Thatgamecompany – авторите на Flower и flOw – затвърдиха уменията си да създават минималистични и завладяващи игри с инди заглавието Journey, което излезе през 2012 г. Journey не е играта в познатата ни форма на тази дума; това по-скоро е интерактивно изживяване. То представя историята на безименен герой, бродещ бавно, но уверено из изпепеляващите дебри на пустинята.
Заглавието дори няма диалог. Ако играете в онлайн, може да срещнете непознат играч, но няма да можете дори да общувате с него. Тук всеки има собствен път и точно заради това тази игра е просто очарователна в своята простота. Своята механична простота Journey компенсира с невероятната си хармония, примирението със себе си, музиката, визуалния стил и, разбира се, усещанията за общуване без думи.
Всичко това е събрано в един компактен пакет от звуци и багри, който може да изиграете само за няколко часа и на един дъх. Journey стана и най-продаваната PSN игра при дебюта си, което е още една атестация за качествата й.
Limbo трябва да се види и почувства. Може с часове наред да се говори за неописуемото, плашещо и дори потискащо очарование на тази игра. Просто си представете, че отново сте на пет или шест и ви предстои да изживеете някой от най-плашещите си и истински кошмари. Не, само не почвайте да си представяте смразяващи кръвта писъци и сцени на насилие. Както някой мъдро беше отбелязал – няма нищо по-плашещо от неизвестността.
Светът на Limbo сякаш е полу-забулен в загадъчна мъгла, от която опасностите придобиват ясни очертания в последния момент. Пригответе се да бъдете набождани на остри шипове, давени, разкъсвани от вълчи капани и какво ли не още - все занимания, водещи до мигновена, нелицеприятна смърт. Освен това, всичко е потънало в почти оглушителна тишина, в която ще чувате само глухото потропване на собствените си детски крачета.
Limbo наистина е едно пътуване, което ще искате да изминете наведнъж, а онези малко над четири часа чисто игрово време ще ви се отплатят повече от цял куп саги с десетки и стотици часове геймплей.
Понякога човек просто не иска огромни ролеви игри, обещаващи безброй приключения, или отворени светове, пълни с тайни. Пусната през 2007 г., първата Portal игра се оказа изключително изненадващ и не по-малко интересен експеримент. Макар и не по-дълга от 4-5 часа, тя компенсираше това със свежия си хумор и рядко срещаната концентрация върху оригиналния геймплей подход.
Това, което направи Portal толкова различна от останалите игри, бе иновативната формула, пъзелите и комедията. Някои от пъзелите са простички - да си проправите път до някаква точка с помощта на портали например. Не изглежда толкова трудно, но има и ситуации, които изискват координирани действия и взаимопомощ. Малка и кратка, играта бе считана от мнозина за "екстра" в компилация Orange Box на Valve, но тя се оказа най-уникалната й част.
Замислена като обяснение в любов към класическите японски ролеви игри, Undertale е приятна изненада във всяко едно отношение. Най-напред, тя е дело на един-единствен човек - Тоби Фокс - който дори записва и музиката към нея. Въпросният саундтрак е страхотен и смесва различни жанрове по оригинален начин. Комплименти заслужава и разчупената бойна система, която комбинира походови битки с нуждата от светкавични рефлекси. Самата история също е изключително нелинейна и може да ви отведе до няколко различни завършека.
Не на последно място, можете дори да изиграете Undertale без да убиете никого, стига да сте достатъчно находчиви в диалозите. Всичко това е събрано в компактно приключение с дължина не повече от 4 часа. Дори да не искате да изиграете Undertale отново, играта ви дава повече от достатъчно причини, за да се потопите в странния й свят и да се запознаете с необичайните му обитатели.
Ако има едно нещо, което Firewatch прави по-добре от всичко останало, това е непрекъснато да си играе с вашите разбирания и очаквания за играта. От нейното изненадващо въведение до края, никога не сте напълно сигурни какво точно може да очаквате и нито един от по-големите елементи в историята не са предвидими. Кой би предположил, че в една наглед толкова семпла постановка като историята за едно заспало лято в планината, може да се получи толкова интересна концепция?
Нещо повече, играта постоянно ви кара да се замисляте за света около вас, благодарение на съчетанието между това, което виждате, и това, което чувате под формата на един от най-непринудено звучащите диалози, които някога може да откриете във видео игра. Геймърите обичат да изследват фантастични светове, но и да бъдат свързани с реалността. Самите ние, играчите, искаме да се чувстваме свързани с нашите игри. Искаме да ни карат да се усмихваме, плачем или замисляме; да ни карат да почувстваме.
Firewatch прави всичко това и дълго, след като тези три-четири часа са приключили, все още има за какво да се замислите.
Мрачната атмосфера се запазва и в тази игра на датското студио Playdead. Мистерия обвива света на Inside - тук поемате ролята на безименно хлапе, но съвсем скоро ви става ясно, че това не е детска игра. Враждебна среда, маскирани преследвачи, кръвожадни кучета и дори гротескни създания лесно могат да доведат до гибелта ви.
Комбинирайки забавни платформинг секции с хитри пъзели на фона на разкошна 2.5D графика, Inside създава чудесно, макар и потискащо изживяване. Сцените се сменят една след друга и геймплеят е толкова плавен и интуитивен, че наистина няма причина да спрете. Истинският герой тук обаче е историята и начинът, по който тя се развива пред очите ви. Нашият съвет е да отделите една вечер, да изгасите светлините и да избегнете всякакво разсейване, докато се потопите в света на Inside за едно неподправено изживяване.
