Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Тренирахме по 4 пъти на ден, а на закуска ядяхме яйца и пържоли. Пак казвам - бяхме на 13!"

"Тренирахме по 4 пъти на ден, а на закуска ядяхме яйца и пържоли. Пак казвам - бяхме на 13!"

Той минава за един от големите виртуози в изпълнението на преки свободни удари в Германия в началото на хилядолетието. Макар да не придобива световна известност, историята на Щефан Байнлих е достойна за пълнометражен филм.

Живял преди и след падането на Стената, играл в Бундеслигата и Висшата лига на Англия. И успял да остави следа, въпреки че в ГДР е с медицинска забрана да играе футбол...

Времената на Германската демократична република са особено интересни, а стартът за Байнлих е в юношеските формации на Динамо Берлин - галеникът на на страховитата Държавна сигурност - ЩАЗИ.

"Още като 13-годишни тренирахме като зверове - четири пъти на ден. Следобед задължително се спеше, защото няма как да възстановиш. Още на закуска се случваше да ядем пържоли с яйца. Хранеха ни като възрастни щангисти. Вечер след последната тренировка се влизаше в сауната. Пак ще кажа - бяхме само на 13", разказва Байнлих.

Един ден лекарите му откриват сериозна аритмия. Едва на 16 е, но му препоръчват да спира с футбола, защото дори по-силен удар в гърдите с топката може да е фатален.

"Проблемът не беше здравословен, а по-скоро фактът, че имах леля в Хамбург. За висшестоящите беше недопустимо да имаш роднини на Запад. Но вместо да го формулират така, измислиха историята със сърцето. Смешката беше, че мога да играя волейбол, но не е и футбол", добавя Щефан.

Неговата майка е лекар и първа се усъмнява в диагнозата. Постъпва хитро и го води на второ мнение при специалисти, които не са свързани с Динамо. И на 19 "медицинската забрана" пада.

Германецът се записва в Бергман-Борсиг - клуб, който развива няколко спорта, но футболът е на много ниско ниво. Отборът се подвизава в окръжната група на Берлин. Тъй като става дума за аматьорски футбол, Байнлих се грижи за професионалното си развитие - учи и кара стаж за електротехник към завод в близост до столицата.

Щефан обаче проспива най-голямото събитие в историята на ГДР - падането на Берлинската стена.

"Тъй като трябваше да съм в работата в 6:15 ч. всяка сутрин, лягах много рано. На другия ден пристигнах в завода и вътре нямаше жива душа - спомня си Байнлих. - По едно време се появи един колега и каза: "Щефан, Стената леко падна.

Малко след обединението на Германия Байнлих изживява мъжкия вариант на приказката за Пепеляшка. На лагер с аматьорския си клуб е забелязан от скаути на Астън Вила заедно със съотборника си Матиас Брайткройц. Казват им, че ще дойдат да ги гледат на официален мач.

"Всичко изглеждаше като скрита камера. С Шпандау играхме в нещо като градина и ни гледаха около 200 зрители. Матиас вкара два гола, аз играх супер и след това седнахме в кръчмата в парка с хората от Вила. И те ни поканиха в Англия - описва историята Байнлих. - Дотогава не бях летял през живота си. На летището ни взе Ролс-Ройс, настаниха ни на 17-ия етаж на петзвездния Hyatt, откъдето се откриваше страхотна панорама на Бирмингам. След няколко дни подписахме."

Хитовете обаче тепърва предстоят. По това време официално Байнлих е безработен и получава помощи от държавата.

"Имах една седмица в Берлин, за да оправя нещата си и първо отидох в бюрото по труда. На гишето беше мой бивш съученик. Казах му: "Приятел, отпиши ме от борсата. Вече не съм безработен. Подписах професионален договор с Астън Вила." Гледаше ме, сякаш е видял извънземно."

Понеже стана дума за Пепеляшка, допълненията предстоят. В Берлин Байнлих живее със семейството си в тристаен апартамент, като дели стая с брат си. "Детската" е толкова малка, че единият спи на матрак на земята. В Бирмингам Щефан получава собствена къща. И Дуайт Йорк за съсед. В Англия обаче не му потръгва. Не е достатъчно добре подготвен физически и изиграва едва 17 мача, макар да не получава тежки контузии.

"Дебютът ми беше срещу Нотингам Форест. Първото ми единоборство беше срещу Стюарт Пиърс. Помня, че ме прехвърли отвъд рекламните пана, някъде около третия ред на трибуните. А това дори не беше фаул, той просто ме изблъска с тяло. След това ме погледна и каза: "Германец, к"во искаш?" - смее се Байнлих. - Преди един мач с Уимбълдън Вини Джоунс обикаляше в тунела с бинтована глава, а не беше контузен. Крещеше ни, искаше просто да ни сплаши. Джон Фашаню беше голяма гад. Шибне ти един лакът тук, друг там - пълна програма!"

През 1994 Байнлих се връща в Германия и заиграва за втородивизионния Ханза Рощок.

Още с първия сезон стига до историческа промоция в Бундеслигата, последвана от две шести места - най-доброто класиране на клуба досега. Следват години в Леверкузен, където става майстор на пряк свободния удар. Част е от тима на "аспирините", изгубил титлата в Бундеслигата в последния кръг през 2000 година след поражение с 0:2 от Унтерхахинг. След разочароващия край на сезона Байнлих не попада в групата на Германия за европейското първенство в Холандия и Белгия, макар че е най-резултатният полузащитник в Бундеслигата.

"Селекционерът Ерих Рибек явно считаше играчите от Леверкузен за лишени от шампионски манталитет. Това е единственото ми обяснение, горчеше много", с тъга си спомня Байнлих.

Същото турбулентно лято Щефан отказва на Байерн, за да подпише с Херта.

"Винаги съм с особено усещане, когато съм в Мюнхен. Винаги съм се чувствал чужд за този град и това беше причината да откажа офертата - признава Байнлих. - Тогава взех това решение, защото исках да играя в Бундеслигата в родния си град. А и бях твърдо убеден, че с Херта може да спечелим титлата."

Това не се случва, а Байнлих завършва професионалната си кариера отново в Ханза. И за втори път помага на клуба да се върне в Бундеслигата. Свързан силно с града, днес Щефан ръководи детско-юношеската програма на Ханза, вкарвайки юношите до 17 и 19 години в елитните дивизии.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените