7 ноември 2012 година. Глазгоу. Пред погледа и виковете на 60-хилядната тълпа Барселона преклони глава пред шотландския Селтик във втория кръг от груповата фаза на Шампионската лига. И го направи по толкова нелогичен начин, че чак изглеждаше нефутболен.
Могъщата Барса начело с Тито Виланова имаше 89% владеене на топката. Каталунците си подадоха почти хиляда паса и създадоха 23 възможности за гол, но винаги се изправяше срещу една и съща непреодолима преграда. В този случай това бе британският вратар Фрейзър Форстър, който със своите 201 сантиметра и невероятни спасявания поведе "детелините" към паметния успех.
24-годишният тогава страж отчая напълно имена като Лионел Меси, Алексис Санчес, Педро, Давид Вия и Андрес Иниеста. Барса контролираше напълно действията на терена, но Форстър отказваше да се предаде. Вратарят дори даде и асистенция за гола на Тони Уот (да, същият, който до скоро бе в ЦСКА) за 2:0 в 83-тата минута.
В последните секунди Форстър капитулира и бе пробит от Меси, но аржентинецът успя да се разпише, но след добавка и на почти напълно оголена мрежа и с вратар на земята, който току-що е отразил първоначалния удар на Педро.
В онази митична вечер британският страж се представи на света. Сдоби се и с нов прякор - Великата стена, като си спечели и уважението на самия Меси. "Това е най-доброто представяне от вратар, което съм виждал някога. Тази вечер Форстър не беше човек", каза аржентинската суперзвезда през 2015-а, спомняйки си за двубоя.
На "Камо Ноу" дори брояха Форстър като евентуален вариант за наследник на Виктор Валдес на вратата, но в крайна сметка се спряха на Марк-Андре тер Стеген.
Името му се завъртя като възможност и за други грандове, сред които Реал Мадрид, Челси, Атлетико Мадрид и Манчестър Юнайтед. Въпреки това Форстър остана в Селтик и пази на вратата на "детелините" още две години, превръщайки се в любимец на феновете.
Продукт на академията на Нюкасъл, вратарят пристигна в Глазгоу след период под наем в Норич, който тогава бе в Лига 1. Въпреки липсата му на опит старши-треньорът Нийл Ленън му се довери и рискът му се оправда.
В продължение на два сезона играеше под наем и за "детелините", които в лятото преди геройствата срещу Барселона платиха 2,5 млн., за да го задържат за постоянно.
Но през лятото на 2014-а нещата се промениха. Ленън напусна Селтик, а след като получи повиквателна за националния отбор за световното първенство в Бразилия, Форстър реши да се завърне в Англия и този път да се пробва на най-високото ниво - Висшата лига.
Саутхемптън плати 12,5 млн. евро за него, а в града на Титаник стражът бързо се превърна в ключова фигура за състава на Роналд Куман. И точно когато всичко на "Сейнт Мерис" вървеше перфектно и Форстър бе в полпозишън за титулярното място под рамката на вратата на Англия, скъса кръстни връзки на лявото си коляно и бе извън строя за почти година.
След като се възстанови, Куман отново му гласува доверие, както и направи и наследникът му Клод Пюел. Но на 26 декември 2017-а нещата отново претърпяха обрат.
На Боксинг дей "светците" бяха размазани с 5:2 от Тотнъм и тогавашният наставник Маурисио Пелегрино го закова на пейката. Така стояха нещата и при следващия треньор - Марк Хюз. Форстър бе напълно забравен, като вратарят описва този период като най-тежкия в кариерата си.
"Няма да лъжа. Имаше плашещо тежки моменти; много тъмни. Ситуацията беше изключително притеснителна. Имаше мигове, в които ми беше трудно да видя светлината в края на тунела", признава той в интервю за Irish Mirror.
За негово щастие кариерата му претърпя нов завой на 180 градуса с идването на Ралф Хазенхютъл. Новият треньор му гласува доверие в края на сезон 2018/19, но през миналата кампания Форстър бе изпратен под наем в... Селтик. Там отново се събра с Нийл Ленън, възвърна си игровата форма и спечели титлата.
През лятото се завърна отново в Саутхемптън, където двамата с Алекс Маккарти се конкурират за титулярната позиция между гредите. Форстър бе използван главно в мачовете за купите, като във ФА Къп не бе допуснал гол до полуфиналите. Там обаче Лестър успя да сложи край на серията от сухи мрежи и след минимален успех с 1:0 елиминира "светците".
В последно време е предпочитан и за мачовете във Висшата лига, където изигра пет от последните седем. В началото на годината пък направи страхотно представяне срещу шампиона Ливърпул, отново запазвайки вратата си суха при победата с 1:0.
Звездата му изгря преди почти девет години, като тогава си заслужи похвалите на Лионел Меси, но дори и на 33 Великата стена показва, че все още го може.
