Казвате ли "Благодаря" на ChatGPT, когато приключите "разговора" с изкуствения интелект? Доста хора го правят - и по навик, и защото самият чатбот е програмиран да е любезен и предразполагащ. Говори на "ти", предлага още и още справки или идеи и те насърчава с коментари от типа на "добро хрумване", "умен въпрос" и прочее приятни залъгалки за суетното човешко око и ухо.
Дори възрастните забравяме понякога, че това е изкуствен интелект, и по един или друг начин реагираме по-емоционално, отколкото предполага общуването със софтуер. Увличаме се, пристрастяваме се, говорим му и му се предоверяваме.
А какво остава за дете на 3-4 години с плюшена играчка, която му отговаря, насърчава го, разказва му истории и му пее песнички?
Появата на подобни продукти е в зората си, но е доста вероятно тепърва този пазар да се разгръща все повече.
••• Ето какво правят първите ИИ играчки:
Идеята чатбот да стане бавачка, приятел и учител на невръстно дете звучи направо зловещо. Не само защото подобна машинка измества родителя, но и защото може тотално да размие границата между естествен и изкуствен интелект в мозък и съзнание, които тепърва опознават света и се ориентират в житейските основи - социална среда, йерархия, общуване с хора и с авторитети.
Маркетинговата идея зад плюшените играчки с ИИ е блестяща, тъй като те са предлагани като заместител на най-голямото съвременно зло в очите на доста от родителите - екраните.
Прекомерна телевизия, таблети и телефони вредят на детската психика, на емоционалното, физическото, когнитивното и социалното развитие. Децата се пристрастяват и за родителя може да стане трудно да държи нещата под контрол. Той трябва да уцели рецептата как хем да не остави детето си в XIX век, хем да успява да балансира между филмчета, клипове и видеоигри и физическа активност, познавателни занимания, разговори и обучение.
Защото, освен всичко друго, децата са и уморително, досадно и на моменти влудяващо занимание. Изкушението да си спечелиш 30 минути спокойствие и почивка като им връчиш телефона, е огромно.
И изведнъж имаш алтернатива - играчка, която върши същата работа, но няма екран и не обсебва вниманието на малкия човек по такъв начин.
Играчка, която чете приказки, пее песнички, отговаря търпеливо на хиляди въпроси, че и иска още, предлага занимателни и образователни игри, подпомага развитието на въображението и мисленето и е в състояние да изслуша и най-дългата и объркана тъпотия. Не се сърди, не се уморява, няма капризи, нито его.
Играчка, която се държи като перфектен родител и приятел.
Но е чатбот, домакински уред с изкуствен интелект. И може да бъде по-опасен от екраните.
Не става дума само за пряката опасност от навлизане в неподходящи разговори, хакерски атаки, въпроси в сферата на сигурността и хорър-сценарии, в които изкуственият интелект превръща дете в зомби. Играчките имат филтри, които тепърва ще се усъвършенстват още повече, и разговорите се следят от родителите.
••• Децата правят това, на което са научени:
Проблемът е, че 3-годишна незряла психика се среща с машина, която се държи като човек. И съответно няма как да я приеме за нещо друго, освен за нещо като човек и да развие емоционална и социална връзка с нея. Това се случва и с играчки без "мозък", но точно защото са неодушевени възможността им да заместят реалното общуване с родители и други деца е лимитирана. При играчка с ИИ обаче тази граница е много по-далеч.
Нещо повече - тя осигурява комфорт и бягство, които не съществуват в реалността или трябва да произтичат от родителите. Общуването с реални хора и деца е пълно с непредвидими ситуации и конфликти, които представляват жизненоважни уроци за детето, учат го да се ориентира в средата, да общува и да оцелява. Изграждат социални умения за съществуване в група. Поставят здравословни граници за позволено и непозволено и придават смисъл на понятието "проба-грешка".
Общуването с чатбот, колкото и "правилно" програмиран да е, е предвидимо, и не може да замести нито емоционалното, нито социалното съзряване.
Динозавър с ИИ може да учи детето, че трябва да яде плодове и зеленчуци, да му казва, че не бива да се бие с другите деца или да го увещава да решава задачи по математика. Но той го учи също, че е винаги на разположение, винаги в добро настроение, не иска нищо, не се сърди, а дава много.
Показва на малкия човек, че той е единствен, специален и най-важен.
Но това далеч не е така, и оттук до отказа от контакт с реални деца и хора пътят е доста кратък. А хората все още не сме еволюирали дотам, че да живеем щастливо и пълноценно само с една машина.
