Съветският железничар Николай Ярмолчук идвал от семейство на земеделци. Въпреки това от съвсем малък бил запленен от влаковете и жп линиите с едно изключение - мразел начина, по който влакът трака по релсите и се поклаща нестабилно, особено при по-висока скорост.
В ума на Ярмолчук възникнало сравнение с каруците и постепенно идеята започнала да се избистря. Вместо колела влакът във въображението му има железни сфери и не се движи по релси, а в специално издълбан улей.
Досущ като руската кукла-неваляшка, която е кръгла отдолу и никога не пада.
Революционното хрумване на Ярмолчук нарекли Шаропоезд - игра на думи между "топка" и "влак".
Всеки влак е с формата на издължен куршум и е снабден с две до три метални сфери, в които има електромотори. Улеят замества изцяло релсите и служи като насока накъде да се движи вагонът, като така дори и при много висока скорост превозното средство би трябвало да остава стабилно и комфортно.
Ярмолчук изчислил, че така проектиран, влакът може да достигне до 300 км/час, и през 1929 г. представил в Москва макет на своя Шаропоезд.
Ентусиазмът сред московските инженери е огромен и те виждат в идеята на железничаря начин изведнъж рязко да изпреварят Запада. Медиите подхващат новината за иновативния влак и започват да го наричат "най-иновативния проект", като му предсказват светло бъдеще.
През 1931 г. Кремъл отделя 1 млн. рубли и площ от 15 хектара до Москва, където изниква тестовата площадка.
Трасето на прототипа на Шаропоезд е дълго 3 километра и по проекта работят 90 души с Ярмолчук начело.
Година по-късно първият влак е напълно готов. Дълъг е 6 метра и се състои от три отделни вагона. Вместо сфери има железни, идеално заоблени и гладки колела, в които са монтирани по три трифазни електромотора.
Моторите се захранват от контактна мрежа, монтирана подобно на пантограф.
Советский шаропоезд https://t.co/mgYUBslYVG pic.twitter.com/Pdt9YCTHBs
— Salik.biz (@salik_biz) March 30, 2019
При първите си изпитания Шаропоезд успява да достигне до 70 км/час с пътници на борда си.
В списание "Знание и сила" редакторът описва возенето на влака като напълно безшумно и без обичайното клатене. В Москва са въодушевени и веднага издават нареждане за построяване на линия от 20 километра, която да стига от съветската столица до Ногинск.
Скромната отсечка трябвало да обслужва над 5 млн. души годишно и билетът да струва само 40 копейки.
Оказва се, че изграждането на бетонни улеи, през които Шаропоезд да се движи, е невероятно скъпо.
うおーまさか画像があるとは・・・http://t.co/YUyL4drj97
— 万葉 智枝 (@AncientCapital) November 23, 2014
「車輪の代わりにボールに動力伝達して走る」と書かれる、ソ連の高速試験電車 実在したか怪しいとも pic.twitter.com/UaOMmFnbnB
Когато температурите пък паднат твърде драстично, електромоторите на влака спират да работят.
Улеите се превръщат в невъзможни за почистване, ако снеговалежите са по-обилни, а препускането на влака с висока скорост над заледен улей би го направило опасно нестабилен.
Има и още една никак незначителна подробност - СССР вече усеща жегата от приближаващата война и започва да пренасочва средства към военната си индустрия.
През 1934 г. проектът за Шаропоезд е окончателно и безвъзвратно изоставен, като на медиите е наредено да не ровят излишно по темата защо влакът от бъдещето не се сбъдва.
Тихом-мълком е разрушено и трасето до Москва, за да не напомня на неуспешния експеримент по идея на Ярмолчук. Въпреки това идеята на железничаря някак си успява да прескочи през поколенията.
Доказателство за това е, че в играта с отворен код Transport Tycoon руски геймър си прави именно еднорелсов влак в улей и го кръщава "Ярмолчук експес".
Потребителят отбелязва, че виртуалният му строеж е от... 2500 година. Така че има време.
