След 10-ина дни легендарната Гейл Дивърс ще навърши 58 и не е сред най-познатите лица за по-младите фенове на спорта.
Тези от по-старите поколения обаче отлично знаят коя е тя. Който помни великото за нас световно първенство в Щатите през 1994-та, със сигурност е наясно и с подвизите на атлетката от Сиатъл.
През 1992-ра в Барселона тя спечели първото си олимпийско злато в спринта на 100 м, а четири години по-късно в Атланта повтори постижението и прибави още един златен медал в щафетата на четири по сто. Дивърс е многократна световна шампионка и една от вечните звезди на атлетиката.
Но наред с постиженията си по стадиони и зали, тя ще бъде запомнена и с колоритните си дълги нокти, с които бягаше през 90-те на миналия и първите години на новия век.
Повече от три десетилетия след първата ѝ олимпийска титла Гейл разказа подробности тежкото заболяване, с което се е борила.
В подкаста Ready Set Go, воден от друг голям атлет на страната - Джъстин Гатлин, Дивърс разкри много интерсни неща от миналото. Като например битката с Болестта на Грейвс, която през 1990-а я отдалечава от спорта за дълги 18 месеца.
"Болестта бе на път не просто да ме откаже от атлетиката, а от живота - разкрива в подкаста Гейл. - Окапаха ми ноктите, части от косата, а очите ми бяха постоянно ужасно подути и пареха силно.
Бях убедена, че това е краят, а бях едва на 24 години. Започнах терапия, но не спрях да тренирам. Тогава разбрах много за себе си - бягах с премрежено зрение и болки в очите, но постигах времена, не особено далеч от тези, които имах в оптимална форма."
А историята на ноктите?
"Първият фактор е, че като дете постоянно имах скандали с татко, защото ги гризях - разкрива Дивърс. - Опита какво ли не да ме спре. Топеше ръцете ми в лют сос, за да не се докосвам до тях, но нищо не помагаше.
Като тийнейджърка ноктите ми практически не съществуваха, бяха изгризани постоянно.
А после дойде и болестта, когато окапваха и се чупеха. Всичко това ги направи изключително важна и ценна част за мен по-късно, превърна ги в нещо като символ на това с какво съм се преборила."
Днес разказът ѝ е във всички световни медии, а планетата отново си припомни за славната спринтьорка.
През 2011 г. тя бе въведена в Залата на славата на леката атлетика, а на следващата - в Залата на олимпийската слава на Съединените щати.
