Внимание! В този текст има спойлери за втория сезон на "Домът на Дракона".
Краят на втория сезон на "Домът на Дракона" е тук. В понеделник в Max се появи финалният осми епизод, а с него идва и време за оценки. И те със сигурност не са еднозначни.
Първият сезон на шоуто предизвика фурор и ни накара да си спомним защо толкова много харесвахме "Игра на тронове" (в по-ранните му сезони).
В него има завързан сюжет с много политически маневри, битки, откровено насилие, интересни герои и неочаквани обрати. Визуално сериалът е изпипан, като не се спестяват гротескните гледки, а драконите са повече от внушителни.
Има персонажи, които зрителят да хареса, както и такива, които да намрази. Има възхитителни герои, отблъскващи герои и най-важното - такива, които са смесица от двете.
Всичко това го има и във втория сезон на "Домът на Дракона".
Трейлъра на втория сезон на сериала можете да си припомните тук:
Шоуто започва точно от момента, в който приключва първият - крал Визерис е починал, а неговата втора съпруга - кралица Алисън, баща ѝ - Ръката на краля, и приближените им са издигнали най-големия ѝ син Егон за крал, пренебрегвайки претенциите на неговата по-голяма полусестра Ренира.
Двете страни във враждата за Железния трон се оформят, а първата кръв вече е пролята - принц Емонд, вторият син на Алисън, убива с дракона си Люк - втория син на Ренира.
Оттам нататък, както гласеше и промоционалната кампания, всеки трябва да избере страна в предстоящия конфликт.
И именно около това се върти целият сезон, което е колкото логично, толкова и проблем. Първият сезон обещаваше да е предисторията на тази гражданска война в династията на Таргариените, но сега се оказва, че самата война все пак още не започва, а е в период на подготовка.
Затова и много от зрителите се оплакват от известна мудност в действията, по-голям фокус върху конфликти между отделни персонажи и споровете, отколкото върху реални битки.
Няколкото битки всъщност са по-скоро кланета, макар и в едно от тях да се вижда (този път вече достатъчно ясно) и бой между дракони.
Идеята на сегашните епизоди е наистина да позиционира отделните лагери, да маркира основните сблъсъци и разриви и да подготви сцената за реалното меле, което тепърва ще се разразява.
И ако това идва на цената на малко по-спокойни действия, така да е. Все пак има някои отделни епизоди, които наистина могат да те накарат да възкликнеш възторжено заради обрати или добри изпълнения.
Положителното в случая е актьорската игра, защото този по-муден и лишен от гръмки събития период се изнася на гърба на способните актьори като Ема Д'арси (Ренира), Мат Смит (Деймън), Оливия Кук (кралица Алисън), Юън Мичъл (Емонд), Ив Бест (Ренис), Хари Колет (Джейс) и други.
Всички те много умело успяват да предадат емоциите и вътрешните конфликти на героите си, поставени в една дълбоко противоречива ситуация.
Беше истинско удоволствие да гледам как жестокият принц Емонд се сблъсква с майка си по начин, който те оставя да се чудиш на чия страна си. Или пък как принц Джейс спори с майка си и я конфронтира за собствения си произход, докато тя подминава неговите опасения.
Тези сцени, дуелът между двамата близнаци, както и много други са истински шедьоври. Там сценаристите са се справили блестящо.
В други аспекти обаче работата им съвсем не може да бъде оценена толкова високо. Един от тях е построяването на образа на Ренира.
Кралицата от лагера на "Черните" е направена просто... твърде добра. Тя е морална, тя има майчинска добрина, тя е готова да рискува всичко, само и само да се пребори за мирно решение...
Принудена е да се бори със собствените си велможи, които не ѝ вярват, понеже е жена, а на всичкото отгоре съпругът ѝ завижда за властта ѝ, което го отблъсква от нея.
Всичко това малко или много я поставя не точно в образа на жертва и светица, но все пак е опасно близо до тази идея.
А Ренира от книгите е всичко друго, но не и жертва. Тя е силна, решителна, но също така и брутална, жестока и опасно избухлива. Черната кралица и там е наранена майка, изгубила детето си, но това я превръща само в още по-категорична в желанието си да седне на трона.
С други думи тук сценаристите са превърнали този пищен персонаж в сянка на себе си.
Нещо повече - още от самото начало маркетинговата кампания на шоуто ни казваше, че сега е време да изберем страна в този конфликт. Около това гравитира и самата история.
Но за зрителите изборът между Зелени и Черни, който ни се дава, изглежда... нагласен.
От едната страна е моралната, разумна и справедлива Ренира, а от другата са куп мазни манипулатори, незрели и себични момченца с власт, брутални убийци и откровени глупаци.
Факт е, че и в оригинала на Джордж Мартин повечето герои са си такива, но като баланс срещу себе си имат една избухлива и нетърпелива кралица, която в никакъв случай не търпи и най-малкото неподчинение. И този образ, който ѝ създава шоуто, не ѝ отива.
А идеята целият конфликт между Зелени и Черни да се прекара през образите на двете майки... да кажем, че има неща, които работят доста по-добре.
Другият спорен (за мен) момент са произволните промени по историята, които сценаристите правят.
Разбира се, ясно е, че не може да се направи подобна адаптация, без да се променят някои аспекти от историята или героите. В случая обаче говорим за 1) ненужни промени, които 2) могат да имат по-голям ефект върху развитието на сюжета.
Такъв например е случаят с Хю Чука, когото виждаме като умислен мъж с професия, баща на малко дете и верен съпруг, който има своята тъжна история - син на една от дъщерите на стария крал Джеерис, която е пропаднала до проститутка.
Гледайки шоуто, няма как да не проявим някакви симпатии към този Хю.
Само че в книгите той е отвратително човешко същество - брутален, жесток, предател и алчен за власт. И от тези му качества следват някои много големи следствия в самата история. Хю Чука си има своята роля и тя няма нищо общо със сълзливия му бекграунд в сериала. Нещо повече - на никого този бекграунд не му е притрябвал.
Както на никого не беше притрябвала онази сцена със сънищата на Деймън Таргариен за майка му - може и да има някаква по-голяма идея, но не е задължително тя да е добра идея.
Всички промени, които сценаристите правят в сравнение с оригинала, носят своята тежест по-нататък в историята, а с всеки сезон това ще става все по-видно.
Така се рискува сериалът да попадне в капана на късните сезони на "Игра на тронове", където сценарийните своеволия отблъснаха маса фенове.
Макар и малки, доста от промените тук създават парадокси или условия за парадокси. И това е дразнещо, ако си чел книгата "Огън и кръв", по която върви сюжетът тук.
Затова и поне в моите очи вторият сезон на "Домът на Дракона" е по-скоро спорен. Той се опитва да бъде нещо отделно от книгите и да търси авторския си поглед.
Историята позволява това, но в определени граници и неспазването им... оставя един леко горчив вкус. Това не прави сериала лош, но със сигурност не подобрява качеството му.
Именно затова и поне в моите очи вторият сезон оставя едно силно противоречие. Шоуто е добро, но можеше да е много по-добро.
Остава да чакаме около година и половина-две, преди да се появи следващият сезон. Тогава, току виж, истинското меле вече започнало, за да видим най-сетне Танца на Драконите.
Нашата присъда за втория сезон на "Домът на Дракона" е 3 от 5 кафенца.
