Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вундеркиндът, който бе желан от всички грандове на континента, но кариерата му приключи на 19, а на 32 отне живота си

В края на октомври миналата година няколко датски медии съобщиха за смъртта на бивш местен футболист. "Почина Пер Вайраух, който в юношеските си години бе смятан за световен талант. През юли Пер бе навършил 32 години. Тялото му е открито в дома му", написа B.T.

Датчаните бяха шокирани от тази новина, но останалият свят не ѝ обърна особено внимание. Малцина помнеха и знаеха кой е Пер. Само в няколко фен сайта на Челси почитатели на "сините" коментираха трагедията.

Треньорът на Лестър Брендън Роджърс обаче отлично помни датчанина от времето си на асистент на "Стамфорд Брижд" преди 15-ина години: "Пер беше страхотен с топката в крака. Той можеше да стане футболист от най-високо ниво."

Но не го направи. Защо?

Футболната му история започва във Видовре, предградие на Копенхаген с 50 хиляди жители. Мястото има тясна връзка с футбола, след като от него излизат бившият защитник на Ливърпул Даниел Агер и Яник Вестергор, който това лято смени Саутхемптън с Лестър.

Вайраух обаче се откроява силно на фона на другите, въпреки че Видовре е призната люпилня за таланти.

Обожава да играе по крилото, но се справя добре и на върха на атаката.

"Блестеше с добри физически данни, интелигентност, отличен удар, прекрасно поемане и чувство за пласиране в наказателното поле", спомня си помощникът на Брентфорд Брайън Ример, който работи с Вайраух в предградието на датската столица.

Пер получава огромна подкрепа от семейството си в преследването на футболна кариера, а един от големите му идоли е Роналдиньо. Като много датски деца е фен на Ливърпул, но "червените" така и не декларират интерес към него.

Мадридските Реал и Атлетико, Аякс, Челси, Манчестър Юнайтед, Евертън и Тотнъм обаче следят развитието му и са готови да го вземат в академиите си.

В крайна сметка на масата са 14 предложения, а семейният съвет решава да отиде в Аякс.

Датчаните винаги са се чувствали комфортно в Амстердам, а всеки прохождащ талант знае, че Аякс е перфектното място за развитие. Място, на което младите футболисти се превръщат в звезди.

Скаутът Джон Стин Олсен, откривател на Златан Ибрахимович, смята Вайраух за "играч с невероятен потенциал и много добра скорост". Всички са убедени, че Пер е направил точния избор. Все пак в първото десетилетие на новия век Аякс отглежда в школата си играчи като Тоби Алдервейрелд, Ян Вертонген, Грегори ван дер Вил и много други.

Но на Вайраух не му потръгва...

"Всичко започна добре - спомня си Ример. - Но конкуренцията беше жестока, а Пер беше далеч от дома и учеше нов език. Той започна да се адаптира едва когато всичко се промени драстично в клуба: нов спортен директор, нов треньорски щаб. Мисля, че му беше доста трудно."

Брайън Ример
Брайън Ример

Аякс отива на подготовка, а Вайраух получава контузия в задната част на бедрото. Травмата е нормална за футбола и не е толкова взискателна откъм лечение, но младокът стиска зъби и продължава да играе. Усеща, че е време да покаже какво може и не иска да се предаде пред здравословния си проблем. Той обаче се задълбочава.

Отделно го наляга и носталгията по дома.

"Най-много ми липсват семейството и приятелите - казва Пер в интервю за датското издание Lokalavisen през пролетта на 2006-а. - След тренировка не мога да се прибера вкъщи и да видя близките си. Понякога е много трудно. Особено когато си контузен и оставаш сам. Аз съм тук, за да играя футбол, а това е нещо, което не можеш да правиш, ако имаш травма. Всеки ден се събуждам и с нетърпение очаквам тренировката. Мисля, че трансферът в Аякс беше правилното решение."

Но Ример не е толкова сигурен в това: "Поглеждайки назад, мисля, че да отиде там беше грешка. Той беше настанен в приемно семейство и всичко пропадна. По цял ден седеше в малката си стая и играеше Playstation. Пер не се интегрира в новата обстановка и беше безумно самотен. Всичко ставаше все по-мрачно, а той се откъсваше все повече от обществото."

Къщата, в която живее датчанинът, е на около час път с кола от Амстердам. Никой от семейството, което включва и три малки деца, не говори английски, а Пер постоянно се оплаква и от храната. Скоро от клуба го местят в друг дом, където нещата са значително по-добре, но го връхлитат нови травми. В Аякс започват да се замислят дали Вайраух им е нужен.

"Той имаше толкова много контузии... Договорът му изтичаше, а в Аякс ставаше трудно - спомня си Ример. - И тогава Франк Арнесен, шеф на скаутската служба на Челси, се свърза с Пер и му каза: "Ела при нас. Ще се опитаме да рестартираме кариера ти. Хайде да започнем всичко отначало."

През 2006 г. в Челси решават да следват стратегия за привличането на млади таланти. По нейната сила пристигат Серхио Техера, Мирослав Щох и Бен Саар.

А Вайраух се вписва отлично в предначертания план.

"Все още помня Пер много добре - разказва Брендън Роджърс. - Той беше безумно талантливо крило с огромна физическа сила. Можеше да играе почти навсякъде и беше много надарен. Вайраух беше на 17, когато дойде в Челси, но веднага се видя, че е много по-силен от останалите ни юноши. Открояваше се с талант и желание за работа. Искаше да е навсякъде по терена. Огромен талант!"

Челси знае за контузиите на датчанина, но решава да рискува с него.

"Искахме да му дадем още един шанс - обяснява Франк Арнесен. - Ако можеше да се върне на предишното си ниво, щеше да бъде страхотен играч. Вайраух изигра няколко мача, но след това, за съжаление, отново се контузи."

В началото на новия сезон младокът отива на обстоен преглед, който установява тежки разкъсвания в задната част на бедрото. Лекарите на Челси му казват: "Ако не си дадеш почивка, за да се възстановиш напълно, кариерата ти приключва."

"Понякога играчите нямат късмет и телата им просто не могат да се справят с интензивността на тренировката. Такъв бе случаят с Пер - твърди Брендън Роджърс. - Не ставаше въпрос за качествата му, защото беше изумително талантлив. Можеше да стане топ играч, но му липсваше стабилност."

Брендън Роджърс
Брендън Роджърс

В Челси Вайраух се чувства комфортно и се приспособява към новата среда. Въпреки контузиите запазва добро разположение на духа. Има намерение да се бори и склонява да се подложи на операция. Клубът избира клиника във Финландия, но хирургическата намеса се оказва неуспешна.

Пер търси много мнения на лекарски светила и всички са категорични, че кракът му няма да може да се справи със стреса в професионалния футбол.

Така кариерата на Вайраух приключва, преди да е започнала. В този момент той е само на 19...

Пер не може да повярва, че трябва да се откаже от мечтата си и откликва на предложението на родния Видовре. Край Копенхаген са наясно, че дрибълът и скоростта му вече не са същите, но целият град очаква "тяхното момче" да помогне на отбора за промоция.

Но това не е по силите на Пер. Изиграва един-единствен мач, и то като резерва. А поражението е тежко - 1:4.

Отново не се отказва и отива в аматьорски отбор от столицата. В един момент дори дава интервю пред Ekstra Bladet, в което твърди, че се е "възстановил сравнително бързо".

Но няма възстановяване. И накрая се примирява, че приключва с футбола.

Обмисля да се запише да следва, когато бившият му мениджър Сьорен Лерби му предлага да се пробва като скаут. Приема и дори работата му потръгва. През него минават Пиер-Емил Хьойберг и Виктор Фишер, които напускат Дания рано-рано и отиват съответно в Байерн и Аякс.

През ноември 2016 г. Вайраух основава собствена агенция и се завръща в колежа, който е напуснал заради футболната си кариера. Постепенно мениджърството остава на втори план и се впуска в света на финансите. Получава пост в банка Nordea, където работи и брат му Бо.

Привидно всичко се е подредило по местата си, но смъртта му идва като гръм от ясно небе. Или - не точно. Поне за хората, запознати с вътрешните борби на бившия футболист.

"Ужасно е, просто е ужасно - споделя Бо Вайраух. - Смъртта му ни порази. Мога да кажа само добри неща за брат си. Той се разбираше добре с всички. Това се видя и на погребението, на което беше стълпотворение. Никога не съм виждал толкова много цветя."

"Навярно нещата са се натрупвали от много години - споделя пък Ример. - Капка по капка - вир. И в един момент е прелял."

Причината за смъртта на Вайраух не е обявена официално, но в Дания тайната е обществена - самоубийство.

Той живя само 32 години и само в три от тях беше сред професионалните футболисти.

***

През 2015 г. Teesside University проведе мащабно проучване, според което 55% от играчите, които са приключили кариерите си твърде рано, са се сблъсквали с психологически проблеми.

Дейвид Блейклок, който в миналото е юноша на Нюкасъл и Нотингам Форест, а сега се занимава с наука, и е доктор по клинична психология, пише. "Младият играч прекарва няколко години като част от програмата за развитие на съответния клуб, през което време неговата личност е тясно свързана със спорта. А когато загуби това, често влиза в напрегнати отношения със самия себе си. Това може да бъде сериозен източник на стрес, защото целите, които са си поставили, изчезват от живота им."

"Във футбола се обръща малко внимание на този въпрос - споделя Ример. - Осигуряваме големи договори на млади момчета, дърпаме ги от семействата и т.н. Но правим ли достатъчно за тях, ако не успеят във футбола? Всеки клуб във Висшата лига, а дори и в Чемпиъншип, се бори за най-добрите юноши. По време на срещите с играчите, техните родители и агенти, клубовете са готови да им свалят звезди в името на договора. Но това продължава само докато не се появят проблеми на терена."

Най-четените