Вчерашната дата 7 октомври бе сериозен повод за отбелязване в Русия и най-вече за президента Владимир Путин. Роденият през 1952 г. държавен глава отпразнува своя 73-ти рожден ден.
Местните медии бяха изпълнени с пожеланията на политици и известни имена, които се надпреварваха в това да възвеличават човека, управляващ Русия вече четвърт век.
Обичайно Путин прекара деня в работа. Проведе среща с членовете на Съвета за сигурност, слушане на благодарствени излияния, както и телефонни разговори с чуждестранни лидери, използвайки повода, за да обсъди актуални въпроси с тях.
Аз си признавам, че не бих могъл да му пожелая да изкара още много рождени дни, но, както изглежда, засега не се вижда на хоризонта някой друг да бъде на неговото място по същото време догодина.
Затова и може да си позволим да разгледаме някои от най-непосредствените предизвикателства, които ще стоят пред Путин в следващите 365 дни.
Войната в Украйна
Очевидният фактор, който ще продължава в голяма степен да определя действията на Путин. Той избра засега да увърта предложенията на неговия американски колега Доналд Тръмп за постигане на сделка за примирие и по никакъв начин не прави отстъпки от исканията си.
Основното от тях е украинската армия да се изтегли напълно от целия Донбас, което по същество означава не само подаряване на още територия на Русия. Подобна отстъпка от Киев би била огромна, защото ще прехвърли под руски контрол цялата защитна линия в областта, включително тежкоукрепените градове Славянск и Краматорск.
Оттам нататък, при подновяване на войната, пътят в посока Харковска, Днепропетровска област и вътрешността на Украйна ще бъде далеч по-открит.
В момента Путин се чувства в позиция на силата, тъй като армията му, макар и с цената на много жертви и буквално метър по метър, продължава да напредва. Позволява си да поеме риска да не търси мир, тъй като военните действия в този си вид са по-изтощителни за Украйна и работят в негова полза.
Идеята му не е да води война до безкрай, а само да я поддържа дори един ден повече, отколкото Украйна.
Икономика
Стратегията за водене на война на Путин е скъпа, но вероятно би сработила в дългосрочен план. Въпросът е колко дългосрочен.
Публикуваният наскоро проектобюджет за 2026 г. предвижда едва 1,3% икономически растеж на фона на по-ранните очаквания за поне 2,4%. За настоящата година пък ръстът ще се свие на 0,9%, което е огромен срив в сравнение с 4,3% за 2024 г.
Проектобюджетът включва също така увеличаване на ДДС от 20 на 22%, както и намаляване на прага, при който малките предприятия започват да плащат ДДС - той ще падне от 60 милиона рубли до 10 милиона рубли.
Путин иска да се повлияе върху растящия заради военните разходи бюджетен дефицит, който се очаква до края на декември да достигне 2,6% от БВП. Обещанията са догодина дефицитът да падне до по-малко от 2%, но това ще зависи от цените на горивата на световните пазари, увеличени данъци, както и от увеличение на държавния дълг.
Икономическата ситуация не е розова, но не и трагична за момента. Ще позволи на Путин да поддържа това темпо на войната и през следващата година, колкото и тя да започне да тежи върху хората.
Недоволство
Украинците са повели активна кампания да пренесат войната на руска територия, само че не по бруталния начин, който използва Москва в своите действия. Целенасочените въздушни удари на Киев по петролни рафинерии, складови бази и енергийна структура доведоха до криза с горивата в огромна част от Русия.
Като резултат в края на септември правителството удължи до 31 декември ограниченията за износ на бензин, дизел и други видове горива, за да може да се отговори на вътрешната криза. Според изданието "Комерсант" недостигът на руския пазар е достигнал 20%, или около 400 000 тона на месец.
Към това се прибавят все още високи нива на инфлацията, растящи цени на стоки от първа необходимост, по-високи данъци. Все повече руснаци ще усещат пряко последствията от войната, а за немалка част от тях ще се понижи стандартът на живот.
Застрашен е онзи неписан обществен договор, който утвърди на власт Путин в началото на века. Тогава той обеща на руснаците относително спокойствие и сигурност на фона на хаоса от 90-те, но в замяна никой, по никакъв начин не биваше да държи сметка на управлението му.
Разбира се, режимът му не е застрашен от масови протести или крайности. Репресивният апарат винаги е бил сред най-ефективните инструменти на Кремъл.
Все пак се създават достатъчно условия за недоволство, което може и да не се прояви с преки действия, но ще подкопава морала на руския народ и ще има отрицателно влияние върху производителността му.
