Крахът на комунизма в Източна Европа променя сериозно футбола. Клубовете са принудени да се адаптират към съвременните пазарни условия и да търсят нови източници на финансиране, а някои отбори губят мощни партийни покровители. Именно това се случва с румънските Олт и Виктория, които някога са част от елита на Румъния.
В средата на 80-те години футболът в северната ни съседка е в изключителен подем. През 1984 г. Динамо Букурещ достига до полуфинал в турнира за Купата на европейските шампионите, а две години по-късно Стяуа взима трофея. Топ клубовете от континента пък са на опашка за румънските виртуози начело със суперзвездата Георге Хаджи.
Запалянковците край Карпатите са в еуфория, но това не променя факта, че икономическият колапс задушава страната. И зад ъгъла се задават промените. До падането на режима все още има време, но започва началото на края на диктатора Николае Чаушеску.
Той идва на власт през 1965 г., когато румънската икономика се справя добре. Акцентът е върху тежката индустрия, а животът на обикновените граждани е съвсем приличен. Новият държавен глава не нарушава генералната линия, поета преди него, а по-балансираната външна политика се превръща в допълнителен стимул за развитието на страната.
Въпреки че държавата не се отказва от изграждането на социализма и остава в сферата на влияние на СССР, тя поддържа активни контакти със Запада.
Чаушеску подобрява отношенията с Германия и Израел, среща се с Ричард Никсън и осъжда кървавото потушаване на Пражката пролет през 1968 г. Румънският лидер дори дръзне да взима заеми от Международния валутен фонд.
Това продължава до 1980 г., когато Гения от Карпатите, както го нарича народът, не променя рязко икономическия курс. В предходното десетилетие Румъния трупа 9,4 милиарда долара външен дълг, който държавата вече не е в състояние да обслужва. Така Чаушеску е изправен пред избор: да прекъсне отношенията със СССР в замяна на нови инвестиции от Запада или да върне всичко до стотинка. Диктаторът избира втория вариант и обрича страната на катастрофа.
Румънците са принудени да "стегнат колана" до болка.
Износът на стоки и ресурси рязко се повишава, а цените удрят тавана. Но дефицитът е такъв, че дори тези, които разполагат с достатъчно средства, няма много какво да си купят. Пропагандата увещава народа, че трябва да промени начина си на живот. Комунистите твърдят, че гражданите са се превърнали в "консуматори", които ядат твърде много и разхищават ток и гориво. Въвежда се режим на тока, а в почивните дни се забранява да се шофират лични автомобили. В сградите с ТЕЦ е въведен и режим на топлата вода - пуска се веднъж седмично.
Всичко това помага за постигането на целите и в края на 80-те години на миналия век Румъния изплаща външния си дълг, но икономиката на страната е срината.
Ясно е, че подобно упорито придържане към предначертания икономически курс е възможно само в авторитарна или тоталитарна държава. А режимът на Николае Чаушеску отговаря максимално на горните определения. Освен това отправната точка за диктатора дори не е Съветският съюз, а Китай и Северна Корея. Когато Николае пътува до Далечния Изток през 1971 г., остава силно впечатлен от масовата подкрепа, на която се радва лидерът на КНР. Иска да е като него.
Така Чаушеску концентрира цялата власт в ръцете си, заемайки няколко ключови поста едновременно.
Във вестниците и по митингите Вожда е наричан "пълноводният Дунав на разума", "гарантът на прогреса и независимостта" и "далновидният архитект на бъдещето".
Материалното въплъщение на величието на диктатора и режима му трябва да бъде Домът на народа, заради който е разрушена значителна част от историческия център на Букурещ. Сградата е открита едва през 1997 г. и все още се смята за най-голямата в Европа. Естествено, строежът поглъща астрономическа сума. А докато останалата част от Румъния е превила гръб, пести от електричество и пазарува с купони, в столицата е издигнат луксозен палат с мраморни салони, стотици кристални полилеи и гигантски скъпи килими.
По това време Чаушеску вече се страхува от покушение и е много подозрителен към всичко и всеки: дегустатори опитват храната и питиетата му, дезинфекцира ръцете си след всяко ръкостискане и го охраняват внушителен брой елитни служители.
Вожда се грижи подобаващо за семейството си. И не само.
Синът му Нику трябва да го наследи, когато слезе от голямата политическа сцена, а диктаторът толкова обича кучето си - лабрадора Корбу, подарък от Елизабет II, че го провъзгласява за полковник от румънската армия. Тези неща започват да дразнят неистово по-прогресивните румънци, но съпругата на лидера - Елена - е по-неприятна за тях и от самия него. В продължение на почти десетилетие тя е вицепремиер, а пропагандата не спира да изтъква научните постижения на "майката на народа". Според легендата Елена Чаушеску е световноизвестен химик, въпреки че всъщност дори не е завършила училище...
Румънците я смятат за зла и отмъстителна, а когато тръгва слухът, че е отишла с правителствения самолет на фризьор в Париж, са готови да я линчуват. В крайна сметка се случва се, но за това малко по-нататък.
По времето на Чаушеску политическата върхушка обича да се меси във футбола.
Осиновеният син на диктатора Валентин, който като студент играе за университетския отбор, е луд по Стяуа. През 1988 г. по време на дербито с Динамо на финала за Купата Валентин демонстративно напуска трибуните след незачетен гол за "стелистите". Играчите на Стяуа също напускат терена и трофеят е връчен на Динамо. Но мачът не се отразява от медиите, а на следващия ден реферът признава грешката си и купата е взета от динамовци.
Отборът на Олт не може да се похвали с титли и купи, но придобива специален статут. Клубът е от село Скорничещ в Южна Румъния. Именно в него през 1918 г. се ражда Николае Чаушеску, който не забравя родното място след възкачването си на власт. През 1972 г. в Скорничещ е основан футболен клуб, а скоро е построен и стадион за... 30 000 зрители. Населението на Скорничещ е над два пъти по-малко, но това е отделен въпрос. Новият отбор бързо се издига до елита и след 10 години съществуване постига най-големия си успех, заемайки четвърто място в Дивизия "А".
Олт, разбира се, не може да разчита на собствена школа, но благодарение на протекциите от властта взима играчи от Стяуа и Динамо. Сред тях легенди като Илие Думитреску, Дан Петреску, Доринел Мунтяну и др.
Съдбата на клуба от Скорничещ обаче се оказва неразривно свързана с покровителя си.
Властта на Николае Чаушеску продължава до декември 1989 г. и рухва за един ден.
Опустошителната икономическа криза довежда до протести, център на които е Тимишоара, третият по големина град в Румъния. Но първият сигнал за назряващия бунт са събитията в Орадя, където живее протестантският епископ дисидент Ласло Текеш, унгарец по националност. Полицията се опитва да го изгони от собствената му къща, което разгневява съгражданите му. Настават масови безредици, а армията и Секуритате използват огнестрелно оръжие, но това не е достатъчно да разпръснат протестите.
Чаушеску е сигурен, че мнозинството от народа все още е на негова страна, особено в относително проспериращия Букурещ.
На 21 декември в столицата се състои митинг на поддръжниците на диктатора. Или поне така смята самият Вожд, който не може да повярва на ушите си, когато чува първите освирквания от тълпата.
Чаушеску е уплашен от гърмежите на няколко самоделни бомбички и слиза от подиума, а телевизионното предаване е прекъснато. Съществува версия, че всичко се случило в резултат на заговор на специалните служби, които са изпратили провокатори на митинга.
Ситуацията в Букурещ, Тимишоара и другите румънски градове остава неспокойна и властта изкарва танковете по улиците.
На 22 декември Чаушеску и съпругата му бягат от столицата с надеждата да стигнат до България, но хеликоптерът, който ги отвежда от двореца, не прелита Дунава. В Търговище двамата са арестувани от военните, а на 25 декември се провежда процес.
Специален военен трибунал осъжда диктатора и съпругата му на смърт и те са екзекутирани на същия ден. Режимът на Чаушеску продължава 24 години, а падането му е най-кървавият епизод от поредица от революции в Източна Европа през 1989 г. По официални данни тогава в Румъния загиват над хиляда души.
Сезон 1989/90 в румънското първенство спира за зимна пауза на 10 декември, както предвижда календара, а след 17 кръга Олт е в зоната на изпадащите. Тимът все още има шансове да остане в елита, но политическите събития разбиват надеждите на феновете от Скорничещ.
Веднага след екзекуцията на Чаушеску започва декомунизация и борбата срещу култа към личността на диктатора.
Атакувани са всички, показали лоялност към предишния режим. Естествено, Олт вече не може да разчита на никаква подкрепа, а това, че е от родното място на Чаушеску, е най-ярката причина клубът да бъде затрит
През януари Румънската футболна федерация го изхвърля от Дивизия "А", като до края на първенството всички останали тимове получават служебни победи над Олт.
Заличен е и друг клуб - близкият до полицията Виктория.
Удивително, но Флакара Морени остава в първенството, въпреки че при Чаушеску е галенето дете на Секуритате. Службата обаче е ликвидирана и Флакара бързо изпада в миманса.
Между другото, Олт е възроден след революцията и отборът все още играе на 30-хилядния си стадион. След смъртта на Вожда обаче клубът от Скорничещ никога не достига до първия ешелон.
