Харесвам работата си, защото рядко прекарвам целия си ден зад бюро. Срещам се с интересни хора, разговарям с тях, записвам интервюта, снимам, а смартфонът ми е най-важният работен инструмент и почти не се изплъзва от ръцете ми.
Тази сутрин графикът ми е повече от обещаващ - предстои ми интервю с популярна актриса, после имам обяд с приятелка, на която обещах да помогна в търсенето на работа. След това ме чакат офисът и статии за писане. Проверявам дали телефонът е в чантата и тръгвам към първата среща.
В кафенето ме посреща актрисата - цялата в усмивки и чар. "Денят започва повече от добре", казвам си наум и вадя телефона, за да запиша разговора ни.
Получава се страхотно интервю, а за спомен двете си правим и няколко сладки снимки.
Телефонът ми за пореден път ме предупреждава, че паметта му е почти запълнена.
Усмихвам се. "Още малко ще издържи", казвам си. "Сега имам по-важни задачи от това да трия снимки и файлове" и оставям тази работа за после.
Улисана, закъснявам за обяда и от бързане напълно игнорирам факта, че на смартфона си имам около час разговор, който е... ами само на смартфона.
Трябваше да ми светне лампичката още първия път, в който ми мина тази мисъл.
Вместо това се увличам в разговора с приятелката ми и в прехвърлянето на обяви за работа. Колежки сме от университета, затова си нахвърлям бележки какво търси и ѝ обещавам да помогна с издирването на възможно най-подходящата за нея фирма и позиция.
Записките потъват там, където и интервюто ми - някъде из дебрите на телефона и неговата памет.
Разговорът се проточва и поемам директно към къщи. По пътя получавам мейл за спешна статия, която трябва да предам на главния редактор още утре. Започвам да пиша черновата на телефона си. Когато текстът е готов, натискам "Запази", но телефонът примигва със съобщение, че няма достатъчно свободно място. "После ще го оправя", мисля си и го прибирам в чантата.
И тогава идва моментът, който най-малко очаквам - прибирам се у дома, настанявам се на дивана и най-после имам време да погледна всичко, което съм събрала през деня.
Само че най-лошият сценарий се е сбъднал.
След като цял ден съм игнорирала съобщенията, че нямам достатъчно памет на телефона, по-голямата част от файловете ми така и не са се запазили.
Записът от интервюто го няма. Част от снимките ми липсват. Не мога да открия бележките за търсенето на работа на приятелката ми. Черновата на статията също не се е запазила.
В този момент вече не ме интересува колко снимки и видеа ще трябва да изтрия. Интересува ме как ще възстановя целия си работен ден.
Защо чак сега се сещам? Защо никъде нямам копие на всичко, което съм събрала през деня - записи, снимки, бележки?! Много просто - защото не съм се сетила навреме да използвам Yettel Cloud.
Това ми разяснява приятелят ми, който вече се възползва - облачното пространство на Yettel пази всички негови спомени, важни документи и снимки.
Yettel Cloud се активира бързо и лесно през приложението Yettel и съхранява важното за нас на едно място, докато не ни потрябва.
Избираш пакет според желаното пространство - 200 GB, 500 GB или 2 TB, а след това изтегляш самото приложение Yettel Cloud. В него можеш да качваш снимките, видеата, музиката и документите си и да имаш достъп до съдържанието си по всяко време и от различни устройства. А най-хубавото е, че може автоматично да синхронизира новите снимки и видеа от галерията, така че да не се налага да ги качваш ръчно и да мислиш дали има запазено копие.
Това означава, че снимките от интервютата не е необходимо да заемат последните свободни мегабайти в телефона ми. Аудиозаписите могат да се пазят в облака, а документите - подредени в папки, така че да не ги търся панически точно когато някой ги очаква от мен.
Yettel Cloud е част от GO+ - платформата на Yettel, която предлага много повече от традиционните минути и мегабайти. Тя събира на едно място дигитални, развлекателни и практични услуги за различни ситуации от ежедневието. А в моята днешна ситуация най-полезната от тях определено би била Yettel Cloud.
Най-важното обаче е спокойствието, че цялото ни дигитално ежедневие не зависи от едно устройство. Ако телефонът се повреди, изгуби се или просто остане без свободна памет в най-неподходящия момент, вече качените файлове продължават да бъдат достъпни през облака.
С други думи, Yettel Cloud не може да върне изгубеното от днешния ми ден. Но може да ми спести следващия подобен ужас - като пази важното и ми дава достъп до файловете точно когато ми потрябват. А след изгубени запис на интервю, почти готова статия и десетки снимки това вече не ми звучи като удобна екстра, а като услуга, която е трябвало да активирам още вчера.
