В последните години европейските първенства по фигурно пързаляне са се превърнали в запазена територия за руснаците. В последния турнир на Стария континент фигуристите на Русия спечелиха четирите златни медала, като оставиха само две места от общо 12 на почетната стълбичка за съперниците си.
Но случаят назад в годините далеч не е такъв. В спорта се редуват различни ери - на холандката Шауке Дайкстра, на петкратната европейска шампионка от Франция Сурия Бонали, на германката Анет Петч с четирите ѝ европейски титли и, разбира се, на незабравимата Катарина Вит с феноменалните шест поредни златни медала.
Едва след това започва ерата на рускините, които доминират в спорта и до днес. Но в началото на европейските първенства зашеметителната шампионка, чиито рекорди остават неподобрени и до момента, се казва Соня Хени. Норвежката кралица на леда има безпрецедентните три олимпийски титли, десет поредни пъти става световна шампионка и още шест поредни европейска. И всичко това до 24-годишна възраст!
Родената на 8 април 1912-а в заможно норвежко семейство Соня започва да се занимава със спорт от малка. Баща ѝ - Вилхем Хени, е бивш световен шампион по колоездене и именно той я учи на любов към спорта. Хени и съпругата се занимават с доста доходоносен бизнес с кожи, което отваря неподозирани възможности пред Соня.
Още от малка Хени играе тенис, плува, кара ски, язди и получава лични уроци от руската балерина Татяна Карсавина. Едва по-късно се ориентира към фигурното пързаляне, следвайки стъпките на по-големия си брат Лaйф. След като намира призванието си, родителите ѝ оставят бизнеса си на него и насочват цялата си енергия в това да я направят световна знаменитост, следвайки я на всички точки по света за всяко едно състезание като нейни мениджъри.
Соня печели първото си състезание, когато е едва на 10, а две години по-късно завършва осма в първото си участие на олимпийски игри. През 1927 за първи път печели световната титла след победа на защитаващата титлата си олимпийска и световна шампионка Херма Сабо от Австрия. Решението обаче предизвиква скандал, тъй като трима от съдиите са норвежци и именно те дават по-добър резултат за Хени, а останалите - австриец и германец, вдигат по-добри оценки за Сабо.
В крайна сметка Соня става световна шампионка и не изпуска титлата в следващите десет години. Междувременно печели шест поредни пъти (1931 - 1936 г.) и европейското злато. През 1928-а покорява и олимпийския връх, превръщайки се в най-младата олимпийска шампионка във фигурното пързаляне. Защитава титлата си на следващите две олимпиади, но на тази през 1936-а, в германския зимен ски курорт курорт Гармиш-Партенкирхен, се замесва в история, която ще я преследва през целия ѝ живот.
Тя е състезателката, която разчупва познатите дотогава стандарти. По онова време в изпълненията на леда липсват сегашните акробатични елементи, но Хени за първи път въвежда движения от балета в съчетанията си. Къси рокли и поли, необичайни завъртания и бели кънки - класа и стил, които пленяват публиката и заради които е обявена за първата истинска кралица на леда.
По време на Игрите през 1936-а дори лидерът на нацистите в Германия Адолф Хитлер, който и открива Олимпиадата, се предава пред изяществото ѝ и се превръща в страстен неин фен. Гледа съчетанията ѝ на леда и дори ѝ целува ръка след състезанието. При награждаването ѝ Соня е поздравена с нацисткия поздрав от фюрера, като тя отговаря със същото - нещо, което впоследствие отрича в биографията си.
Впоследствие е поканена в имение в Берхтесгаден за отпразнуване на титлата ѝ, където Хитлер ѝ подарява негова снимка с автограф. Според информациите именно тя спасява дома на Соня при инвазията на хитлеристите в Норвегия. Нито един имот на семейството не е бил разрушен или конфискуван от окупаторите.
Съчетанието пред Хитлер е последното в състезателната ѝ кариера. След като в продължение на десет години доминира в спорта, Соня се фокусира изцяло върху участието си в шоу програми, като започва да се снима и в холивудски продукции, подписвайки договор с Twentieth Century Fox.
Участва в редица филми, като осем от тях минават границата от сто милиона долара приходи. Дебютът ѝ в киното е с лентата "Една на милион" (1936 г.), а най-големият ѝ успех идва с ролята в "Happy Landing" (1938 г.).
Славата бързо ѝ завърта главата. В биографичната книга "Кралица на леда, кралица на сенките", чийто автор е брат ѝ Лайф, се споменава, че Соня има проблеми с алкохола, обсебена е от мисълта за парите и секса и често проявява сприхавия си нрав, дори срещу най-близките хора от семейството си. Не е чужда и на интереса си към мъжете.
През 1941-ва получава американски гражданство. Дори след началото на Втората световна война Хени продължава да не говори открито против хитлеризма, заради което е сериозно критикувана в родината си. Това обаче не пречи на успеха ѝ в САЩ, където се превръща в най-скъпо платената актриса в Холивуд и една от най-богатите жени в света.
След атаките срещу Пърл Харбър обаче Соня започва да се изказва открито против Хитлер и Германия. Както много други актриси, участва в програми, които да забавляват войниците. Кани членовете на Малката Норвегия (норвежко военно подразделение, разположено в Южен Онтарио) на шоутата си на лед, за да повдигне духа им.
След като петното от нацисткия поздрав към Хитлер избледнява, Хени отново се превръща в любимка на норвежката публика. След войната се завръща в Норвегия и изнася различни представления на леда, с което отново печели сърцата на сънародниците си.
През 1956-а, на 44 г., 34 от които на кънки, Хени слага край на кариерата си и спира дори с шоу програмите. Установява се в Осло с третия си съпруг - корабния магнат Нилс Унстад. Умира на 57-годишна възраст след кратка битка с левкемия, но почти сто години след успехите си остава недостижима в небосклона на фигурното пързаляне.
