност.
Не мисля, че го диагностицираха, докато не навърши две години и половина. Но още преди това знаех, че нещо не е наред, а когато чух диагнозата, не бях запознат с почти нищо за нея. После започваш да виждаш всичко пред очите си."
Откровенията на Скоулси доведоха до вълна от положителни послания от други родители на деца със специални нужди.
А в публикация в Instagram легендата написа: "Бих искал да благодаря на всички за милите съобщения след интервюто относно Ейдън. Опитах се да прочета колкото се може повече. Отговорът на семействата, особено на татковците, показва, че говоренето за това помага на много хора. Един цитат ме докосна особено силно: "Моята работа е да остана жив с един ден по-дълго от детето си." Както и да е - уикенд е, нека изпием по някое питие и да гледаме футбол... Напред, Салфорд!"
Бившият полузащитник призна още, че когато е научил диагнозата, е бил толкова разстроен, че не е искал да играе.
"Разбрахме преди мач срещу Дарби като гости. Играх ужасно - бях пълен провал. Не исках да съм на терена. Главата ми беше другаде. Четях, търсех информация, опитвах се да разбера какво е аутизъм.
Мениджърът ме извади за следващия мач, а аз още не бях казал на никого. Накрая споделих след няколко седмици, защото беше тежко. Дори сега не търся съчувствие или оплакване. Просто си мисля, че и да говоря с някого за това, няма как да помогна на Ейдън. Най-голямата ми тревога сега, докато остарявам, е какво ще стане, когато вече ме няма. Това е мисъл, която никога не напуска ума ми."
Днес животът на Скоулс се върти изцяло около сина му.
"Всичко, което правя сега, е съобразено с Айдън - каза още Скоулс в подкаста Stick to Football. - Винаги правим едно и също нещо с него, защото той не знае кой ден от седмицата е или колко е часът. Но той знае познава деня спрямо това, което правим. Работя в студио, но всичко е изградено около неговия ден. Миналия сезон в четвъртък вечер коментирах мачовете от Лига Европа на Манчестър Юнайтед. Това обаче е вечерта, в която обикновено съм с Ейдън, и той започваше да се изнервя, да хапе и да драска. Той усеща веднага, когато рутината му се наруши."
