Макар че може да се каже, че скорошното "рестартиране" на поредицата God of War направи голям опит за реабилитиране на главния герой Кратос, той е истински гадняр, независимо дали го осъзнаваме или не. Той се изправя срещу богове, които са по-големи злодеи от самия него, но това не го прави по-малко лош.
Дори и да си затворим очите си за това, че е бил манипулиран да убие собствената си съпруга и дъщеря си в първата игра, Кратос продължава да убива невинни хора - например принцесата на Посейдон в God of War III, чието тяло той използва, за да отвори врата, в резултат на което в крайна сметка тя е смазана. Садизмът на Кратос се разраства значително във втората и третата игра и като теглим чертата, той е направил по-страшни неща и е убил повече хора в различните си игри, отколкото почти всеки друг в този списък.
В поредицата Destroy All Humans играчите поемат контрола над Крипто: извънземно, което идва на Земята, за да вземе ДНК от хората и да осигури оцеляването на собствената си раса. Без изненада, и като се има предвид заглавието на играта, събирането на ДНК едва ли е безобиден процес и играчът е снабден с ексцентричен арсенал от оръжия, за да внесе хаос на Земята. Те ви позволяват да горите, да пулверизирате и дори да взимате проби от бедните земляни, които просто се опитват да живеят живота си. Също сте в състояние да нанесете имуществени щети в библейски мащаб, и въпреки че тонът на играта е хумористичен и леко сатиричен, няма съмнение колко крайно ужасяващи са действията ви в нея.
Когато излезе в края на 2007 г., Kane & Lynch: Dead Men стана част от гейм историята по един нетрадиционен начин. Освен че опитваше иновативна механика за прикриване, играта ни изненада с нейните главни герои - двама психопати, осъдени на смърт, които се оказват на свобода. Поемайки ролята на хладнокръвния убиец Кейн, вие научавате, че жена ви и дъщеря ви са отвлечени и че ще бъдат екзекутирани, ако не направите това, което подземната организация The7, за която някога сте работили, искат от вас. За капак на всичко, те ви лепват Линч – плешив, очилат и неуравновесен психопат, обвинен в убийството на съпругата си, който ще следи всяка ваша крачка.
Това, което следва, е едно уникално пътешествие с образите на Кейн и Линч и тяхното брутално отношение към заобикалящата ги действителност. Двете игри от поредицата в крайна сметка имаха твърде много недостатъци, но предложиха и достатъчно запомнящи се моменти.
Серията Grand Theft Auto на практика изгради своята репутация на базата на изпълнен с насилие геймплей, който позволява на играчите да контролират морално отблъскващи персонажи. Това достигна върха си в Grand Theft Auto V. Там двама от тримата главни герои на играта - Майкъл и Франклин, са донякъде симпатични, въпреки престъпленията си. Но третият Тревър, психически нестабилен маниак, де факто е инструмент за изпълнение на най-първичните и най-брутални пориви на играча - а именно, да предизвика възможно най-много насилие, хаос и разруха без последици.
Тревър е толкова зъл, защото в основата си е пародия на традиционния главен герой в GTA – и присъствието му предизвика доста негативни реакции към играта, но всъщност чрез него създателите от Rockstar успяват да накарат геймърите да се замислят върху всички безнаказани зверства, които са извършили в игрите от поредицата.
Наемният убиец Агент 47 по начало получава задачи да заличи най-различни злодеи, но няма съмнение, че също е в лагера на лошите. В някои от по-късните Hitman игри се направиха опити да бъде превърнат Агент 47 в по-положителен персонаж, но предвид някои от наистина садистичните опции за убийство, дадени на играча, наистина е трудно да гледате на гологлавия наемник в позитивна светлина. В най-добрия случай, той е антигерой, действащ в изключително тъмен, почти незабележим нюанс на сивото. Но това пък го прави толкова интригуващ персонаж в суровия свят на поредицата.
Dungeon Keeper е легендарна стратегическа игра, в която играчът изгражда и управлява подземия с намерението да попречи на героите да ги освободят, докато унищожава своите конкуренти-демони. Това, което наистина отличава Dungeon Keeper от другите подобни стратегии, е изтънченото - и почти перверзно - чувство за хумор. Играта леко ви подтиква да измъчвате, убивате или крадете от всеки, който ви се противопоставя и дори да тормозите и злоупотребявате със своите слуги за да ги накарате да работят по-бързо.
Тук откриваме даже по-дълбока жестокост и мотивация за ужасните дела, която липсва в повечето други игри в тази класация. Защото на практика ви е дадено разрешение да прекарвате жертвите си през продължителни страдания и мъчение, а не просто да ги елиминирате.
