Увлечени в анализи защо не върви Юнайтед, как ще се справи Анчелоти с контузените в Реал и дали Манчестър Сити по традиционен начин ще направи 15-16 поредни победи във Висшата лига, за да обезсърчи пак конкурентите, забравяме наистина важните теми във футбола.
А те не са еднодневки и "шлагери" на тази седмица, месец или година.
От октомври насам една наистина важна тема се загатва в испански медии, както и в тези на баските, като за тях тя е особено важна. Но всъщност, тя е важна за всички нас, които обичаме футбола.
На една голяма дискусия по време на събрание на сосиос (членовете) на Атлетик Билбао през октомври, темата бе повдигната за първи път сериозно. Да падне ли правилото за "Euskal Herria"? Или поне - не можем ли да го променим малко, да го направим по-гъвкаво?
Първите реакции са, че това не бива да се случва. Въпросите за това как може да се пригоди правилото към съвременните условия, са посрещани с полемики в медиите на Билбао и региона, но за цялостно отпадане на философията за привличането само на свои играчи никой не иска и да се издума дума. Това просто не бива да се случва.
Атлетик от 1912 г. не привлича никого, който не отговаря на етническата, рождествена или кръвна принадлежност на Euskal Herria - това не е точно географско понятие, а на местния език означава "областта на баско влияние" по света. Територията общо на тази област е като малка държава в Източна Европа (доста по-малка от България) - към 20 664 квадратни километра.
Включва Алава, Бискау и Гипузкоа - регионите на Баската автономна област в Северна Испания. Но и за Горна Навара, Лаборт, Сола, полуостров Ирун, Биариц (който географски е във Франция).
Изключения за това играчите да са от тези места, се правят рядко.
И то - само за хора, израснали в академията за футбол на местен клуб и приели баското гражданство по линия на родителите си. Такива са например братята Уилямс, бащата и майката на които са прекосили на ходом десетки километри в Гана, за да напуснат Африка и да се преселят в Билбао. Днес Иняки и Нико са символите на отбора в новото време.
Проблемът с правилото, което отличава Атлетик Билбао от всеки друг клуб на планетата, е ясен. То ограничава неимоверно много хоризонтите за селекция, съответно - и за повишаване на класата на отбора. А така е трудно да си конкурентен в среда, в която са Реал, Барселона, Атлетико, Севиля... А вече и съседският Реал Сосиедад, скъсал с тази философия през 1989-а.
Клубът от Сан Себастиан върви нагоре, играе в Шампионска лига и привлича играчи от сериозна европейска класа. Атлетик играе със своите.
И това оказва влияние. Клубът продължава да се гордее с 35 трофея, което го нарежда на трето място във вечната ранглиста на Испания, само след Реал и Барселона. Но от 40 години "лъвовете" не са били шампиони, а и не се вижда как това може да се промени скоро.
В чисто финансов план, проблеми няма. Атлетик продължава с лекота да разпродава "Сан Мамес" - новия си стадион, който икономически поддържа клуба в добро здраве. Хората са доволни, гледат с гордост своите момчета на терена, а продажби като тази на Кепа в Челси или Лапорт в Сити (общо за около 140 милиона евро) са допълнителен атестат за това, че не в касата са проблемите.
Те идват от това, че амбициите на клуба, на неговите треньори и играчи, са в строгата рестрикция на правилото. Трудно ще е с отбор, който е толкова лимитиран като избор от играчи, да се бориш с най-силните в страната и континента.
Освен това ситуацията не става по-добра чисто демографски.
През 2022-ра региона имаше раждаемост от 6.2 рейтинг (на 1000 жители), което е най-лош показател за цяла Испания. И най-нисък за областта в последните 48 години. Това означава, че очевидно тенденцията е изборът на футболисти още да се свива, макар да е твърде далечно и прогнозно времето, в което родените през 2022-ра да са готови за професионален футбол.
"Философията не се подлага на въпрос, тя не се коментира. Въпросът е дали да не разширим правилото. Защо синове на баски, родени далеч от тук, да не са също баски?", казва Давид Салинас-Армендарис, един от шефовете на клубовете на привържениците, който повдигна дискусията на въпросното събрание.
Други гласове се чуват за това, че е възможно да се издирят баски по линия на дядовци и баби, далеч от страната.
Например като Гонсало Игуаин, който навремето имаше право да играе по такава линия за Атлетик, но не се класираше по тази, че нито е минал през академията на местен клуб, нито е роден в границите на Euskal Herria. Иначе има баба от баски корен.
Куриозно, началото на цялата тази история е малко на инат. През 1911-а испанската федерация отнема спечелената Купа на Краля от Атлетик, защото в тима имало нередовно картотекиран чуждестранен играч. Клубът е бесен, като решава да посочи среден пръст на управата на футбола в страната. И спира да взима легионери.
Последният, играл в екипа на Атлетик, е Андрю Вейч, един англичанин, който се появява в състава през април 1911 г. След това няма друг.
Скаутите на клуба работят невероятно упорито, защото тук всяко зрънце е злато. Не можеш да изпуснеш добър играч при този ограничен избор.
Така бяха намерени хора като Лапорт, като Ернесто Валверде преди години, а и като Бишенте Лизаразу - класират се по правило, въпреки че са от различни области, някои извън териториалното разделение на Euskal Herria.
И в момента отборът е достатъчно силен, за да е на добри позиции в Ла Лига. Тимът е на пето място само на три точки зад Барселона. Вратарят Унай Симон е титуляр на Испания, а новата звезда Ойхан Сънсет със сигурност ще бъде на Евро 2024. Както и Нико Уилямс, вероятно, а брат му Иняки е звезда на Гана.
Младите Бенят Прадес, Айтор Паредес, Унай Гомес и Иманол Гарсия си проправят път и вече играят редовно, до опитните Андер Ерера, Оскар де Маркос, Икер Муняин, Алекс Беренгер, Горка Гурусета, Раул Гарсия, Юри Берчиче, Дани Гарсия, Йераи Лопес и т.н.
Това си е отбор за първата шестица в Ла Лига при всички положения. Но за повече?
"Съмненията около философията винаги ги е имало, още от времето, когато аз играех - казва Андони Субисарета, легендарният вратар от шампионския отбор през 80-те, после спечелил всичко и с Барса на Кройф и Стоичков. - Това е така, защото заради прогреса на някой конкурентен клуб, хората се присещат, че и Атлетик може да е още по-силен. Например - сега Реал Сосиедад и Осасуна се справят добре, а феновете в Билбао се питат - какво ще стане, ако вземем един-двама класни играчи и добавим към нашия и без това силен отбор? Но тази философия е служила добре на Атлетик повече от век и е важно да не се пипа."
Митичният Андони Гойкоечея - човекът, счупил крака на Марадона в прочутата битка през 80-те, когато двата клуба са преки съперници за трофеите в Испания, е още по-краен:
"Никой няма да пипа Euskal Herria. Това е нашата философия от един век и ще продължи да бъде такава още дълги години. Дано да е завинаги. Ние сме Атлетик и сме такива именно, защото сме различни. И никой не иска това да се променя."
Да, съгласни сме. Моля, не се променяй, Атлетик! Остани си поне ти това, което наистина си. При толкова много клубове, първенства и национални школи във футбола, загубили идентичност, ти си крепост за романтиците в играта.
