Сцените под душа са често използвано клише, но твърде рядко могат да се похвалят с достоверност. В реалния живот пускате душа, нагласяте водата на нормална температура и тогава влизате. По телевизията обаче героите първо влизат и после пускат душа, като водата автоматично потича с перфектната температура. Неизбежната цензура води и до още нелепи сцени, като героите често не се къпят съвсем голи и например хвърлят хавлията си отвън чак след като вече са пуснали водата и са я намокрили. А двойките (дори женените ог години) се прикриват един друг или се къпят с банските си.
В сериалите срещи на живо се правят и за неща, които съвсем спокойно могат да бъдат уговорени чрез някой от съвременните или не толкова съвременните методи за дистанционна комуникация. Освен това тези срещи често продължават под една минута, в която героите си казват по нещо важно и отново се разделят – какво като може да са пътували часове за тази среща (да, случва се да пристигат и от друг град)? В случая над логиката надделява нуждата сюжетът да събере героите на едно място, както и много по-голямата динамичност на сцените, в които героите са заедно (а не си общуват например по телефона).
Освен ако не е в центъра на някакво мащабно бедствие, ТВ персонажът рядко ще има проблеми да се придвижи от точка А до точка Б. Трафикът изглежда не съществува за него, дори да е в голям град в пиков час. Колкото и при някои сериали времето, прекарано в придвижване, да остава неясно, в други такива като „24” Джак Бауер прелита през магистралите на Лос Анджелис по всяко време от деня и те остават запуснати като след зомби апокалипсис. Това важи с двойна сила в случаите на автомобилно преследване, когато трафикът е достатъчно разреден, за да могат екшън героите да разгърнат шофьорските си умения.
В реалността и елементарни дейности на смартфона могат да отнемат 30 секунди натискане по екрана. В сериалите още преди да дойде времето на смартфоните, телефонът вече си беше безгрешно и почти телепатично устройство. Всеки може да се обади на всеки с около две натискания, споделянето на картинки и писането на съобщения понякога се случват още по-бързо. Други възможни проблеми като липса на съвместимост между устройствата или слаба интернет връзка също не съществуват.
В сериалите звъненето на нечия врата и посещаването му без никакво предупреждение си e разпространено, макар че в реалния градски живот тази практика е все по-рядка. На екран изненадващите визити не заварват разхвърляни домове и разрошени домакини, точно обратното. Безупречно подредени къщи, измити съдове и блестящ под редовно впечатляват и комплексират зрителите.
Вземете почти всяка сцена в нощен клуб. Когато персонажите имат да си казват нещо, те се озовават в нещо като звуков мехур и говорят без нужда да се надвикват с музиката, дори да не са точно един до друг. В къщите и апартаментите от сериалите звукът също има особени характеристики. Отделните помещения могат да се окажат идеално звукоизолирани (дори когато няма врата между тях) и говорещите в едното помещение по никакъв начин няма да бъдат чути в другото.
Хората от сериалите рядко имат задължения или ангажименти извън сюжета и затова всякакви уговорки с тях са възможни. Предлагате им среща, свободни са. Не винаги се уточнява точен час, той е по подразбиране. А когато работата на героите е фокусът на сериала, те изглежда прекарват почти цялото си време работейки, независимо дали до късно през нощта или в почивните дни.
В реалността пристигате някъде и обикновено не знаете какво се е случило там преди това. Ако сте герой от сериал, пристигате в точното време, за да се включите в разговора и не е нужно някой да ви разяснява ситуацията.
Понякога може да се появявате отдалеч в помещението и да няма как да сте чули последната реплика от разговора, но въпреки това отговаряте тъкмо на нея. Новодошлите винаги влизат в паузите между изреченията и появата им означава, че автоматично имат думата.
