"Славата ме срещна с бяла жена, към която се пристрастих": Кокаинът, Ферарито и още от шантавите истории на Марадона

Все още сякаш е трудно да си дадем пълна сметка каква колосална футболна фигура ни напусна.

Диего Марадона остави такова наследство и такива спомени, че трудно може някой да се сравнява с него по значимост в цялата история на играта.

Легендата почина на 60-годишна възраст, но никога няма да бъде забравен. И историите с негово участие тепърва ще се преразказват, доукрасяват, интерпретират. 

Дон Диего беше много повече от гений с прилепена до крака футболна топка, той беше неповторима личност. В негово присъствие винаги беше интересно, а болезнената му откровеност шокираше, разсмиваше, възмущаваше, скандализираше.

Затова и остави толкова много истории, а днес си припомняме малка част от най-шантавите сред тях.

За бялата жена, която му предлага неустоими удоволствия

Марадона се е изказвал откровено за пристрастеността си към кокаина.

"Когато го взимах, всъщност нямах нищо, ставах зомби", признава той веднъж. "Взимах наркотици през част от кариерата си, но не съм ги използвал, за да се стимулирам. Няма как да взимаш кокаин, за да играеш футбол, той е безполезен, не ти помага да ставаш по-добър на терена. Знаете ли какъв играч щях да съм, ако не взимах кокаин?"

Диего описва пристрастеността си и още по-картинно: "Славата ме срещна с бяла жена, предлагаща мистериозен вкус и забранено удоволствие".

Една от най-интересните му истории, свързани с наркотиците, е сприятеляването с Фидел Кастро по време на периода му на рехабилитация в Куба.

Футболистът на няколко пъти се оттегля в Куба, за да се изчисти от негативното влияние и да преоткрие себе си.

"Ще съм му благодарен цял живот. Фидел ми разкри много за наркотиците, за възстановяването и за това какво да правя и какво да не правя", разяснява Марадона отношенията си с диктатора.

Милионното Ферари, от което Диего беше недоволен

Както и много други футболни суперзвезди, Марадона беше голям фен на автомобилите.

През живота си той притежаваше множество луксозни коли и има една специална история с неговото Ферари F40.

В седмиците преди Мондиал 1986 Диего все още кара Ферари Тестароса, но вече си е избрал оценяваната на 500 хил. долара F40.

От нея обаче са произведени лимитирани бройки, а на всичкото отгоре, Марадона я иска черна като настоящата му кола, което я прави още по-трудна за откриване. Агентът на футболиста Гийермо Копола търси усилено новия автомобил и даже стига дотам да потропа на вратата на самия Енцо Ферари.

Копола не само успява да намери колата, но и урежда тя да чака Марадона при завръщането му от Мексико - точно след като геният е направил Аржентина световен шампион. Президентът на Наполи Корадо Ферлаино също отива да посрещне своята звезда и е смаян от новата F40. 

Тогава Копола усеща възможност и предлага на Ферлаино да финансира покупката на спортната кола, за да заздрави приятелството си с Марадона. Агентът стига и по-далеч в нахалството си и убеждава президента да плати почти двойна сума за Ферарито, близо милион долара.

При пристигането си Диего също е впечатлен от колата, докато не осъзнава, че липсва касетофон и тапицерия от вътрешната страна на вратите. Звездата отказва подаръка на президента Ферлаино, докато Копола не успява да поправи тези два пропуска в автомобила - за да се сдобие Марадона с перфектната версия на желаната кола.

Карате ритниците срещу опонентите от Билбао

От двете години на аржентинеца в Барселона, един от най-запомнящите се моменти идва на финала за Купата на краля през 1984 г.

В изключително напечен мач срещу Атлетик Билбао, Диего кипва накрая, започва да раздава каратистки ритници и да скача на всеки противников играч, който му се изпречи. Въпреки невпечатляващия си ръст, той успява да всее страх в околните, докато сцената прераства в масов бой.

Барса губи с 0:1, а за Марадона това се оказва последният мач за клуба - на каталунците им е писнало от изпълненията му и решават да го продадат, което е и неговото желание.

Псуване пред камерите след освирквания на химна

Диего Марадона е изпускал не една и две ругатни на живо в ефир, но емблематичен случай е финалът на Световното първенство през 1990-а.

Химнът на Аржентина е освиркан, след като мнозина критикуват предпазливия футбол на "гаучосите". Марадона не може просто да се примири с такива неща и отвръща като два пъти изкрещява на камерата "к*чи синове!".

Плонж в локвата

Диего имаше задачата вече като треньор да класира Аржентина за световното първенство през 2010-а и с доста мъки успя да го направи.

Когато в квалификациите отборът му надделя в самия край срещу Перу, Марадона в изблик на еуфория се хвърли по корем в една от близките локви, за да се приплъзне ефектно.

Да прегазиш журналист...

На Мондиал 2010, в който водеше Аржентина, Марадона беше в стихията си и проявяваше непоносимост към всеки, позволил си да критикува него и отбора му.

Най-често го отнасяха журналистите. По време на турнира той прегази крака на журналист с колата си и извика "Задник!" към него.

... и да нападнеш фотограф

Години по-рано един фотограф явно е стигнал твърде далеч в преследването на Марадона - защото футболистът удря прозореца на колата му и му чупи стъклото.

И това даже не е най-показателната история за отношенията между Диего и медийните лица.

А защо не и да ги целиш с пушка?

Още от 15-ата си година Диего Марадона привлича огромно внимание към себе си, но през 1984 г. вече му е писнало да нарушават личните му права и решава да отвърне.

Когато репортери го обграждат пред дома му в Морено, той открива огън със съвсем истинска пушка. Някои журналисти са леко ранени, но за щастие не се стига повече до открит конфликт.

Взе футболист в националния отбор заради сън

Колкото и човек да е свикнал със странните ходове на Марадона, нямаше как да не се озадачи, когато видя в окончателната група за Световното в ЮАР името на скромния 30-годишен защитник на Колон Ариел Гарсе.

Бранител, който не се отличава с нищо и по никакъв начин не заслужава да бъде национал, се оказва сред избраниците на селекционера. Каква е причината?

Колкото и безумно да звучи, източници до Марадона твърдят, че е взел Гарсе не за друго, а защото е сънувал как Аржентина печели турнира и единственият футболист, когото бил запомнил от радостта на националите в съня си, бил Ариел.

На турнира обаче изненадващият национал не записа нито минута, а Аржентина рухна на четвъртфиналите и отпадна след тежко 0:4 от Германия.

Sportcafe Ретро

Когато Марадона опита да стане Бог и в Севиля: Забравеният сезон в кариерата на легендата

Аферата имаше тъжен край