Ако живеехме в обикновени и спокойни времена, едва ли някой извън Русия би обърнал внимание на сериал като "Спящие". На практика сериалът на Первый канал е руски прочит на станалия известен в САЩ The Americans - шоу за внедрени в САЩ спящи агенти от СССР, които живеят и се държат като американци, докато извършват определени поръчки на КГБ.
На фона на обвиненията към Русия за намеса в чужди избори, както и за нападението над Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, "Спящие" се превърна в нещо по-интересно - политическо оръжие за вътрешна употреба.
Сериалът се завърта около усилията на ЦРУ да дестабилизира руското общество. За целта се активират НПО-та, спящи агенти, бутат се подкупи и се извършват всевъзможни заговори. Идеята е, че Русия е инфилтрирана от множество спящи агенти на ЦРУ, които по спешност са активирани.
Сред тях попадат служители на Министерството на външните работи и Министерството на енергетиката, дипломати, къртици в ФСБ, учители, студенти от Московския държавен институт по международни отношения и най-важното - почти всички опозиционни блогъри, журналисти и активисти за правата на човека.
Те обаче не се занимават с "баналната" кражба на информация и информационна война, а с политически убийства, отвличания, дирижиране на терористични актове и сваляния на правителства. Американското разузнаване хладнокръвно ликвидира собствените си агенти и жертва популярни членове на опозицията, за да подбуди митинги, хвърляйки цялата вина върху ФСБ и руските власти.
А междувременно ЦРУ има специални бази в Калифорния, където тренира терористи за своите планове навсякъде по света.
Още в първия епизод именно такива терористи атакуват руското посолство в Либия, избивайки всички служители. А едно малко русо момиченце, дъщеря на някой от персонала на посолството, е взривено заедно със самата сграда на руската мисия.
Като за капак на всичко именно спящите агенти на ЦРУ са тези, които поддържат фабриката за тролове.
Както подобава обаче, всеки епизод на сериала започва с уточнението, че събитията в сериала нямат общо с действителни лица и събития. И въпреки това в самия сюжет се усеща осезаемо ехото от реалния свят.
В шоуто могат да се видят не особено ласкателните аналози на опозиционния лидер Алексей Навални, на убитата журналистка Анна Политковская, на бившият посланик на САЩ Майкъл МакФаул, както и различни други активисти, представени като саботьори и агенти на американската разузнавателна машина.
Всички тези отрицателни герои са движени от някаква комбинация от низки страсти, малодушие, алчност и задължителния символичен чийзбургер. Именно тук е и основната разлика с The Americans - ако американското шоу те кара да симпатизираш на героите, дори и тези от СССР, опитвайки се да създаде пълнокръвни герои, в руската му версия нещата са черни и бели - добрите ФСБ се изправят срещу лошите ЦРУ и техните марионетки.
Въпреки положителните си рейтинги, "Спящие" беше посрещнат с враждебност от либералната интелигенция на Москва. Режисьорът Юрий Биков, който преди това беше лансиран именно от либералните кръгове в Русия заради антикорупционните си филми, сега е посрещнат с остри реакции.
Те само се засилват от факта, че той си сътрудничи и с прокремълския сценарист Сергей Минаев, който през 2012 г. предаде на прокуратурата кадри на протести срещу Путин, което доведе до множество арести.
Самият Биков по-късно се отрече от сериала, коментирайки, че той предава "цялото прогресивно поколение на Русия". Сериалът вече беше по екраните.
В него обаче не се казва нищо, което вече не е лансирано от медиите, близки до Кремъл. Всяко излизане извън патриотичната реторика, още повече демонстрирането на положително отношение към Запада, от години се тълкува като изграждане на Пета колона в страната. А това се предава и към онези държави, в които Русия държи да има влияние, за да се говори там за соросоиди и за упадъчния Запад.
Колкото до "Спящие", сериалът е подновен за втори сезон. А междувременно усещането за "студена война" се затвърждава все повече и повече.
