"Къде се чувствате най-свързани с българската култура?" На този въпрос в проучването на "Тренд" за нагласите на българите по отношение на култура и идентичност определено може да се отговори по много различни начини.
Интересното обаче е, че в това изследване се очертава един ясен най-популярен отговор - "На национални празници", подкрепен от 66% от анкетираните.
Проучването е публикувано точно в навечерието на най-големия официален празник за републиката - 3 март, на който празнуваме Освобождението на страната ни от Османско владичество и връщането ѝ на картата на света като държава.
Тематичен за празника поглед към нагласите на българите за това къде и как се чувстват най-близко до собствената си култура.
Какво обаче значи фактът, че най-свързани с историята се чувстваме на националните си празници, когато в последните години темата за Трети март се превръща по-скоро в повод за разделение, отколкото за обединение?
За едни това е празникът на Освобождението на България от Османско владичество и връщането на страната ни на картата на света като държава. Празник, който се е наложил като символ на собствената ни държавност.
Други обаче възприемат датата като един вид мистификация - на практика подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. не носи свободата на България, а носи със себе си и много фалшиви обещания от Русия. Обещания, които "бартушките" знаят, че са неизпълними и които три месеца по-късно на Берлинската конференция даже не си дават труд да защитят.
Намесват се и трети, които настояват, че 24 май е много по-български и подходящ празник да бъде окичен с определението "националният празник на България".
Разбира се, в този дебат е залегнало и изначалното ни разделение на "проруски" и "прозападни", което го има още от самото Освобождение насам.
И тук спорът засяга колкото самата дата, толкова и посоката, в която тя се тълкува - дали да продължаваме със старите приказки за "големия брат", освободил малката България, или да погледнем по-трезво на историята си, отвъд натрупваните с десетилетия митове.
Или казано с други думи, проблемът не е в Освобождението, а в това кой има монопол върху интерпретацията му.
Независимо обаче от всички исторически и културни аргументи, този спор едва ли скоро ще получи своето решение, което да удовлетвори всички.
Това, което остава, е самият празник и какво всеки от нас влага в него като лична емоция, вяра и очаквания.
Може би националната идентичност не изисква съгласие.
Може би поне в момента идеята за това какво представляват българската култура и българската идентичност спокойно могат да варират между отделните хора и отделните групи.
За някои 3 март ще е повод да отидат на Паметника на свободата на връх Свети Никола, посветен на Шипченската епопея. За други ще е да развеят руско знаме, редом до българското в знак на благодарност за Освобождението. Трети ще спорят за историческата тежест на датата, а четвърти ще запалят скарата, защото празник без скара не върви.
Истината е, че някои въпроси нямат един категоричен отговор, колкото и странно и фрустриращо да е това понякога. И празникът, както и българската култура ще са различно нещо за всеки - независимо дали това ни харесва.
Въпросът е да приемем ситуацията и да се как научим да спорим за историята си, за празниците си, за политиката си и за бъдещето си, без веднага да се хващаме за гърлата. Може би не е нужно да стигаме до окончателен отговор кой празник е "по-правилен".
Ако не друго, то за това поне са празниците - да почувстваме културата на това да сме българи.
