Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Женена за Мис СССР и взела най-доброто решение в живота си да избяга от комунизма

Мартина Навратилова е 18-кратна победителка от Големия шлем на сингъл, 31-кратна на двойки, 10-кратна при смесените двойки и член на Залата на славата на тениса. Легенда в пълния смисъл на думата.

Навратилова обаче е не само издигната в култ тенисистка, но и човек, който променя световния спорт. Жизненият ѝ път е наситен с драматични събития, най-значимото от които е решението ѝ да избяга от Чехословакия и да заживее в Съединените щати след US Open 1975.

***

Мартина е родена в Прага през 1956-а, а родителите ѝ се развеждат, когато е само на три години. Заедно с майка си се преместват в Ржевница, предградие на Прага. Там тя прекарва детството си и започва да играе тенис на 9-годишна възраст под ръководството на известния чехословашки треньор Иржи Парма.

През 1968 г., по време на Пражката пролет, наставникът е на командировка в Австрия и решава да не се връща в родината. Но той не забравя перспективната си възпитаничка и периодично изпраща на Мирослав Навратил (втория баща на Мартина) писма с тренировъчна програма за момичето.

Раздялата с треньора на фона на бурните политически събития засяга съзнанието на Навратилова, а ударите следват един след друг. В този период майка ѝ решава да разкрие истината, че биологичният ѝ баща не е починал по време на операцията, както са я лъгали дълго, а се е самоубил. Обяснява и още, че комунистите са ги лишили от лъскав и комфортен живот, отнемайки всичко на заможния ѝ дядо след Втората световна война - имоти (сред които огромно имение), спестявания и бизнес.

Навратилова постепенно започва да трупа все по-голяма неприязън към режима, но не спира да тренира усърдно.

На 17-годишна възраст вече е първа ракета на Чехословакия и започва да участва в международни турнири. Често пътува отвъд океана и бързо се влюбва в Щатите. И това е лесно обяснимо за една тийнейджърка от соцлагера, която среща отворени и безгрижни хора, разглежда големи и модерни градове и пазарува от магазини с отрупани рафтове.

Усеща вкуса на свободата и копнее за такъв живот. Пълна противоположност на нейния. Освен това в Чехословакия я държат "на каишка" и удържат солидни суми от припечеленото от нея от наградни фондове. Така Мартина решава да подаде молба за убежище в САЩ още през 1974 г., но в крайна сметка се отказва, мислейки за семейството и приятелите си.

"Чехословашката тенис федерация ми диктуваше какво мога и какво не мога да правя: една седмица не ми позволяваха да играя, а на следващата ме пускаха за участие в турнир. Даже ми забраниха да участвам на Откритото първенство на САЩ през 1975 г. Тогава бях трета или четвърта в ранглистата, но ми казаха: "Ти си твърде проамерикански настроена, общуваш много с американски играчи, пренебрегваш руснаците, чехите и като цяло - играчите от Източния блок." Но в последния момент ме пуснаха и проумях, че повече не искам да завися изцяло от Чехословашката тенис федерация. Тръгнах с ясното съзнание, че няма да се върна. Беше ми много трудно", спомня си Навратилова.

US Open започва великолепно за нея, а специалистите и феновете се възхищават на играта ѝ "сервис-мрежа", заимствана от мъжкия тенис. Младата чехословашка състезателка достига до полуфиналите, където губи от малко по-опитната от нея местна любимка Крис Евърт (4:6, 4:6).

След мача Мартина отказва да се завърне в родината си и отива в миграционната служба с молба за разрешение за временно пребиваване в Щатита.

Планът ѝ е всичко да се случи тихомълком, но медиите се добират до сензацията и тя взривява информационното пространство. Представителите на делегацията на ЧССР изразяват възмущението си от действията на тяхната сънародничка, но не могат да повлияят на ситуацията по никакъв начин на територията на Съединените щати.

На фона на създалия се хаос, домакините от US Open организират голяма пресконференция с участието на главната героиня в тази сага.

"Искам да бъда свободна, а САЩ ми предоставят тази възможност - казва Навратилова на брифинга. - Знам, че и тук има хора, които се оплакват от живота си. Но мога само да ги посъветвам да отидат в страните от социалистическия лагер, за да видят какво е истинска липса на свобода."

Разбира се, в Чехословакия трябва да реагират по някакъв начин на своеволието на Мартина, и пускат изявление пълно с нападки, в което се изтъква, че е "избрала парите пред родолюбието" и това да развива таланта си на родна земя.

Гневът у режима е огромен, но същевременно властите се стремят да заметат случая по-бързо под килима, за да не "дразни очите на народа".

Освен това властите се надяват, че Навратилова ще преосмисли решението си и ще се завърне. Служител на чехословашкото посолство в САЩ се среща с нея и ѝ обещава, че всичко ще бъде простено и забравено, ако си дойде у дома преди изтичането на туристическата ѝ виза. Мартина обаче съвсем не е убедена в това. 

Преди посещението при миграционните служби, тя разкрива какво си е наумила единствено на втория си баща, когото много обича. Тенисистката се страхува, че комунистите ще погнат близките ѝ, но не вярва, че ще се стигне до тормоз, какъвто би имало при подобен случай в СССР. Навратилова смята съветската система за изключително жестока и признава, че ако е била съветска гражданка, не би се осмелила на стореното.

"Баща ми знаеше, че няма да се върна, и беше изцяло на моя страна. Той ми каза: "Направи каквото сметнеш за добре и не се връщай при никакви обстоятелства. Могат да ни притиснат да те караме да си дойдеш, но не ни слушай, а мисли за себе си." Знаех, че семейството ми в Чехословакия може да има проблеми, но това не беше СССР. Иначе не бих направила нещо подобно. Близките ми можеха да останат без работа, но и това не се случи. По-малката ми сестра още беше ученичка - и при нея всичко беше наред. Знаех, че ще има реакция, но няма да бъдат изпратени в затвора или в Сибир", обяснява Навратилова.

Чехословашките власти подслушват разговорите между нея и родителите ѝ, но това се оказва безсмислено упражнение. Решението ѝ е безвъзвратно.

Заслужава си да се отбележи, че не всичко в живота ѝ в Щатите е цветя и рози от самото начало.

Спортистката постоянно е следвана от агенти на ФБР, които следят за безопасността ѝ. Стресът е голям, тъй като не са изключени варианти с отвличане и дори покушение от страна на специалните служби на Чехословакия.

През този период Навратилова става голяма любимка на американската публика, въпреки че кариерата ѝ е в застой. Чехкинята е огромна почитателка на "Макдоналдс" и наддава бързо над 10 килограма, което се отразява на играта ѝ.

Все пак в рамките на няколко години Мартина успява да се събере и печели първия си Шлем на Уимбълдън през 1978 г. Скоро след това започва да помита всичко по пътя си и на сингъл, и на двойки. Превръща се в суперзвезда в световен мащаб. В Чехословакия пресата се опитва да отразява успехите ѝ със санитарния минимум, а в СССР името ѝ е табу чак до края на 80-те.

Навратилова получава американско гражданство шест години след емиграцията (преди това използва специално позволение, даваща право на пребиваване в страната).

Веднага след това прави скандалното за онези години разкритие, че е лесбийка. Започва да работи с първия трансджендър, участвал в Големия шлем, Рене Ричардс, и е гадже на легендата на WNBA Нанси Либерман.

В началото на 80-те, когато Мартина вече е планетарна личност, я удря носталгията по Чехословакия. Родителите ѝ я посещават, но тя няма право да се връща у дома. Едва през 1986 г. тя успява да се прибере в Прага за мачовете от отборния турнир "Фед Къп" между тимовете на САЩ и Чехословакия. Трибуните посрещат с бурни аплодисменти сънародничката си, а партийната номенклатура осъзнава, че си е вкарала автогол. Американците печелят на нула, а официалните лица напускат трибуните преждевременно. Телевизията пък прекратява прякото предаване преди края на последния двубой.

"Отношението ми към моята родина никога не се е променяло. Просто нямах възможност да се завърна. Чехословакия винаги ще бъде моята родина, това е моят дом. Понякога се чувствам разделена на две половини. Аз съм и чехкиня, и американка. И съм доволна от получения резултат", твърди Мартина.

След победата над сънародничката си Гана Мандликова, Навратилова избухва в сълзи в съблекалнята. Пам Шрайвър, Крис Евърт и Зина Гарисън се чудят какво се случва. Мартина отговаря, че е "американка с чешко сърце" и че е трогната от топлия прием на публиката.

Скоро соцлагерът рухва и Навратилова може да се прибира често. На 9 януари 2008 г. отново получава чешко гражданство след близо 33 години, в които ѝ е отнето.

През 2014-а Мартина се жени за родената в Москва Юлия Лемигова, втора в последното издание на конкурса "Мис СССР" от 1990 г.

Двете се запознават още през 2000 г. в бар, но стават гаджета много по-късно.

Юлия има две дъщери - Виктория и Ема, от връзките си с двама различни мъже.

"Щастлива съм! Истински щастлива съм!", твърди Мартина Навратилова днес.

   

Най-четените