SanDisk откриха начин да поберат 128GB флаш-памет във външен носител, който е по-малък от най-малката по размер монета.
SanDisk Ultra Fit не е абсолютно нова идея: USB-паметта дебютира миналата есен в няколко разновидности: от 16GB, 32GB и 64GB.
Но 128GB в устройство с размера на стотинка е сериозен пробив в съотношението размери/капацитет.
В крайна сметка, това е количеството памет, което ще откриете в базов MacBook Air (или най-високия клас iPhone).
Това е достатъчно място, за да запишете 16 часа Full HD видео, или над 18 000 песни в MP3 формат!
Как SanDisk успяха да постигнат толкова много в толкова миниатюрно устройство? Според директора по продуктов маркетинг на фирмата Филип Уилямс - "като действат във височина, а не в широчина". И като се възползват от всеки сантиметър.
"Чрез защитени фирмени технологии, нашите плочки памет се наслагват вертикално, като всяка от тях е по-тънка от косъм", обяснява Уилямс.
"Побирането на повече памет в същия форм-фактор е едно от нашите фирмени умения..."
Наслагването на флаш-памети напомня скорошните 3D NAND решения на Intel и Samsung за флаш-базирани твърди памети, само че размерът в случая е колкото на ключодържател. Всъщност тази памет е създадена, за да бъде постоянно поставена в USB слота на лаптопа.
Ultra Fit е замислена да бъде устройство тип "включваш и не изваждаш" - едно решение за постоянно увеличение на паметта, вместо портативно решение.
Което е нещо добро; колкото повече се налага да помните къде е тази миниатюрна джаджа, толкова по-вероятно е да я изгубите между възглавниците на дивана, или да я откриете в предния джоб на току-що изпрани дънки.
Факт: никога не е било по-лесно да изгубиш джаджа на цена 120 долара.
Идеята за малко устройство, осигуряващо голямо увеличение на пространството за данни в съществуващи ноутбуци е много привлекателна - защото новите формати от рода на висококачествен звук и 4K видео, плюс безкрайното количество снимки със смартфона, ни обременяват с все повече гигабайти данни, които не знаем къде да съхраняваме.
Облачните услуги са отличен вариант, но те са също така и скъпи, а и често страдат от бавно поточно предаване на данните или дълго време на изтегляне.
"Можете да разберете защо това ще е особено привлекателно за развиващите се пазари, където цената е изключително важно съображение", казва Уилямс.
От друга страна, предвид ниските разходи, всъщност може би думите му не представят достатъчно реално привлекателността на устройството.
Скокът от 128GB до 256GB в иначе идентичен MacBook Air струва 200 долара, с 80 повече от простата покупка на базовия модел и допълването му с Ultra Fit.
Ако за вас не е проблем умерен спад в скоростта на четене на файлове (11-инчов MBA SSD от 2015 постига 315 MB/s, срещу 130MB/s от Ultra Fit), решението е ясно.
Още повече когато се замислите за не толкова традиционните джаджи, които имат USB портове в наши дни; поставянето на такава флашка в колата би ви осигурило достатъчно музика за туристическо пътешествие до Сибир и обратно!
Кой тогава е потенциалният минус, извън факта, че почти гарантирано ще изгубите флашката в мига, в който я извадите от постоянния й порт?
Въпреки че USB 3.0 остава стандартът за бранша, той все повече отстъпва на по-малките USB-C портове в продукти като новия MacBook.
Тъй като USB-C не е обратно съвместим, има шанс животът на тази флашка да е не по-дълъг от този на настоящия ви компютър.
А когато USB-C най-накрая измести напълно USB 3.0, остава въпросът дали устройствата тип "включи и не вади" ще са приложими, тъй като също така ще използвате този порт за зареждане на устройството, свързване с външни монитори и общо взето - за всичко останало.
Но дотогава все още остават няколко години.
Засега може да се чувствате комфортно да се възхищавате на флашка, която изглежда по-скоро като миниатюрен, пълен с данни TARDIS; малка и непретенциозна отвън, но съдържаща по-големи светове, отколкото някога сте смятали, че е възможно.
