През декември 2012 година млада жена в Ню Делхи отива на кино с приятел. На прибиране се качва в автобус, за да се прибере вкъщи. В превозното средство тя бива безмилостно нападната и изнасилена от група мъже. Жената умира от травмите си, а случаят вкара Индия във фокуса на световна дискусия за културата на изнасилвания, която обвинява жертвите - труден за разбиране социален феномен, в който облеклото или поведението на пострадалата биват взимани предвид, а не ужасът, който насилниците й причиняват.
Същата тема виждаме пренесена в малко по-различен контекст в първи сезон на сериала „Историята на прислужницата" (Hulu/HBO), чийто последен епизод беше излъчен тази седмица. Там млада жена на име Джанин, станала жертва на групово изнасилване, бива поставена на стол в средата на стая, докато други жени я сочат с пръст и я обвиняват за това, което й се е случило. Това е само един от примерите за ужасния свят от сериала по книгата на Маргарет Атууд, които напомнят за случки от съвременния свят.
Индия не е единствената държава, където е нормално да се съди за морала на жените по това как са били облечени преди изнасилването; почти всяка дискусия за сексуалния тормоз в САЩ или Европа включва и това как е била облечена жертвата. Това е ситуация, която предизвиква обясним дълбок гняв, и сцената, в която бъдещите "прислужници" биват учени да вярват, че приканват мъжете към сексуален тормоз, е достатъчна, за да вбеси всеки.
С умело вплетени елементи на съвременното общество, този политически ангажиран шедьовър в крайна сметка отправя сериозен коментар каква трябва да е ролята на жената в обществото, като същевременно предизвиква гадене поне по няколко пъти на епизод.
Жената е машина за правене на бебета, чиято роля е единствено да служи на мъжете. Това е реалността за героините на сериала. Ако жена е „фертилна", но не е омъжена за човек от висок социален слой, то тя става „прислужница" - предмет за изнасилване, мъчение и дори убийство.
Сериалът представя пуритански култ, наел се със задачата да прочисти и спаси света. Той превзема властта в САЩ и отнема правата на жените, слагайки ги в съответните категории.
Въпреки че книгата, по която са създадени епизодите, е написана в средата на 80-те години, днес тя изглежда така, сякаш надниква в бъдещето. Дори в настоящето.
Въпреки че идеята за „прислужници" изглежда невъзможна за хората от развитите общества, то подобни култове всъщност съществуват.
Доказателство за това е историята на Хана Етингер - най-голямо от девет деца в семейство, възпитавано в религиозен култ. От нея се очаква да помага на майка си в отглеждането на своите братя и сестри, да готви и чисти, докато бащата излиза навън, за да пазарува.
Основното й задължение като част от сектата Куивърфул е да роди на мъжа си деца.
В Куивърфул правилата на живот се основават върху Библията на крал Джеймс, според която колкото повече деца има един мъж, толкова по-високо стои пред Бога. В тази общност жените нямат право да ползват имейл или да имат банкова сметка, нито да напускат дома си без разрешението на мъжа (дали Атууд е знаела за тази секта?). Основно правило в общността е да имаш деца, да ги отгледаш в агресивно консервативна вяра, за да бъдат те дори по-истински вярващи и да доведат до културна революция в името на Бога.
Всеки ден Хана ходи в малък колеж в Западна Пенсилвания, където получава напътствия за волята на Бог, ролята на жената и факта, че тя живее в мъжки свят. През 2010 година неин учител им дава да прочетат „Историята на прислужницата" от Маргарет Атууд, която да ги шокира с отричането от всичко, в което вярват. Вместо това обаче книгата показва на Хана, че има и различен свят, в който жените се борят за правата си и живеят собствения си живот.
Именно романът на Маргарет Атууд става повод за това Хана да напусне сектата и да се спаси от култа. Тя се развежда с мъжа си, разделя се със сектата, прекъсва връзките с баща си и си татуира известната фраза от романа: „Не позволявай на копелетата да те смачкат".
Днес тя има собствен блог, интересува се от икономическа политика и учи магистратура.
Признава, че й е трудно да свикне с това да има собствени идеи, без дори да знае какво харесва, но това е по-добре от половинчатия живот, който е водела преди. Онлайн могат да се намерят историите на десетки жени, преживели подобни кошмари в секти, които поставят мъжа на първо място, а жената - в ролята на негова функция без права.
Такава е и историята в романа на Маргарет Атууд. Тя дава примери за ужасяващи наказания, на които жените са подлагани, след като религиозният закон става водещ. Например окото на Джанин е извадено заради ползването на оскърбителен език; тя е обвинена за това, че е станала жертва на изнасилване. Тези методи унищожават всякакви аспекти на личността и индоктринират тези жени в новото им социално предназначение. Както казва леля Лидия: "Нормалното е просто това, с което сте свикнали - и скоро това ще е нормално."
Целият сезон разглежда темата за жените и тяхното място в обществото. Ако в първите епизоди всичко изглежда така, сякаш мъжете са виновни за тази ситуация, а жените биха се разбунтували, ако могат, то шести епизод показва една напълно различна картина.
Серена Джой, съпругата на командира, има водеща роля за завръщането към християнските традиции. Не само това - някога тя дори е написала популярна книга по темата - "Мястото на жената" - разказ за потребността от жените да се оттеглят от обществения живот в полза на личния, да съществуват предимно като майки и да се "връщат" към женски домашни задължения.
В друг епизод пък виждаме възхода на консервативния режим и въздействието му върху главната героиня Офред и приятелката й Мойра - те тичат с изрязани потници в парка, което им навлича ядосани погледи и оскърбителни думи. Това е само един от примерите за промяна в отношението към жената. Тези събития в сериала отразяват съвременни проблеми на културата на изнасилвания - обвиняването на жертвите, определянето на жените като "леки".
"Историята на прислужницата" е мъчителен поглед към бъдеще, в което правата на жените са отнети и ценността им се определя от това доколко функционира тяхната репродуктивна система. Това, което прави сериала шокиращо адекватен, е как появата на тоталитарната власт се заражда под прикритието на грижа за обществената безопасност: в епизод 3, докато се оплаква от абсурдното отнемане на социалните й права, Офред говори за това как военното положение е било въведено, "за да ни защити от тероризма."
Гениалното послание на Атууд в романа е политически коментар колко е важно обществото да гледа критично на управлението. Колективната параноя на съвременното общество по отношение на тероризма все повече спомага за разширяването на държавната сигурност, като постепенно ограничава граждански свободи и прави възможно бъдеще като това, показано в "Историята на прислужницата".
В крайна сметка сериалът е политически шедьовър, разкриващ въпроси за очакванията на обществото към жените и нуждата обществеността да подхожда критично към действията на правителството. "Историята на прислужницата" е най-важният сериал на годината, обсъждащ теми табу.
Както пише Атууд в романа, "Нищо не се променя мигновено: в постепенно нагорещяваща се вана ще се свариш до смърт, преди да го усетиш."
Затова - Nolite te bastardes carborundorum.
