Проклятието "Втори сезон на хитов сериал"

Вторият сезон на някои от най-популярните и обичани сериали доведе много от феновете им до едно тъжно заключение - че най-вероятно вече нямат желанието да догледат шоуто докрай.

Колкото и да харесват динамиката на първия сезон, вторият убива у тях огромна част от тази страст. А когато се дочуе за трети сезон, вече звучи прекалено.

Вторият сезон обикновено е най-важния за една телевизионна поредица.

Ако той се окаже успешен - предполага се, че шоуто ще се задържи още дълго време в ефир. При провал обаче е ясно - задават се неприятности.

Тук няма златна среда. Посредствен резултат с противоречиви отзиви означава, че публиката едва ли ще бъде убедена да инвестира време и емоции, каквото една наистина добре заснета история изисква от тях.

След края на някои от най-чаканите продължения мненията варират, а много от тях са в границата от "леко разочарование" до "пълен провал".

Явно "Сезон 2" е истинско предизвикателство и до голяма степен дори проклятие. Примерите са много - "Короната", "Западен свят", "Историята на прислужницата", "Stranger Things"...

Изниква нещо като телевизионен "Параграф 22" - за да имаш успешен втори сезон, добре е първият да е бил по-скоро разочароващ.

Само че пускането на по-слаб първи сезон е най-добрата гаранция, че никой повече няма да погледне поредицата.

Вълнуващ първи сезон обикновено се подсигурява с грандиозни, високо концептуални сюжети. В продължението същите понякога започват да отблъскват зрителите.

Традиционно правило номер едно за сценаристите на телевизионни шоута е, че първите епизоди, обикновено първите шест, трябва да са римейкове на пилотната серия. Идеята е динамиката на сюжета да се изменя съвсем леко, за да може зрителят да схване какво се случва и кой кой е в поредицата.

Преди това е имало смисъл - трябвало е да се подсигури вниманието на аудиторията, преди да настъпят каквито и да било резки промени.

А и не е имало стрийминг услуги, чрез които зрителят може да гледа няколко серии наведнъж.

Така са създадени невероятни шоута. Всеки сериал, който е планиран да има повече от 20 серии, е добре да следва този принцип. В миналото на индустрията първият сезон е имал за цел да подчертае сюжета, да опише ясно героите, да се увери, че зрителите знаят какво става на екрана.

Затова сериали като "Историята на прислужницата" с по-объркани първи епизоди ни се струват по-тежки за възприемане. Те са вълнуващи и разказват историята по изцяло нов начин, прескачат от пик на пик, често изглеждат задъхващи.

Това е страхотно, ако имате доста за разказване. Първият сезон на "Stranger Things" показа почти пълната история на приключенията на децата, а "Историята на прислужницата" пресъздаде автентично романа на Маргарет Атууд.

Но можем да видим подводните камъни при продължаването на поредицата във втори сезон.

Той просто няма какво толкова да каже на зрителя. Всъщност най-голямата спънка е точно в терминологията - сезон 2 означава, че телевизионният сериал се превръща в шоу.

Отговор на честото разочарование от продължението на любим сериал е и човешката природа - трудно е да се пресъздаде усещането да гледаш нещо ново и емоцията да е също толкова положителна.

Вълнението никога няма да е същото, когато шоуто се върне с втори сезон.

От друга страна проблемът отново опира до това, че първият сезон казва почти всичко и е изключително трудно да бъде надграден.

Какво тогава може да направи едно телевизионно шоу?

Сценаристите биха могли да вземат пример от "Момчетата от Медисън авеню". Първият сезон беше възхваляван и от публиката, и от критиците.

Вторият сезон не само че елегантно избегна спада в одобрението, но и спечели същите положителни отзиви. Ключът се оказа в това, че продължението се фокусира върху героите, които не са Дон Дрейпър. По подобен начин постъпи и екипът на "В обувките на сатаната".

Сезон 2 на наистина добро шоу намира начин да покаже, че не предава просто историята на главния герой, а е за всички участващи и представлява цяла една вселена. Предполага се, че сюжетът е старателно обяснен още в първия сезон, време е за нови начини историята да бъде преразказана.

Задълбаването в непознати кътчета на историята също е начин вторият сезон да е успешен.

При класика като "Досиетата Х" продължението беше по-добро от първия сезон, а и беше последвано от още по-добри епизоди.

Към момента от тазгодишните номинирани за "Еми" втори сезони "Короната" среща най-благоприятни отзиви, но критиката е категорична - поредицата трябва да се фокусира върху някой, който НЕ Е кралица Елизабет, за да оцелее. Точно както "Момчетата от Медисън авеню" надскочи Дон Дрейпър, а "В обувките на сатаната" - Уолтър Уайт.

В същото време "Историята на прислужницата" успешно се превърна в объркана, черна семейна драма, съсредоточавайки се върху проблемите в къщата на Уотърфорд.

Тук обаче се оказва, че е важно протагонистът да бъде върнат, за да се запази интереса към шоуто. "Западен свят" от своя страна последва заплетената си структура и изпадна в спирала от обърквания.

Това са примери как не-толкова-впечатляващ първи сезон може да се окаже важен за продължение на поредицата.

Само трябва да спечели достатъчно зрители, готови да изгледат още.

В ерата на стрийминга , в която на почит са шоутата с амбициозни идеи, продуцентите трябва да мислят в перспектива.

Във време, в което един сериал се възражда или умира заради шума в социалните мрежи, е далеч по-трудно вторият сезон да предизвика същото вълнение. Принципът е особено валиден за хора, които имат навика да гледат много серии наведнъж.

Разочароващ втори сезон може да е потискащ за феновете, но понякога е точно това, от което има нужда сериалът, за да продължи.

Новините

Най-четените