Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"В Чукотка е -40°C, цяла Русия е луда по водката, а Абрамович е недосегаем, ако не ядосва Путин"

Абрамович беше приет със смесени чувства в Англия, но под негово ръководство Челси постигна впечатляващи успехи.

През лятото на 2003 г. Роман Абрамович придоби Челси, който беше на ръба на фалита, след като купи клуба за 230 милиона евро (включително всички дългове) от Кен Бейтс. В Англия руският олигарх бе посрещнат с противоречиви чувства. Мнозина просто не знаеха какво да очакват от петролния магнат.

"Клубът попадна във владение на човек, за когото не знаем достатъчно. Като за начало трябва да съберем информация за това кой е новият силен човек в Челси и след това ще вземем решение", заяви бившият министър на спорта Тони Бенкс.

"Сега вече бъдещето на клуба изглежда наистина страшно. Той ще продължи да трупа дългове", разсъждаваше колумнистът Дейв Потингер.

"Като човек на Елцин, Абрамович е уязвим в Русия на Путин"

Държавната медия BBC също посвети няколко статии на Абрамович. В една от тях бяха застъпени хипотези защо му е на един руски милиардер да купува лондонски клуб.

"Продажбата на Челси на руския милиардер Роман Абрамович е една от спортните истории на годината. Това събитие определено зашемети футболната и бизнес обществеността на Великобритания и Русия. Но защо един петролен и алуминиев магнат реши да направи това? Какво се надява Абрамович да спечели от този набег във футбола? С оценка на личното състояние от 3,5 милиарда британски лири, Абрамович очевидно разполага със средствата за разширяване на своята бизнес империя. А Челси с дългове от 80 милиона паунда отчаяно се нуждае от парите на руския петролен магнат.

Може би най-важната причина за тази стъпка на Абрамович е неговият международен авторитет.

Появяването от нищото на бизнесмен, който плаща огромна сума за един от най-известните клубове в Англия, е мечтана реклама за човек непознат за медиите досега.

До 1999 г., когато за първи път беше избран в парламента за депутат от района на Чукотка, руската национална телевизия дори нямаше негова снимка.

Абрамович за пръв път стигна до национална слава по времето на Борис Елцин като държавен глава. За разлика от приятеля си Борис Березовски, друг магнат от епохата на Елцин, който сега живее в Лондон, Абрамович не се скара с наследника на Елцин като президент - Владимир Путин.

Като губернатор на Чукотка от 2000 г. той се опита да бъде в крак с новия режим в Кремъл. Но като човек на Елцин той все още остава уязвим в Русия на Путин. Инвестицията в могъщия свят на английския футбол му позволява да се дистанцира от руските вътрешни проблеми и да се превърне в глобален предприемач.

И това е имиджът, който Абрамович ще си създава като собственик на Челси."

На същата страница беше публикувана анкета: "Ще превърне ли тази сделка Челси в новата футболна суперсила?", а 83,77% от гласувалите отговориха положително на този въпрос.

Доста забавно беше описан регионът, който тогава беше ръководен от Абрамович. Статията "От Чукотка до Челси" беше публикувана на уебсайта на BBC Sport и в нея се правеха паралели между Лондон и руския Далечен Изток.

"В Чукотка, три пъти по-голяма по територия от Обединеното кралство, живеят само 68 хиляди души. Зимите там са сурови и температурите падат под -40 ° C. "Стамфорд Бридж" може да побере доста повече от половината население на Чукотка, а разглезените звезди на футболния клуб си слагат ръкавици за мачове, когато есенното слънце все още огрява стадиона."

Ето и още нещо: "Чукотка е известен като регион с много елени и други рогати животни, мечки, вълци и лисици. Лондон може да се похвали с напълно различна фауна, въпреки че и той има не по-малко очарователни животни."

А относно водката в материала пише: "Водката е популярна напитка и на двете места. Въпреки че е съмнително дали жителите на Чукотка биха платили 3,9 паунда за модерна течност с вкус на боровинки и чили."

"По-лесно е да разберем защо Абрамович купи Челси, отколкото защо стана губернатор на Чукотка"

The Guardian също не подмина Чукотка, като изрази съжаление, че за новия собственик на Челси се знае малко - както за личния му живот, така и за източника на доходите му.

"Абрамович е мощна и загадъчна фигура в Русия. Малко се знае за личния му живот, неговия произход, интересите му, приятелствата и враговете му. Той рядко дава интервюта. Малко вероятно е да се намери и един телевизионен запис с негово участие. Смелите руски журналисти написаха много критични статии, повдигащи редица въпроси относно обърканата му бизнес дейност, но както често се случва в странното състояние на постсъветската свобода на печата, възмущението им само отеква и избледнява. Абрамович знае, че като всички най-влиятелни руски бизнесмени олигарси, той е недосегаем освен ако не разгневи президента Владимир Путин. В такъв случай той може да се озове в затвора още на следващия ден.

По-лесно е да разберем защо Абрамович искаше да купи Челси, отколкото защо стана губернатор на Чукотка. Разделена наполовина от Арктическия кръг, в областта няма нищо друго освен елени, някои много недостъпни места за добив на злато и стара ядрена централа.

Чукчите, коренните жители на Чукотка, от десетилетия са обект на шеги в цяла Русия като уж най-глупавият от всички коренни народи в страната. Един виц гласи, че шегите с чукчите вече не са политкоректни и отсега нататък в анекдотите за тях "чукчи" се заменя с израза "някакъв еврейски еленовъд". Когато Абрамович, който също е евреин, се появи на тяхна територия, пръскайки долари в стила на Робин Худ, за да спечели изборите, не е изненадващо, че той изглеждаше на местните като някакъв митичен персонаж.

Лондончани могат да се изкушат да видят Абрамович през изкривеното стъкло на собствените си пристрастия, но истината вероятно е още по-неприятна: въпреки че се появява страница след страница с въпроси без отговор за произхода и характера на богатството му, руският олигарх не може да бъде обвинен в нищо незаконно. Прибавяме още фактът, че той успя да изнесе стотици милиони долари от Русия с благословията на своя президент."

17 години по-късно

Статията на The Guardiana, цитирана по-горе, завършва с риторичен въпрос, написан на латиница: "At kooda dyengi?". Авторът предложи феновете да скандират това от трибуните, искайки отговор за произхода на милиардите на новия собственик. Някои фенове наистина го посрещнаха враждебно и държаха плакати "Няма да ни купиш!". Но след това...

След това започна лудото харчене за трансфери и дойдоха успехите. Абрамович даде 26 милиона за Ернан Креспо, 22 за Хуан Себастиан и 20 милиона за Клод Макелеле. Още в първия си сезон след придобиването на клуба милиардерът видя как "сините" достигат до полуфиналите на Шампионската лига и това беше само началото на една велика ера за лондонския тим, включваща 20 всевъзможни трофеи. И всичко това за 17 години с лични възходи, падения, радости и проблеми на олигарха.

Най-четените